Решение № 7317 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2023 г.

С решение 958 от 5.07.2023 г., постановено по адм. д. 726/2023 г., по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Д. М. Д. срещу решение 2153-03-42/06.03.2023 г. на Директора на ТП Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане 031-00-5480-4/13.12.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП Варна на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 3 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 4046. 25 лева - главница, за периода 17.03.2020 г. до 16.03.2021 г. Срещу това съдебно решение е подадена касационна жалба от Д. Д., чрез пълномощник с искане, поради налични правни основания по чл. 209, т. 3 от АПК да бъде отменено. В касационната жалба пунктуално са развити съображения във връзка с оплакванията. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Ответникът по касационната жалба, директор на ТП на НОИ Варна в приложен отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред административен съд Варна е образувано по жалба на касационният жалбоподател срещу цитираното решение на директор на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане. Оплакванията са за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената административна преписка от фактическа страна, че с Разпореждане 031-00-5480-4/13.12.2022 г., постановено на основание чл. 114, ал. 3, във вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпредено на жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода 17.03.2020 16.03.2021 г. в размер на 4046,25 лева. Соченото разпореждане е издадено при осъществен последващ контрол относно спазването на осигурителното законодателство. В изпълнение на контролната дейност е извършена проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ Варна на осигурителя Лес Транс 94 ЕООД. Констатациите при извършените проверки на органите на ТП на НОИ по разходите на ДОО за периода от вписване на дружеството-осигурител Лес Транс 94 ЕООД 22.11.2012 г. до 2021 г., приключили с констативни протоколи от 16.02.2021 г. и 11.11.2021 г. са именно, че след 2016 г. лицата, за които са подавани данни за осигуряване, не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови договори, за които са подавани уведомления в НАП, т. е. не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Дружеството работодател не е извършвало трудова/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за времето след 2016 г. до момента на проверката, която да предполага наемане на лица по трудов договор. Отделно от това, е направено искане за прекратяване на търговското дружество, което е приключило с решение на регистърния съд по реда на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ и на основание чл. 156 от ТЗ е открито производство по ликвидация. Проверката констатирала липса на доказателства за реално извършвана дейност от лицата, с които дружеството имало сключени трудови договори, не са внасяни осигурителни вноски; няма офис или помещение, от което лицата да извършват трудова дейност. Тези факти дали основание на осигурителните органи да приемат лицата, за които са подадени данни за сключени трудови договори, че нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37 от Инструкция 1/03.04.2015 г. в ТП на НОИ-Варна, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-03-01057800/12.01.2022 г. за заличаване на данните за посочените в тях лица, сред които и жалбоподателката за периода 11.06.2018 г. 02.08.2019 г. Задължителните предписания са изпратени на ликвидатора и след изпълнение на процедурата по чл. 110, ал. 4 от КСО, същите са влезли в сила и поради неизпълнението им, е извършено служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Липсата на реално установена упражнявана трудова дейност при този осигурител дала основание да бъдат издадени разпореждания от 22.10.2022 г. по отношение на жалбоподателката, с които се отменя разпореждане от 27.05.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО; постановен е отказ да й бъде отпуснато ПОБ. Както е отбелязано от административния орган и от решаващия съд, тези разпореждания са влезли в сила, а на това основание е издадено и разпореждане 031-00-5480-4/13.12.2022 г., с което Д. Д. е задължена да възстанови добросъвестно получените суми като обезщетение за безработица в размер на 4 046,25 лева. Разпореждането е обжалвано, като с решение 2153-03-42/06.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ жалбата е отхвърлена. Правилни са изводите на съда за наличието на относимо правно основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Новите обстоятелства са безспорно установени с влезлите в сила разпореждания от 28.10.2022 г. след заличаване на данните подадени от осигурителя Лес Транс 94 ЕООД, законовите изисквания по чл. 54а, ал. 1 от КСО не са налични. Извършената проверка на осигурителя Лес Транс 94 ЕООД и констатациите за липсата на дейност след 2016 г. на дружеството, представляват нови доказателства, изключващи касационната жалбоподателка да има право на ПОБ. При безспорно установеното съдът е приел от правна страна жалбата за неоснователна с оглед наличието на предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение за безработица, получено без основание за процесния период. Решението е правилно. Основният довод на административния орган в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна, подкрепен и в оспореното решение на Административен съд Варна е липсата на реално упражнявана от лицето трудова дейност, поради което не се доказва да е осигурено лице за социални рискове, какъвто е безработицата. В хода на производството по делото не се представени доказателства установяващи, че касационната жалбоподателка реално е упражнявала трудова дейност при работодателя Лес Транс 94 ЕООД, че дружеството е упражнявало търговската си дейност, поради което не са оборени констатациите на административният орган. Подробно са описани и обсъдени резултати от проверки извършвани от органите на изпълнителната власт, за липсата на каквато и да било търговска дейност, материални активи и финансова отчетност. От това е и правилния и споделен извод, че ползвания в процедурата по отпускане на ПОБ в полза на касационната жалбоподателка осигурителен стаж при фиктивния осигурител Лео Транс 94 ЕООД не може да бъде зачетен, защото не може да се докаже полагане на труд за сметка на търговското дружество. Правилно първоинстанционният съд е извел фактическите си и правни изводи, че жалбоподателката не е доказала полагането на труд, реално, като са обсъдени и свидетелски показания, от които това обстоятелство не може да се установи. След като са заличени данните, подадени за жалбоподателката за периода 11.06.2018 до 02.08.2019 г., е прието наличието на нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО въз основа на които е направен извод, че полученото от касационната жалбоподателка парично обезщетение за безработица е изплатено неоснователно, тъй като тя не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. трябва да са изпълнени кумулативно двете условия осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е осигурено лице при осигурител Лео транс 94 ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са заличени. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. Административният съд е изяснил предмета на спора, и събрал всички относими към спора доказателства, които обсъдил и аргументирано анализирал всички факти от значение за спорното право, при което са изведени правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Оплакванията на касационната жалбоподателка, че не следва да носи последствия от некоректното поведение на осигурителя не са основание да се приеме, че административният орган е издал акта си незаконосъобразно. В случая, жалбоподателката е задължена по силата на закона при наличието на неопровергани от нея факти, че е полагала труд за сметка на работодател да възстанови получената сума за ПОБ, като именно за това, че сумата е получена добросъвестно се прилага процедурата по ал. 2 на чл. 114 от КСО и предвид представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. В случая, последното не може да се твърди при установеното, че за спорния период осигурителното правоотношение с фиктивния осигурител е формално съществуващо, предвид неустановимото полагане на труд. Процесните разпореждания, като юридически факт за издаване на следващото, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че жалбоподателката не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение