Решение № 115 от 5.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 190/2016 г.

Решение № 115 от 5.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 190/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба на П. И. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № III-90-15/7.08.15 по г. д. № 8504/15 на Софийски районен съд, 90с. - с което е уважен предявен от етажна собственост срещу молителката иск с правно основание чл. 233 ЗЗД за връщане на държането на нает имот. Твърди се, че е било нарушено правото й на участие в процеса - поради нередовно призоваване за съдебно заседание предвид неправилно приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК /без да е търсена на адреса един месец и без да е отразено кои съседи са дали сведение, че отсъства, респективно без да може да се установи, че това не са лица по чл. 46, ал. 3 ГПК - доколкото страната оспорва като неверно отбелязването, че е напускала адреса/ и неуведомяването й за постановеното по делото решение. Моли се за отмяната му и връщане на делото за ново гледане. Ответната страна Етажната собственост на вх. Б в [населено място], [жк], [жилищен адрес] оспорва молбата. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителката твърди, че е била нередовно призована за проведеното на 5.08.15 съдебно заседание по г. д. № 8504/15 на СРС, 90с., и че не е била уведомена за постановеното съдебно решение. Фактите във връзка с призоваването и уведомяването й са следните: П. производство е било по реда на глава 25 ГПК - бързо производство. По делото е било проведено само едно съдебно заседание, за което П. К. е била призована на адреса, посочен в исковата молба и в отговора й /на който и са й били редовно връчени исковата молба и доказателствата/. Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 21, 25 и 27 юли 2015 г.; търсеното лице не е намерено; по сведение на съседи преди месец се е изнесло в Б. при дъщеря си; не отговаря на телефона за връзка, като съобщенията със същия стоят залепени. При тези обстоятелства съдът е приел, че ответницата е редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК вр. с чл. 41, ал. 1 ГПК /предвид отразяване, че е напуснала адреса преди около месец и не е заявила друг/, дал е ход на дело и на устните състезания и е съобщил датата на обявяване на решението си /7.08.15 г./. На същата то е било обявено; отразено е, че е влязло в сила на 22.08.15; на 25.10.15 е бил издаден изпълнителен лист. На 3.09.2015 г. за постановеното на 7.08.15 г. решение до ответницата е изпратена призовка на същия адрес - върната с отбелязване, че е посетен на 9.09, 20.09, 25.09 и 5.10.15 г.; търсеното лице не е намерено при посещенията; при две от тях портиерката дава сведения, че то е на адреса, но никой не отваря; не отговаря на телефонни обаждани е не се отзовава на оставени бележки с телефон за връзка. На същия адрес е изпратена и покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист дело - която не се спори, че е получена. При тези обстоятелства следва да се приеме, че призоваването на П. К. за проведеното съдебно заседание е било нередовно. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, като при сведение, че лицето го е напуснало, връчителят е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец /поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното за пребиваване на адреса/. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени /в този смисъл реш. № 298/10.07.2012 по г. д. № 505/2011, IV ГО на ВКС, реш. № 40/30.03.2015 по г. д. № 4679/2014, II ГО на ВКС/. В случая връчителят е отразил, че по данни на "съседи" лицето се е пренесло при дъщеря си в Б. - т. е. напуснало е адреса - преди около месец. Не е индивидуализирал, обаче, по какъвто и да е начин съседите, дали сведения за продължителността на отсъствието /напр. чрез име, апартамент/. Това обстоятелство не позволява установяване дали далите информацията лица не са от кръга на посочените в чл. 46, ал. 3 ГПК, респективно че сведенията са постъпили от съседи, които не представляват етажната собственост - която е и ищец по делото /т. е. заинтересована страна/. Същевременно връчителят не е посещавал адреса в рамките на повече от месец /а една седмица/ и не се е уверил лично, че лицето го е напуснало - като това обстоятелство се опровергава и от последващите данни от портиера на адреса /че П. К. живее там/ и от обстоятелството, че на същия е била призована и за започналото принудително изпълнение. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл. 41, ал. 2 ГПК и молителката е била редовно призована за съдебно заседание. Липсата на такова редовно призоваване опорочава и последващото уведомяване за решението по реда на чл. 315 ГПК - което, предвид неизпращането на нарочна призовка за решението, предпоставя надлежно призоваване за проведените по делото заседания - каквото в случая не е налице. При тези обстоятелства правото на участие на П. К. е било нарушено. Налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от фазата на първо съдебно заседание след редовно призоваване на молителката в качеството й на ответник. Мотивиран от горното, съдът