Решение № 11780 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2010 г.

Решение № 11780 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, против решение № 171/25.03.2010 г. на Административен съд - Плевен по административно дело № 991/2009 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 30 от 02.11.2009 г. на Директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1643 от 18.08.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Плевен, а преписката е върната за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост Ответникът Христо Асенов Янков от гр. Плевен в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Плевенския административен съд е решение № 30 от 02.11.2009 г. на Директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1643 от 18.08.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Плевен, с което на Христо Асенов Янков от гр. Плевен е отказано изменение на размера на определената му пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради незачитане като осигурителен доход на разликата между получените и изплатени суми в резултат на влезли в сила съдебни решения и сумите, посочени в представените от работодателя образци УП-2. С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отменил оспорените административни актове и е върнал административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания. Съдът законосъобразно е приел, че разликата между изплатените на Янков суми, в резултат на влезли в сила съдебни решения и посочените в УП-2 суми в общ размер на 4662.14 лв. за времето от 01.08.1998 г. - 06.04.1999 г. и 07.04.1999 г. - 31.07.1999 г. следва да се зачете за осигурителен доход, тъй като сумите са изплатени на жалбоподателя. Съдът е счел, че е без значение факта, че върху тях не са внесени осигуровки от работодателя. Административният орган е трябвало в изпълнение на задълженията си по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да извърши проверка и да даде задължителни предписания на осигурителя за издаване на исканото удостоверение, както и за внасяне на дължимите осигуровки. Съгласно разпоредбата на чл. 70а от КСО /в редакцията си от ДВ - бр. 41 от 2009 г. в сила от 01.07.2009 г./ средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, а съгласно ал. 4 на същия текст при определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Т. е. като осигурителен доход на лицето следва да бъде зачетена сумата, която му е изплатена като трудово възнаграждение по силата на влезли в сила съдебни решения, тъй като в конкретния случай по отношение на тази сума са налице дължими осигурителни вноски, които следва да бъдат заплатени от осигурителя. Правилен е и изводът на съда за допуснато от административния орган нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 35 от АПК, съгласно който текст административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В административната преписка са представени влезли в сила съдебни решения, изпълнителни листа, както и искането на Янков до синдиците на "Нова Плама" АД в несъстоятелност за издаване на ново УП-2 в съответствие с присъдените и изплатени суми. Административният орган е следвало да вземе под внимание цитираните по-горе писмени доказателства и да изпълни задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 36 от АПК /служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения за разрешаване въпрос/, както и тези по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО /да даде задължителни предписания на осигурителя за издаване на исканото удостоверение, в което да бъдат отразени осигурителния стаж и доход, подробно посочени в съдебните решения, по които признатите суми са изплатени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст поради незачитане като осигурителен доход на суми, които са изплатени като трудово възнаграждение, по отношение на които не са внесени осигурителни вноски и които не са включени от осигурителя в удостоверение УП-2, са незаконосъобразни. Като ги е отменил и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания, Плевенския административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,