Решение № 5 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3023/2021 г.

Решение № 5 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3023/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по глава ХХIV ГПК. С определение № 60225/23.09.2021 г. по настоящото дело е допусната до разглеждане молбата от Г. Л. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 135488/02.06.2017 г. по гр. д. № 67426/2014 г. на Софийски районен съд по уважения иск, предвиден в чл. 422 ГПК, на "Топлофикация София" ЕАД срещу П. К. А. – С. за лихвоносна главница с разноски - цена на доставена топлинна енергия в един апартамент в [населено място]. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК е обосновано с твърдения, че ответникът е починал в периода на висящия процес, а молителят е единственият му наследник и не е участвал по делото. Претендира разноски. Ответникът по молбата "Топлофикация София" ЕАД не взема становище в настоящото производство. От делото се установява, че на 13.03.2017 г. е приключило съдебното дирене в производството, по което е постановено решението. Представените доказателства към молбата (смъртен акт и удостоверение за наследници) се ползват с материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК). Те удостоверяват, че ответникът е починал на 23.03.2016 г. и молителят е единственият му наследник. Настъпилото материално правоприемство на страната на длъжника е осъществило законовото основание по чл. 227 ГПК за правоприемство и в процесуалното правоотношение. То не е било зачетено от съда, разрешил спора по същество, а правото на участие на молителя по делото е нарушено. Влязлото в сила решение е постановено при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК и Върховният касационен съд следва да го отмени. За извода е без значение, че нарушението по чл. 227 ГПК, причина за нарушеното право, се обяснява с това, че доказателствата за правоприемството се представят за пръв път в производството по извънредния способ. Процесуалното правоприемство по чл. 227 ГПК настъпва по силата на закона, а молителят е обвързан от силата на пресъдено нещо, породена с решението по дело, по което не е участвал. Само когато наследственото правоприемство следва етапа на приключилото съдебно дирене пред инстанцията, разрешила спора, правото на участие на наследника по делото не е нарушено. Тогава той е обвързан от силата на пресъдено нещо неотменимо, а спорното материално правоотношение е установено със съдебното решение към релевантния момент във вид, съответен на твърденията, възраженията и уважените доказателствени искания на участвалите надлежни страни (арг. от чл. 439 и чл. 298, ал. 2 ГПК). На молителя не следва да се присъждат разноски въпреки благоприятния изход на настоящото производство. Определянето на отговорността за разноските е в компетентност на инстанцията по същество. Тя решава и този въпрос според крайния изход на делото. При тези мотиви, съдът