Решение № 7038 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 489/2015 г.

Решение № 7038 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 489/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и по частна жалби на Катя Георгиева Василева и Зина Михайлова Георгиева, двете от гр. Сливен, подадени от техния процесуален представител по пълномощно адвокат Стоян Статев Стоянов от гр. София срещу решение № 6913 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 8876/2013 г., съответно срещу определение № 6037 от 16.12.2014 г. по същото дело на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а частната жалба - в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни срещу съдебни актове, които подлежат на инстанционен контрол и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните и частни жалбоподатели срещу Експертно решение (ЕР) № 0319 от 04.07.2013 г., с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е потвърдила ЕР № 3988 от 18.10.2012 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен и също не е приела причинна връзка трудова злополука между изпълняваната трудова функция и настъпилата смърт на Георги Василев Георгиев от гр. Сливен (наследодател на жалбоподателите). За да постанови този резултат съдът е приел, че според медицинските документи, представени с преписката на НЕЛК и според писменото заключение на вещите лица, изпълнили съдебно-медицинска експертиза по делото, причина за смъртта на Георги Василев Георгиев е хипертонична болест с настъпила хипертонична криза - критично покачване на артериалното кръвно налягане, което е довело до остра левостранна сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове, а според чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) посочените в тази разпоредба болести, една от които е високо кръвно налягане.

След обявяването на съдебното решение, сезиран с искане от процесуалния представител на НЕЛК, Административен съд - София град с посоченото по-горе определение № 6037 от 16.12.2014 г. е допълнил постановеното от него решение в частта за разноските като е осъдил жалбоподателките Катя Георгиева Василева и Зина Михайлова Георгиева да заплатят на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдебните актове са правилни.

I. В заключението по изпълнената от д-р Тома Асенов Чаушев, началник на отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, съдебно-медицинска експертиза на труп № 114/2012 г., е посочено, че при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на Георги Василев Георгиев е установена хипертонична болест: хипертонично сърце с хипертрофия на лявата камера, стенозираща коронаросклероза, дифузна кардиосклероза с обхващане и на междукамерната преграда, откъдето преминава проводната система на сърцето, оток на белите дробове, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки и трупна картина на бързо настъпила смърт, а като причина за смъртта е посочена хипертоничната болест с настъпилата хипертонична криза - критично покачване на артериалното кръвно налягане, което е довело до остра левостранна сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове. За настъпването на смъртта, според това заключение, имало значение и стенозиращата коронаросклероза с дифузната кардиосклероза със засягане на проводната система на сърцето и настъпилите остри ритъмно-проводни нарушения на сърцето. Според експерта - съдебен медик в такива случаи се говори за т. нар. скоропостижна сърдечна смърт, като смъртта настъпва бързо, ненадейно, при видимо добро общо състояние на лицето.

С ЕР № 3988 от 18.10.2012 г. ТЕЛК не приема причинна връзка между работния процес и причината за настъпилата смърт. Според мотивите към това ЕР смъртта на Георги Василев Георгиев е настъпила по време на работа в цех за мебели, а причината за смъртта е описана подробно в Съдебно-медицинска експертиза № 114/2012 г.

Срещу това ЕР е подадена жалба от адвокат Стоян Статев Стоянов, представител по пълномощно на наследниците на починалия работник, в т. 4 на която подробно аргументира твърдението, че "починалият в последните няколко години освен в производството на мебели е бил зает и с тежък физически труд при производството на тротоарни плочи, а в самия ден на злополуката до обяд е извършвал земеделска работа в овощна градина".

С ЕР № 0319 от 04.07.2013 г. НЕЛК потвърждава решението на НЕЛК при следните мотиви:

а) скоропостижната сърдечна смърт отговаря на внезапната сърдечна смърт, която е форма на исхемичната болест на сърцето (ИБС) и при която смъртта настъпва бързо, ненадейно, при видимо добро общо състояние;

б) ИБС е многофакторно (полиетиологично) заболяване, за чието възникване са отговорни множество и различни фактори, които постепенно, а не внезапно, довеждат до атеросклеротични промени в коронарните (сърдечните) съдове и до клинична изява в случая внезапна сърдечна смърт, т. е. ИБС е дълготраен процес назад във времето, а не внезапно възникнало събитие;

в) становището на специалисти по трудова медицина, изготвено на базата на наличната в медицинското досие документация, е, че:

• независимо от възможния различен характер на извършваната дейност от починалия преди смъртта никоя от дейностите не е свързана с екстремални условия на труд, защото работата като "мебелист" е оценена с физическо натоварване в "0-ва" степен, което съответства на незначителен риск; в случай, че лицето в деня на инцидента е пренасяло тротоарни плочи, дейността по сортиране и редене на плочи е в "0-ва" степен по литературни данни, а в случай, че лицето е изпълнявало земеделска работа в овощната градина към дърводелския цех, тази кратка експозиция обуславя риск по-висок от умерен, но допустим;

• няма данни за неблагоприятни фактори на работната среда в деня на инцидента;

• инцидентът е през първия ден от работната седмица (понеделник) и след обедната почивка, т. е. няма условия на кумулиране на умора и влошаване на работоспособността;

• в заключение при трудовата дейност като "мебелист", както и при изпълнявани от лицето дейности описани по-горе, няма условия за кумулиране на умора и за риск, по-висок от приемливия, свързан с условията на труд.

