Решение № 5573 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2013 г.

Решение № 5573 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 2335 от 28.12.2012 г. по адм. дело № 2397/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Бургаският административен съд е отменил решение № 58 от 4.05.2011 г. на касационния жалбоподател, с което е оставено в сила разпореждане № 612 от 4.04.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУСО - гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че когато детето, за чието отглеждане майката ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда, е настанено в детска ясла преди да изтече този отпуск, отговорността за неоснователно полученото парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за времето, през което детето е било настанено в детска ясла, е на майката, която не е заявила това релевантно обстоятелство, а не е на осигурителя по § 22б ПЗР на КСО. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на следните аргументи: "Осигурителите, които по силата на § 22б ПЗР на КСО продължават да изплащат парични обезщетения за майчинство, са активният субект в осигурителното правоотношение с НОИ. На това основание осигурителите са тези, които носят пълната отговорност по реализиране на процедурата по извършване на дължимите плащания от ДОО - разрешаване на отпуска за отглеждане на малко дете, осъществяване на контрол по време ползване на отпуска, изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението. В настоящия случай (осигурителят) е този, който не е съобразил поведението си с действащото законодателство и не е изискал от (майката, която е негова служителка) декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО, както и не е упражнил правомощието си по чл. 46, ал. 7 от НРВПО и да прекрати отпуска по чл. 164 от КТ при настаняване на детето в детско заведение, поради което същият следва да възстанови неправомерно изплатените парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за времето от настаняването на детето в детско заведение до отписването му." Тези аргументи са основателни. Имуществената отговорност на осигурителя "Полием" ООД, гр. Бургас, е основана на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за причинени от него щети на държавното обществено осигуряване (ДОО) от неправилно извършени осигурителни разходи. Нарушението, допуснато от осигурителя и обуславящо тази отговорност, е описано в анализа към ревизионния акт така: "С ДВ, бр. 68 от 2006 г., считано от 26.08.2006 г. влиза в сила промяна в текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, съгласно която "паричното обезщетение не се изплаща (...) при настаняване на детето в детско заведение". След влизане в сила на изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО (26.08.2006 г.) осигурителят е следвало да съобрази поведението си с действащото законодателство и своевременно да изиска от служителите си деклариране на обстоятелствата, които са от значение за правото за получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО за отглеждане на малко дете, както и с правомощието му, произтичащо от разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от НРВПО да прекрати отпуска по чл. 164 от КТ, когато детето е настанено в детско заведение (...) При извършената проверка осигурителят не представи подписана декларация от лицето, че се задължава да извести работодателя си, ако детето бъде настанено в детско заведение." В съдебното заседание, проведено на 7.11.2011 г., процесуалният представител по пълномощно на "Полием" ООД - адвокат Галина Гарова - е представила писмени доказателства по опис (който се намира на л. 102 от делото на БсАС). Едно от тези доказателства е декларация от Виолета Михайлова Колева, която се намира на л. 105 от същото дело и с която работничката е декларирала, че "детето не е настанено в детско заведение на държавна издръжка". Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. и е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 6 от 23.01.1987 г. Според първоначалната редакция на чл. 46, ал. 1 и 2 от тази наредба "допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете се ползва въз основа на писмена молба на майката и към нея се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение". Абсолютно същото е изискването и през 2006 г., както и през 2007 г. - декларира се, че детето не е настанено в детско заведение, а не че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както то е било правоизключващото обстоятелство по чл. 53, ал. 4 КСО до 25.08.2006 г., на която дата е влязъл в сила § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., стр. 3, Указ № 329 от 17.08.2006 г. за обнародване). Поради това в константната си практика Върховният административен съд приема, че подадена от майката декларация по чл. 46, ал. 2 НРВПО, във вида на образеца-приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 НРВПО, съдържа заявление, че детето, за чието отглеждане майката ще ползва отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ, не е настанено в детско заведение и поради това изменението на чл. 53, ал. 4 КСО с § 4 от Закона за изменение и допълнение на КСО (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) не налага от майката да бъде изискана друга декларация, но за нея (за майката) съществува задължението, ако детето бъде настанено в детско заведение, да декларира тази промяна в декларираното при разрешаване на отпуска обстоятелство. Процесният случай обаче е различен. Както се посочи по-горе, заверен от адвокат Галина Гарова препис на декларация от 12.04.2006 г. се намира на л. 105 от делото на Бургаския административен съд и от съдържанието му е видно, че макар да не е подала декларация по образец, работничката (или служителката) Виолета Михалова Колева е заявила (декларирала), че детето, родено на 6.01.2006 г., не е настанено в детско заведение на държавна издръжка. Това съдържание на декларацията е съответствало на чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията му до 25.08.2006 г., в която обстоятелството, изключващо правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка, но след 25.08.2006 г., когато изменението на чл. 53, ал. 4 КСО е влязло в сила и вече правоизключващото обстоятелство е настаняване на детето в детско заведение въобще, без оглед на неговия вид, осигурителят е бил длъжен да изиска нова декларация, с която майката да заяви дали това ново обстоятелство съществува или не съществува. Като не е изпълнил това свое задължение осигурителят е изтеглил от ДОО и изплатил на майката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, на което тя не е имала право. Това са неправилно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КСО, които са щети за ДОО и ревизионният акт за начет е законосъобразен и обоснован. Законосъобразно е и решението на касационния жалбоподател, с което отхвърля жалбата на осигурителя срещу разпореждането, издадено в изпълнение на акта за начет. Като е отменил това решение Административен съд - гр. Бургас е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон (чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КСО), което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на осигурителя "Полием" ООД. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,