Решение № 219 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 537/2015 г.

Решение № 219 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 537/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК - "Възобновяване на наказателни дела", образувано по искане на осъдения Р. А. М. С последното е заявено наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 224/14 г. Районният съд - гр. Омуртаг осъдил подсъдимия на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

С решение № 25 от 27.02.2015 г. по внохд № 283/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд - гр. Търговище потвърдил присъдата на ОРС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането на осъдения е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

Искането е подадено от легитимирано лице, насочено е срещу акт от кръга по чл. 419 НПК, който не е проверяван по касационен ред, и е постъпило в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

При извършената проверка не се установиха претендираните от осъдения основания за възобновяване на делото.

1. На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се поддържа, че на досъдебното производство водещия разследването не е предложил участието на защитник за обвиняемия тогава М., а в хода на съдебното дирене не е назначена съдебномедицинска експертиза за установяване механизма и времето на уврежданията на пострадалата. Възраженията са неоснователни.

Първо направеното възражение не намира подкрепа в данните по делото. На 22.07.2014 г. (л. 30), в хода на досъдебното производство е повдигнато и предявено обвинение срещу М., който саморъчно, на мястото за подпис на защитник е отбелязъл "не", а при проведения му разпит в качеството на обвиняем, на същата дата, непосредствено след предявяване на обвинението (л. 31), е заявил, че няма да ползва адвокатска защита на този етап на делото. Идентично становище е изразено от обвиняемия и при последвалия разпит пред съдия, по реда на чл. 222 НПК (л. 35). Констатираното указва, че водещият разследването, при липсата на условия за задължително участие на защитник за обвиняемия, се е съобразил с неговата воля, което няма как да предопредели положителен извод за ограничаване на процесуалните права на осъдения, в частност - правото на защита.

Изводите на съда относно уврежданията на пострадалата 69-годишната С. И. (отоци и кръвонасядания по лицето и двете подколенници, както и по дясно стъпало, причинили й болка и страдание), се основават на съдебно медицинско удостоверение № 181 от 18.07.2014 г., издадено от Многопрофилна болница за активно лечение - [населено място] (л. 23 от досъдебното производство), и на показанията на свидетелите С. И. и Д. Р. При оценката на посочената група доказателства съдът не е установил основания за съмнение в достоверността на източниците им и правилно е кредитирал същите. Съдът по същество, посредством посочените доказателствени средства е изяснил механизма и времето на причиняване на всички увреждания на пострадалата, поради което не е бил длъжен да ползва реда по чл. 144, ал. 2, т. 2 НПК, приложим само при наличието на съмнение относно коментираните обстоятелства. ВКС не установи такова съмнение да е било налице и да е игнорирано от решаващия съд.

1. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се претендира при съображения, че са налице условията на чл. 18, ал. 3, б. "а" НК, респ., че е налице доброволен отказ да се довърши изпълнението на инкриминираното престъпление.

Предвид на казаното в т. 1, при липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, проверката относно правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки се съдържат фактически положения относно поведението на пострадалата, което е препятствало възможността на подсъдимия да довърши изпълнението на започнатото от него посегателство върху половата й неприкосновеност. Иначе казано, престъплението е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, а не защото той е преосмислил поведението си и е взел ново решение - да не го довърши.

1. Наложеното наказание се преценява като явно несправедливо поради неприложението на чл. 58, б. "а" НК, в който смисъл се иска намесата на третата инстанция и намаляването му. Възражението е неоснователно.

Времето, мястото, начина на осъществяване на посегателството срещу пострадалата, интензитета и упоритостта, проявени от дееца, както и обема на оказаната му от пострадалата съпротива, са обстоятелства, които не дават основание да се приеме, че степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено очертават ниска степен на обществена опасност на дееца и конкретното деяние, а оттук и приложимост на института на смекчената наказателна отговорност, този по чл. 55 НК. Поради това и правилно наказанието на осъдения е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона - по чл. 54 НК.

По вид и размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо.

Водим от горното, като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, по реда на чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение