Решение № 6932 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2014 г.

Решение № 6932 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Сливен против решение № 242 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 432/2013 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според административния ръководител заповедта, с която се обръща внимание на магистрат по чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, няма характер на индивидуален административен акт и волеизявлението не е дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 308, ал. 1 от същия закон. Защитеният от чл. 21 АПК правен интерес е не интерес изобщо, а защитен от закона такъв, като следва да се има предвид, че законът не свързва обръщането на внимание със засягането на правата на адресата на акта, т. е. липсва същественият елемент на обжалваемия административен акт - засягането на права и законни интереси. Обръщането на внимание нито нарушава, нито застрашава субективно право или законен интерес на магистрата. Според касатора, административният съд не е съобразил вярно фактите по спора и допуснатите от съдия Кирилова нарушения в работния процес по насрочване и разглеждане на съдебните дела. Констатираните пропуски и нарушения в организацията й на работа по своето естество могат да бъдат тълкувани като действия, ненужно забавящи нормалното протичане на съдебния процес. Ответникът по касационната жалба - Живка Кирилова Желязкова, от гр. Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че с обжалваното решение решаващият съд вярно е възприел фактите по спора, точно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновава, че заповедта по чл. 327 ЗСВ представлява индивидуален административен акт и производството по нейното оспорване е допустимо. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са правилни изводите на съда, че обжалваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обръщането на внимание по чл. 327 от ЗСВ не е типичното дисциплинарно наказание, но актът, издаден в това производство, цели да бъде преустановено едно дисциплинарно нарушение и да бъдат отстранени вредните последици от него, поради което следва да се приеме, че има белезите на административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Магистратът има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като налагането на мярката е свързано с неблагоприятни последици за него, а именно - засяга доброто професионално име на адресата и рефлектира пряко на възможностите за кариерното му израстване. Приема за неоснователни доводите, свързани с нарушение на материалния закон. Посочва, че не са налице предпоставките на чл. 327 от ЗСВ за налагане на наказание на магистрата - нарушение по образуването и движението на делата или по организацията на работата. В конкретния случай липсват доказателства за причинна връзка между установените от адм. ръководител факти - пренасрочване на дела, отлагане на дела по молба на страна, отмяна на определение за ход по същество, и отражението на тези обстоятелства върху сроковете за разглеждане на делата, съобразно критерия "разумен срок". Не е направен анализ на вида и тежестта на делата, които са разпределени за разглеждане от съдия Кирилова през проверявания период, както и дали е било възможно в законоустановените срокове произнасяне по тях. Не е отчетено, че приключените дела на магистрата са повече от календарните дни в година и високата натовареност на съдиите в района. Не е анализиран броят на откритите съдебните заседания на съдия Кирилова и броят на актовете, постановени в закрито съдебно заседания, както и обстоятелството колко са постъпилите дела на доклад при нея и колко са свършени през 2011 и 2012 г. Липсва изследване на виновно поведение на магистрата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 242 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 432/2013 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отменил по жалба на Живка Кирилова Желязкова, от гр. Сливен заповед № РД-13-95 от 21.06.2013 г. на административния ръководител и председател на Районен съд - гр. Сливен, с която на основание чл. 327 ЗСВ на жалбоподателката в качеството и на съдия в Районен съд - гр. Сливен е обърнато внимание: "Да подобри организацията на работата си като: проучва задълбочено разпределените й за разглеждане дела и да насрочва разглеждането на дела на открити съдебни заседания при спазване изискванията на чл. 56, ал. 3 ГПК и чл. 199 ГПК, като при определяне на датата на разглеждане на всяко конкретно дело да отчита и техническата възможност за призоваване на страните, живеещи в населени места извън гр. Сливен, които не се обслужват от Служба "Призовки и съобщения" при Сливенския районен съд, а също сложността на назначената съдебна експертиза, с оглед поставените на вещото лице задачи; да не допуска отмяна на определения за ход на делото по същество поради обстоятелства, които би трябвало да й станат достояние при подробно запознаване с материалите по делото; да не допуска с протоколно определение, оставяне на искова молба без движение за пропуски, които са могли да бъдат забелязани при подробно запознаване с материалите по делото още преди акта по чл. 140 ГПК. Да подобри организацията на работата си и ускори разглеждането и приключването на делата в разумен срок, като: отлага, респ. отсрочва разглеждането на делата за ново съдебно заседание по молба на страни, включително и процесуални представители само след наличие на уважителни причини за това, подкрепени от надеждни доказателства; предприеме действия за дисциплиниране на страните и техните процесуални представители като ги санкционира при условията и реда, установени в ГПК, в случаите, когато са станали причина за отлагане на делото и не са представили доказателства за уважителни причини". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че със заповед № ПП-01-1 от 28.01.2013 г. на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е разпоредено извършването на планова комплексна проверка относно работата по граждански дела в Районен съд - Сливен. Проверката е извършена в периода 04.02.2013 г. - 08.02.2013 г. като констатациите на проверяващия екип са отразени в акт за резултати от извършена проверка, получени в районния съд на 25.04.2013 г. Резултатите от проверката по отношение работата на съдия Кирилова включват данни за общия брой разгледани от нея дела, по които страните не спорят. Поставен й е общ коефициент 61 на сто за проверявания период 2011 - 2012 г. Броят на приключилите дела за всяка от годините е 90 % при общ обем на натовареност за 2011 г. - 1316 дела, а за 2012 г. - 963 дела. Постановените решения извън срока по чл. 235, ал. 5 ГПК са 106, като няма съдебни решения извън срока по чл. 13 ГПК. При проверката са направени препоръки към административния ръководител на съда да съдейства за преодоляване на обективните и субективни причини за забавянето на делата. Със заповед № РД-13-88 от 12.06.2013 г. председателят на Районен съд - гр. Сливен на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСВ е разпоредил съдия Кирилова да даде писмени обяснения като посочи причините от обективен и субективен характер, довели до допуснатите съгласно акта за резултатите от плановата проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет нарушения. По направеното от съдия Кирилова искане за предоставяне на данни, документи, доклади и справки няма доказателства такива да са й били предадени. Последвало е издаване на оспорената пред административния съд заповед № РД-13-95 от 21.06.2013 г. на административния ръководител и председател на Районен съд - гр. Сливен. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното оспорване. Съгласно чл. 327 ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. В своята константна практика Върховният административен съд е приемал, че заповедите по чл. 327 ЗСВ подлежат на съдебен контрол независимо дали са квалифицирани като санкции или преустановителни принудителни административни мерки. Макар формално юридически да не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл. 308, ал. 1 ЗСВ, които се налагат по реда на дисциплинарното производство от Висшия съдебен съвет, респ. административния ръководител, обръщането на внимание изисква доказване на нарушение на служебните задължения - деяние и вина на магистрата и прилагането му носи неблагоприятни последици за същия. Заповедта по чл. 327 ЗСВ не само засяга доброто професионално име на адресата, но и рефлектира пряко на възможностите за кариерно израстване на съдия, прокурор или следовател във връзка с оценката на професионалните и деловите качества на магистрата при участие в конкурс за повишаване или преместване в органите на съдебната власт, при което се извършва атестиране от Висшия съдебен съвет, както и при повишаване в ранг на място. Законът за съдебната власт не съдържа правила, по които може да се реализира конституционно признатото право на защита на доброто име и професионалното достойнство на магистрата в случаите по чл. 327 ЗСВ. Съдът обаче не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането. Затова в тези случаи следва да се прилагат правилата на АПК по силата на изричното препращане от чл. 328 ЗСВ, което означава, че оспорването на мярка по чл. 327 ЗСВ следва да бъде разгледано като оспорване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Дефинирайки по сходен начин предмета на спора, Административен съд - гр. Стара Загора е постановил допустимо съдебно решение. Обосновани са изводите на съда, че посочените в атакуваната заповед дела с № 8059/2011 г.; № 7284/2011 г.; № 777/2011 г.; № 437/2011 г.; № 1779/2011 г. всички по описа на Районен съд - гр. Сливен, са били пренасрочени поради причини, свързани с нередовно призоваване на страни или вещи лица и в съответствие с изискванията на съдопроизводствените правила за водене на процеса. Прилагането на мярката по чл. 327 ЗСВ е обусловено от констатирането на виновно неизпълнение на служебните задължения на магистрата по разглеждането и решаването на делата или организацията му на работа. С оглед на това не всяко отлагане или забавяне на делото може да бъде квалифицирано като нарушение по образуването и движението му. В заповед № РД-13-95 от 21.06.2013 г. административният ръководител и председател на Районен съд - гр. Сливен е посочил и две групи дела с № № 1783/2011; 5465/2011; 6515/2011; 6660/2011; 7593/2011; 710/2012; 746/2012; 2423/2012; 437/2011; 496/2013 - първата и № № 6190/2011; 2364/2012; 1694/2012; 1738/2011; 3433/2012; 6659/2011; 8137/2011 - втората, по които са изложени констатации, че не са използвани до край процесуалните възможности, установени в ГПК за събиране на доказателства за наличие на уважителни причини за отлагането им и е отменен ход по същество, поради недостатъчно задълбочено проучване на материалите по тях. Възприети с оглед доказателствата по делото, констатациите са необосновани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неизползваните процесуални възможности не релевират нарушение от страна на съдия Кирилова, попадащо в хипотезата на чл. 327 ЗСВ, доколкото разглеждането на делата не е свързано с конкретен срок. От проверката на Инспектората към Висшия съдебен съвет е видно, че няма констатации за неприключили дела в "разумен срок" - чл. 13 ГПК, а подобна оценка административният ръководител не е правил при издаване на процесната заповед. Следователно отправените препоръки са дадени в условията на липсваща съставомерност на възприетите от административния орган нарушения. Обстоятелства, които е било необходимо да бъдат изяснени, са видът и тежестта на делата, които са разпределени за разглеждане от съдия Кирилова, броят на съдебните заседания, броят на делата на доклад, наличието на други обективни и субективни основания, касаещи образуването и движението на делата или организацията на работата, като дежурства, ползвани отпуски във връзка с временна неработоспособност, наличието на официални празници, участие в квалификационни мероприятия и др. Правилно първостепенният съд е отбелязал, че задължението за спазване на разумния срок се преценява с оглед на фактическата и правна сложност на всяко дело, натовареността на магистрата, проведените редовни заседания през проверявания период, дежурства, други дейности, свързани с качеството му на магистрат. Липсват констатации съдия Кирилова да е насрочвала дела за първо заседание в неразумно дълги срокове, нито да е отлагала дела в неразумно дълги срокове. Доколкото неспазването на сроковете за постановяване на съответните съдебни актове /в зависимост от вида на делото, вида на производството, вида на съдебния акт, с който приключва производството/, несъмнено е свързано с организацията на работата на магистрата, то обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с това може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата. Такава проверка и обсъждане в конкретния случай не са проведени, а е прието, че за обръщането на внимание на магистрата е достатъчно наличието на обективния факт на неспазване на срокове за изготвяне на актовете по конкретно посочените дела. Предвид конкретните факти и обстоятелствата по делото, изводът, че неспазването на сроковете за постановяване на съдебни актове по делата се дължи на лоша организация в работата на магистрата, е необоснован, поради което и неправилен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. По делото е представено пълномощно, съгласно което Живка Кирилова Желязкова е упълномощила адв. Стефка Димитрова Георгиева, вписана в списъка на Софийска адвокатска колегия със служебен адрес: гр. София, ул. "Христо Белчев", № 2, ет. 6, офис - 20 за осъществяване на процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Така възприети пълномощията са редовно учредени, представителството е реализирано, а заявения хонорар от 400,00 лева е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид изхода на спора следва да бъде поставен в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение