Решение № 7689 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2010 г.

Решение № 7689 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Реджеп Фейзичауш" - гр. Сърница срещу решение № 1616/04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1029/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 954/26.02.2008 г. (допусната техническа грешка от първоинстанционния съд при изписване номера на РА вместо 954 е отразено 654), издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 320/24.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 905 лв. и лихва за забава в размер на 2 171,26 лв. за данъчен период - месец февруари 2007 г. по доставки от "Лозенец-Консулт-Смолян" ЕООД, "Стоманаимпекс" ЕООД и "Айрън" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не следва заради некоректността на доставчиците му, той да понесе тежестта като му се откаже правото на данъчен кредит и повторно да заплати вече заплатеното ДДС. В тази връзка сочи, че обжалваното решение противоречи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и постановените въз основа на нея в тази насока решения на Европейския съд по правата на човека. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, ведно с присъждане на направените поделото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представители не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като данъчният кредит като понятие предполага облагаема доставка, легално определение за която се съдържа в чл. 6 ЗДДС и именно това не е доказано по делото. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Реджеп Фейзичауш" срещу РА № 654/26.02.2008 г. за непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 905 лв. и лихва за забава в размер на 2 171,26 лв. за данъчен период - месец февруари 2007 г. по доставки от "Лозенец-Консулт-Смолян" ЕООД, "Стоманаимпекс" ЕООД и "Айрън" ЕООД, Пловдивският административен съд е приел, че поради ненамиране на доставчиците не е установено начисляването на ДДС по процесните фактури с предмет "греди и дъски" и по този начин не са събрани доказателства за реалността на доставките. Според съда за да се признае правото на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Според съда по делото е установено изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени. Направен извод, че законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, влязъл в сила, считано от 1.01.2007 г. доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В процесния случай издадените фактури през месец февруари 2007 г. са от "Лозенец-Консулт-Смолян" ЕООД, "Стоманаимпекс" ЕООД и "Айрън" ЕООД с предмет на стопанските операции по тях - греди и дъски, дървен материал и транспорт. Законосъобразни са изводите на съда, че признаването на материалното право на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реално осъществена облагаема доставка. При неналичие на категорични доказателства за реалност на процесните доставки, дори да са налице останалите предпоставки по чл. 68 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признава. Това е така, защото законът позволява признаване на това право не само ако са издадени съответните данъчни документи и данъкът е начислен, но и когато е установено, че доставката е реално осъществена по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Доказателства за прехвърляне правото на собственост на дъските и гредите и дървения материал касаторът не е представил нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Оплакването на касатора, че не следва заради некоректността на доставчиците му, той да понесе тежестта като му се откаже правото на данъчен кредит и повторно да заплати вече заплатеното ДДС, е неоснователно. Наистина относно неначисляването на ДДС по процесните фактури от техните издатели, касаторът не може да осъществява контрол, но в същото време претендираното от него материално право е предпоставено от тези действия. В процесния случай обаче по-важно е, че касаторът не е представил доказателства за реалността на доставките - сключен договор, приемателно-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи и др., което сочи на неизпълнение изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Негова е доказателствената тежест да докаже положителния факт - че е осъществена реална доставка. Липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху дървения материал, не може да доведе до признаване на правото му на данъчен кредит, дори да са изпълнени другите законови предпоставки. Позоваването на решението на Европейския съд по правото на човека в Страсбург - делото "Булвес" АД срещу България" не води до други изводи, тъй като по него не е била спорна реалността на доставката, а само по-късното начисляване от страна на доставчика на ДДС. Неидентитета между цитираното и дело и настоящия казус не може да доведе до признаване на правото на приспадане на данъчен кредит и като е отказано съдът е постановил правилно решение. Законосъобразен е извода на съда, че поради непредставяне на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т. е. не може да се определи наличието на възникнало данъчно събитие - прехвърляне правото на собственост, т. е. не са налице доказателства. Тези изводи не се променят и от изслушаното и прието от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице е работило по документите по делото и се е произнесло за редовно водено счетоводство на касатора, а относно доставчиците е извършена констатация за нередовно водено счетоводство и неизготвени годишни финансови отчети за 2007 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,