Решение № 12000 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2015 г.

Решение № 12000 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. С., против решение № 3524/20.05.2015 г. по адм. дело № 7793/2014 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: "Е. Д. Г. България" ООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Черногорски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Ревизионен акт № 2021308873/18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С. срещу "Е. Д. Г. България" ООД, който акт е потвърден с Решение № 829/13.05.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 4442,08 лв. за данъчни периоди м. юни, м. юли и м. август 2013 г., ведно със съответните лихви. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според него, както органа по приходите, така и решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, са приложили неправилно материалния закон - чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо фактурираните доставки за данъчни периоди м. юни, м. юли и м. август от "Аглая и Бан" ООД, "Б. Б." ЕООД, "В. В." ЕООД, "Водстрой" АД, "Компас север" ЕООД, "Кратон" ЕООД, "Метал транс" ЕООД, "Стенли 03" ЕООД, "ЧЕЗ разпределение България" АД, "Гама комерс" ООД, "Ем транс груп" ООД, "Марк ФРП консулт" ЕООД, "Примекс М" ООД, "Че" ЕООД, "Виолина" ООД, "Европринт" ЕООД ИПЖЗ и "Универсал Ю" ЕООД. Предметът на доставки по фактурите на 17-те лица е установен и включва: горива /дизел и бензин/, услуги от ВиК и електроразпределителното дружество, извършени услуги с багер, багер-товарач, услуги с булдозер, транспортна услуга със самосвал, натоварване и извозване на земни маси; закупуване на стоки; /материали/, включващи колена, маркучи, винкели, строителни материали, панти, гребло, садилка, арматурно желязо и други подобни; нощувки в хотел "Дунав", гр. В. /настаняване и туристически данък/. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно се е позовал на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС относно легалното определение за доставка, когато предметът е прехвърляне на правото на собственост върху вещ и на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, когато предмет на доставката е услуга. Според него по делото не е спорно наличието на данъчен документ - фактури, издадени от дружествата преки доставчици, съответно е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не се спори, че те са регистрирани по ЗДДС, че данъкът е начислен, както и че е осъществено плащане по фактурите. Спорно се явява ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което се е позовал административният орган, за да не признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. Според посочената норма не е налице право на данъчен кредит когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. При съобразяване с нейното съдържание съдът правилно е приел, че въпросният договор за наем е сключен с намерение да се даде възможност на дружеството-жалбоподател да извършва своята икономическа дейност. Липсата на дължима наемна цена за периода от първите четири години от договора не е основание да се смята, че последният е безвъзмезден. В глава IV на ЗЗД не е предвидено императивно правило, което да гласи, че наемната цена по договора за наем се дължи през определен период от действието на договора. Ревизиращият орган погрешно е възприел обстоятелствата, при които е сключен договорът за наем Правилно е посочил първоинстанционният съд, че след като безспорно е установено, че процесните доставки не са безвъзмездни, то спорен факт се явява дали стоките и услугите по тях са реализирани за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За да се обоснове, съдът се е позовал на дело С-104/12, което въвежда като критерий за съществуването на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност възприемането на икономическата дейност като единствена причина за доставката. Прието е, че е налице право на приспадане в полза на ДЗЛ дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя (т. 20 от решението на СЕС). И в единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи при конкретната фактическа обстановка и според събраното доказателствено средство - съдебно-счетоводната експертиза. Няма пречка жалбоподателят да извършва стопанската си дейност в посочения поземлен имот. По аргумент от т. 44 от Решение на С. по дело С-153/11 обстоятелството, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ, не означава, че не е налице връзка между придобиването им и подлежащата на облагане дейност на ревизирания субект. При наличието на нает обект, от който да се извършва дейността на търговеца и изрично задължение за ревизираното лице да извърши ремонт на обекта срещу ползването му за определен срок, неправилно органите по приходите са приели, че закупените материали и услуги по процесните фактури, са предназначени за извършване на безвъзмездна доставка и че нямат връзка с осъществяваната независима икономическа дейност. Уговореното ползване на наетия имот е за временно възмездно ползване. Наличието на част от стоките и услугите, предмет на процесните фактури, както и ползването на имота във връзка с икономическата дейност на дружеството жалбоподател е установено от св. Недялков. По отношение на осчетоводяването на процесните фактури, вещото лице е посочило в констатациите по експертизата, че доставките са заведени по сметките за отчитане на разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи за заплати разходи за осигуровки и други разходи. В тази връзка е извършена проверка, дали в счетоводството на жалбоподателя са заведени поземлени имоти и транспортни средства, във връзка с които са издадени процесните фактури. Експертизата е установила, че по сметка 201-Земи (терени) са заведение като ДМА както описаният по-горе УПИ, така и автомобил БМВ 745. Използването на последния се е установило от свидетеля. Без съмнение именно за този автомобил са предназначени фактурираните доставки на гориво, предвид липсата на други МПС, заведени като ДМА. Аргумент в подкрепа неправилността на застъпваната от ревизията теза се намира в Освен това правилно е посочено, че с представения по делото АПВ, издаден пак от приходната администрация, ССЕ е установила, че еднакви по вид доставки са третирани различно, като веднъж спорното право е признато, а друг път е отказано. Такъв подход е в противоречие с принципа за предвидимост в дейността на администрацията. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. съобразно представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,