Решение № 10935 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. С. С., гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Райков, срещу решение 4468/30.04.2025 г., постановено по адм. дело 826/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Сочи, че от представените справки за обстановката в Сирия е видно, че след свалянето на режима на Башар Асад ситуацията в страната не се е нормализирала, като в отделни райони дори може да се определи като изключително напрегната. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. С. С., гражданин на Сирия, против Решение 2290/07.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол Протокол рег. УП34694/10.12.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и справки вх. МД-02-77/02.02.2025г. и вх. МД-02-200/08.04.2025г. относно актуалната политическа обстановка в Сирия/, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че производството пред административния орган е образувано по две молби за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадени от чужденеца на 11.09.2024 г. и на 18.09.2024 г. В тази връзка, на 10.12.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че няма роднини в ЕС. Напуснал Сирия преди три месеца нелегално, като е влязъл в Турция, където е останал три дни. Преминал нелегално в България с още 10-11души, но не помнел точната дата , останали 6 дни в гората, след което излезли на магистралата и се предали на полицията. Пред административния орган е посочил, че причина да напусне Сирия била войната, липсата на сигурност и глада. Заявил е, че иска да работи, за да праща пари на родителите си. Посочил е, че цялото му семейство баща, майка, двама братя и четири сестри продължавали да живеят в Сирия в гр. Хасака. В страната си по произход не е арестуван или осъждан, не е имал проблеми заради религията или етноса си, нито проблеми с властите, не е членувал в политическа партия или организация, не му е било оказвано насилие, не е бил преследван, не е получавал заплахи. Посочил, че не би се завърнал в Сирия, защото там нямало сигурност. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като съчинена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. В обжалваното решение административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което е отхвърлил жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад/, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които като възприети от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, не е нужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за неубедителност на разказаната от чужденеца бежанска история. Правилно административния съд е приел, че историята на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а са изтъкнати по-скоро икономически причини за напускане на страната по произход. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, като обосновани и законосъобразни следва да се определят изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,