Решение № 7096 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2009 г.

Решение № 7096 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Десислава Димитрова Кузманова от гр. София, срещу решение № 58/17.07.2009 г. по адм. д. № 5662/2008 г. на Административен съд - София град. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение, съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на Десислава Димитрова Кузманова, срещу Столична община за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействие на административния орган - е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Приел, че не е доказано увреждането на Кузманова да е настъпило по начин сочен в исковата молба. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложените съображения за нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото е установено, че на 01.07.2008 г. Десислава Димитрова Кузманова е постъпила по спешност в МБАЛ "Света Анна", АД- по повод травма в областта на дясната глезенна става. Въз основа на намиращите се по делото писмени доказателства се установява, закупуването на "винт спонгеозен, изцяло резбован -16/4мм", "винт спонгеозен, изцяло резбован -50/4мм", "плака туболарна 1/3 3,5, с яка 6 отв. 76мм", общо на стойност 394 лв. Сочат се показанията на разпитаните по делото свидетели - Чолакова- майка на ищцата, според която в нейно присъствие дъщеря й при слизане по стълбите в подлеза на хотел "Плиска", стъпвайки на равна повърхност с решетка, последната пропаднала и Кузманова изкривила краката и глезените си. Според друг свидетел- Трайкова, съседка на ищцата- последната след инцидента е била неподвижна и е изпитвала силни болки. Показанията на последния свидетел - Праматаров, служител на "Егида"- не е пряк очевидец на произшествието, а е оказал помощ на пострадалата. Твърди, че се касае за решетка, с хлътване от около 2 см, но трайно закрепена, като се случва в образувалата се неравнина да се спъват преминаващи. При приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е неоснователен и недоказан, е необоснован и незаконосъобразен. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата - ремонтът и поддържането на подлезите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община. Изводите на първоинстанционния съд са - безспорно е травматично увреждане на Кузманова, настъпило на 01.07.2008 г., причинено при падане в подлеза на хотел "Плиска" в град София; както и, че отговорността за изправността на съоръженията в подлеза е на Столична община; намиращата се в подлеза решетка не е била в пълна изправност и накрая обобщаващия извод на съда - недоказано е твърдението, че падането на ищцата е по причина на неизправната решетка. Неправилен извод. Настоящия съдебен състав не споделя приетото от първоинстанционния съд наличие на противоречие в показанията на свидетеля Чолакова и Праматаров относно причината довела до падането на Кузманова. Анализът на свидетелските показания на последния недвусмислено сочи, че сам свидетелят е възприел като причина за падането на пострадалата - "хлътване на решетката", въз основа на което се образува ръб, в който "хората се спъват". Не може да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че от медицинската документация, приложена по делото, не може да се обоснове извода травматичното увреждане да е по причините описани в исковата молба. По делото се намира съдебно- медицинско удостоверение, за извършен преглед от специалист - по съдебна медицина-където изрично е констатирано, че установеното увреждане е получено по индиректен механизъм и " добре отговаря да е получено по време и начин, съобщени от прегледаната". Следователно претенцията за присъждане на обезщетение за вреди - като основателна е следвало да бъде уважена, при наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което исковете по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ - бъдат уважени. Що се касае до размерите им- имуществената претенция е за сумата от 460 лева и разходването на тези средства, свързани с проведеното лечение - са доказани от представените по делото фактури. По отношение иска за неимуществени вреди. Същата е за сумата от 4 540 лева, претендирана като обезщетение за претърпени болки и страдания; неудобство от невъзможността да се грижи за отглеждането и възпитанието на едногодишния си син - Христиан. Настоящия съдебен състав, изхождайки от принципа за справедливост, приема, че и този иск е доказан по размер. Касае се за млада тридесетгодишна жена, майка на едногодишен син, която следствие увреждането е претърпяла значима болка и страдание; за продължителен период от време е затруднено придвижването й, което предполага трудности в бита и ежедневието за самата нея, както и невъзможно или силно ограничено полагане на грижи по отглеждане на детето. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение