Решение № 351 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2015 г.

Решение № 351 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., чрез адв. К. В. Г., срещу въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 2224/2014 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 615/11.05.2015 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в., което е довело до постановяване на неправилно решение. Обстоятелствата по делото са следните: [фирма] (в несъстоятелност), [населено място], е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К. за сумата 7 705,50 лв. - невърнат заем, както и лихва за забава, натрупана от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата. Искането е уважено; издадена е заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение. Кредиторът е предявил в срок иск за установяване на вземането. Ответникът Е. Д. К. е оспорил иска, като в отговора на исковата молба е направил възражение за прихващане със свои насрещни вземания. С обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивския окръжен съд е уважил иска, предявен от [фирма] (в несъстоятелност), като е отказал да разгледа насрещните претенции, заявени чрез възражение за прихващане. Съображенията на въззивния съд са, че приемане за съвместно разглеждане на насрещни вземания на длъжника-ответник в исково производство, което се развива по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, е недопустимо. Съдът се е позовал и на "съдебната практика". Съдът, при постановяване на въззивното решение не се е съобразил със задължителните указания по т. 11в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014 г., че в исково производство по реда на чл. 422 ГПК е допустимо да се релевират правопогасяващи възражения, без значение дали погасителният ефектът е настъпил преди подаване на заявлението, след депозиране на заявлението или при висящ процес, до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Относно възражението за прихващане следва да се съобразят и постановките на т. 4 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - когато възражението е за прихващане с ликвидно вземане не се променя спорния предмет, съответно за доказване на насрещното вземане не е необходимо събиране на доказателства, поради което възражението може да бъде направено и след срока за отговор по чл. 131 ГПК, включително и във въззивното производство. Когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК по съображенията по т. 9. Искът по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /гл. ХV ГПК/ не е изрично изключено от законодателя, поради което няма основание страните да бъдат ограничавани в упражняване на предоставените им от закона процесуални права. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който за да се произнесе, трябва да разглежда и възражението за прихващане, като с оглед резултата присъди и сторените по настоящото дело съдебноделоводни разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение