Решение № 211 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2016 г.

Решение № 211 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Г. Е. Г. - началник на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - В. към Министерство на образованието и науката (МОН) и от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 184 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 133/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на П. Ц. С. е отменено решение № 62/12.02.2016 г. на КЗД, с което е установено, че Гоцова не е извършила спрямо Стойкова неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., като административният съд е приел за установено, че твърдяното неравно третиране и нарушение е налице. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано. О. П. Ц. Стойкова моли да се потвърди решението с доводи в писмено възражение. Ответникът министърът на образованието и науката не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са основателни, поради следното: Не е налице спор между страните относно факта, че П. С., в качеството й на директор на Професионална гимназия по облекло в Б. С., е сезирала на 18.10.2011 г. началника на РИО - В. Г. Г., за това, че са били налице основания за сключване на допълнително споразумение за увеличаване на основната й заплата от 15.09.2011 г., с оглед на т. 8 и т. 16 от Правилата за определяне на работните заплати на директорите на държавните и общински училища и пр., утвърдени със заповед на министъра на образованието и науката от 12.05.2011 г. Безспорно е, че такова допълнително споразумение е сключено, считано от 01.01.2012 г., по силата на което размерът на основното месечно възнаграждение на директорката е променен от 700 на 730 лева. От събраните по делото доказателства е видно, че в направеното до РИО заявление на Стойкова липсва искане за сключване на допълнително споразумение за увеличаване на заплатата й от конкретно определен момент. Освен това е установено, че са били налице обективни пречки, които са довели до забавяне на предложението за сключване на допълнителното споразумение, а именно служебна ангажираност и използван отпуск по болест от Гоцова в периода след подаване на заявлението от Стойкова. В тази връзка е установено и обстоятелството, че вземането на решения, свързани с финасови дейности са единствено в нейните правомощия като ръководител на РИО и не могат да бъдат упражнени от заместник. След завръщането на Гоцова на работа е била осъществена кореспонденция с МОН по съгласуване на предложението й за Стойкова и във връзка с получаване на необходимото съгласие от страна на финансиращия орган. Липсват факти и обстоятелства, които да доказват извършени спрямо Стойкова в този период целенасочени и недобросъвестни действия от Гоцова с цел неблагоприятното й третиране в сравнение с други лица в сходно положение при и по повод на процедурата по увеличението на заплатата й. При съобразяване на чл. 9 от ЗЗДискр., съгласно който в производството по защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, в случая неправилни се явяват изводите на административния съд за това, че е доказано извършено неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. От материалите по административната преписка не се констатира Стойкова да е твърдяла, че е дискриминирана по някои от признаците по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и да са събрани такива доказателства, което е обосновало и отхвърлителното решение на комисията. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от защитен от ЗЗДискр. признак (по чл. 4, ал. 1) и освен различното третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някои от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините (свързани с признака) и неблагоприятното третиране. Както се посочи, в процесния случай това не се доказва от наличните доказателства, поради което неправилно съдът е счел, че спрямо Стойкова е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Незаконосъобразен и необоснован е и вторият извод на съда, който е приел, че е извършено и нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр. поради неправилно определен по-късен от 15.09.2011 г. начален момент на промяна в основата заплата на Стойкова по вина на Гоцова. Хипотезите на разпоредбата са относими към работодател, който с действията си следва да осигурява равни (недискриминационни) условия и възможности при упражняване правото на труд на работниците и служителите. Като началник на РИО Гоцова обаче не притежава качеството на работодател на Стойкова, въпреки организационните и контролни функции, които има спрямо директорите на държавните училища, както и независимо от правомощието си да подписва допълнителните споразумения към трудовите им договори. Самите договори обаче се сключват и прекратяват от министъра на образованието и науката, което се установява от представените по делото доказателства. Следователно началникът на РИО не може да бъде субект на нарушение по чл. 14, ал. 1 и 3 от ЗЗДискр, както погрешно е счел съдът. Предвид изложеното оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени изцяло като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на П. С. против решението на КЗД. Разноски не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,