В хода на съдебното производство пред Административен съд - София град е била изпълнена комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р Дико Рафаел Меламед (кардиолог) и д-р Цветана Руменова Стойкова (специалист професионални болести), които са представили подробно мотивирано писмено заключение, което според адв. Стоянов (процесуален представител по пълномощно на жалбоподателите) не съдържало отговор на съществения въпрос, поставен за решаване от експертизата - има ли причинно-следствена връзка между бездействието на работодателя и влошаването на здравословното състояние на починалия работник, респ. между несъобразените със здравето на работника трудови задачи, довели до критичното покачване на кръвното (му) налягане. При изслушването на двете вещи лица в проведеното на 25.09.2014 г. съдебно заседание адвокат Стоянов е предложил или вещите лица да отговорят на този въпрос, или да бъдат освободени от възложената им експертиза. След като вещото лице д-р Цветана Стойкова е отговорила, че според нея "категорично няма причинно следствена връзка между бездействието на работодателя (а под бездействие на работодателя тя разбира подробно описаните в писменото заключение проблеми в неговата документация, която съдържа доста нередности), изпълняваните от работника трудови задачи и покачването на кръвното му налягане в деня на злополуката, а оттам и смъртта му", както и че не може да каже, "че това, което работодателят е описал в своята документация, касаеща трудовомедицинската дейност и неговите ангажименти по Закона за условията на труд (Закона за здравословни и безопасни условия на труд) или по-скоро допуснатите нередности са причина за внезапната смърт на лицето", а вещото лице д-р Меламед е отговорил, че на поставения въпрос изчерпателен отговор е даден в т. 4 на лист 2 от заключението (където е посочено, че тежкият физически труд в продължение на 3-4 часа може да доведе до повишаване на кръвното налягане, а дали ще се развие клиничната изява на повишеното кръвно налягане - т. нар. хипертонична криза - зависи от наличието на допълнителни болести фактори и адаптационните способности на съответния организъм), адвокат Стоянов е поискал да се приеме комплексната медицинска експертиза с допълнително дадените отговори от вещите лица и е заявил, че не поддържа направеното от него искане да бъдат освободени тези вещи лица и вместо тях да бъдат назначени други вещи лица, които да изпълнят комплексната съдебно-медицинска експертиза, т. е. писменото заключение и дадените от вещите лица д-р Меламед и д-р Стойкова устни обяснения в проведеното на 25.09.2014 г. съдебно заседание са приети без възражения от процесуалния представител по пълномощно на жалбоподателите.

II. Доводите в касационна жалба са за неправилност на постановеното от Административен съд - София град съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, и са основани на две групи аргументи.

Първата и по-съществена по обем група аргументи са все във връзка с поддържаните от жалбоподателите твърдения, че работодателят не е водил здравно досие на починалия работник Георги василев Георгиев съгласно правилата на Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, че работодателят никога не е организирал провеждането на предварителни и/или последващи профилактични прегледи със становище от служба по трудова медицина относно пригодността на починалия работник и че в нарушение на чл. 11, ал. 10 и 11 от цитираната наредба не е водил здравно досие на починалия работник, че работодателят не е имал и няма действащ договор със служба по трудова медицина, че работодателят не е правил оценка на професионалния риск за длъжността "оператор в мебелното производство" и "общ работник в областта на земеделието", че длъжностната характеристика на починалия работник не включва земеделска дейност и че на починалия работник не е провеждан инструктаж за дейността, извършвана в деня на смъртта му - земеделска работа в овощната градина на работодателя.

Втората група аргументи са свързани с основното твърдение на жалбоподателите, че в продължение на един значителен период от време, както и в деня на смъртта му, техният наследодател е изпълнявал възложена му от работодателя трудова дейност, представляваща тежък физически труд, която е била различна от трудовата дейност на длъжността, уговорена с трудовия договор и именно този тежък физически труд е причинил установеното от патолога (съдебен медик) "критично покачване на артериалното кръвно налягане, което е довело до остра левостранна сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове", определена като причина за смъртта.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита посочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното с нея съдебно решение и изложените аргументи в подкрепа на тези касационни основания за неоснователни, поради следните съображения:

С писмо изх. № КРД-1072#1 от 29.04.2014 г. ТП на НОИ - гр. Сливен е изпратило по искане на Административен съд - София град заверено копие от преписката (досие по смисъла на чл. 59 КСО) за разследване и установяване на трудова злополука с вх. № КРД-1636 от 16.08.2012 г., съдържаща описаните в писмото документи. Първият от тези документи е декларация обр. О-11 за трудова злополука, подадена от (жалбоподателката) Катя Георгиева Василева, наследник на починалия Георги Василев Георгиев. По силата на чл. 58 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в ТП на НОИ - гр. Сливен е проведено разследване на твърдяната от Катя Георгиева Василева смъртна трудова злополука. Като причина за смъртта в декларацията е посочена остра хипертонична криза. В медицинската литература хипертоничната криза се дефинира като остро настъпило покачване на артериалното налягане над определени систолна и диастолна стойности (наричани съответно горна граница и долна граница), а това означава, че твърдяната пряка причина за смъртта на Георги Василев Георгиев е нетравматично увреждане по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Наредбата за медицинската експертиза (ДР на НМЕ).

Първият елемент от определението по чл. 55, ал. 1 КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) и нетравматично. Според § 1, т. 3 ДР на НМЕ нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.).

При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността - чл. 60, ал. 2 КСО. При внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията - чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), независимо от това дали увреждането, довело до смъртта, е травматично или е нетравматично.

ЕР № 3988 от 18.10.2012 г. на ТЕЛК (при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД), гр. Сливен липсват подробни мотиви, които да обуславят крайният извод за "липса на причинна връзка между работния процес и причината за настъпилата смърт".

ЕР № 0319 от 04.07.2013 г. на НЕЛК (специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания) обаче е подробно мотивирано. НЕЛК по ССЗ е посочила, че според съдебно медицинска експертиза № 114/2012 г. (виж по-горе абзац първи на т. I) причина за смъртта е хипертонична болест с настъпила хипертонична криза довела до остра левостранна недостатъчност с оток на белите дробове и т. нар. скоропостижна смърт, но според НЕЛК хипертоничната криза е клинично състояние с екстремно покачване на артериалното налягане, което не е констатирано от пристигналия екип на Спешна медицинска помощ, защото "лицето е (било) без сърдечна дейност, без дишане, с разширени зеници нереагиращи на светлина" и е установен екзитус леталис (смъртен изход) и освен това хипертоничната криза, която е "много вероятна като първопричина за леталния инцидент, е лечима и предотвратима при системно лечение и профилактика на артериалната хипертония, каквато няма документирана при починалото лице". Т. е. НЕЛК по ССЗ приема, че дори да се приеме като причина за внезапната сърдечна смърт (установена със съдебно-медицинската експертиза), острата хипертонична криза не е причинена от извършваната от починалия работник работа, независимо дали тази работа е по трудовата функция на длъжността "мебелист" или представлява друг физически труд - пренасяне, сортиране и редене на тротоарни плочи или копаене в овощната градина.

Така изразеното от НЕЛК по ССЗ становище, подкрепено и от становището на специалисти по трудова медицина (на допълнителен лист № 2 към ЕР № 0319 от 04.07.2013 г.), е в унисон с мнението на редица специалисти, изразено в медицинската литература, че повишаването на стойностите на артериалното налягане води до нарастване на риска от инсулт, инфаркт и внезапна сърдечна смърт, но един от факторите, които могат да предизвикат хипертонична криза е непосилното или значителното (а не всяко) физическо натоварване или усилие.

Изразеното от НЕЛК становище е подкрепено от заключението на двамата експерти, изпълнили комплексна съдебно-медицинска експертиза по делото, според които също няма причинна връзка между извършваната работа и внезапната сърдечна смърт на работника. Вярно е, че в абзац втори на т. 4 от становището на кардиолога (д-р Меламед) е посочено, че "тежкият физически труд в продължение на 3-4 часа може да доведе до повишаване на кръвното налягане", но този текст не спира дотук, а продължава така: "а дали ще се развие клиничната изява на повишеното кръвно налягане, т. нар. хипертонична криза, зависи от наличието на допълнителни болестни фактори и адаптационните способности на съответния организъм". В абзац втори на следваща т. 5 от становището на кардиолога също е посочено, че "хипертоничната криза е последица на повишеното артериално налягане, което може да е последица от упражняване на тежък физически труд". Крайното заключение на двамата експерти - кардиолог и специалист по професионални болести - е: "Документалните данни за професионални рискове за извършвана работа от Георги не показват повишен риск от физическо натоварване". Т. е. извършваният от починалия работник в деня на злополуката физически труд не е бил тежък и не е представлявал непосилно физическо натоварване или значително (физическо) усилие, което да провокира острата хипертонична криза, довела до неговата внезапна (скоропостижна) сърдечна смърт.

В заключение: всички експерти, ангажирани с процесния случай - тримата членове на ТЕЛК, четиримата членове на НЕЛК и двете вещи лица по назначената от съда комплексна медицинска експертиза - единодушно не приемат причинна връзка между изпълняваната от починалия Георги Василев Георгиев работа и настъпилата внезапна (скоропостижна) сърдечна смърт, поради което направеният от Административен съд - София град извод, че жалбата срещу ЕР № 0319 от 04.07.2013 г. на НЕЛК е неоснователна, следва да бъде споделен.

Другата група доводи в касационната жалба - за множество и системни нарушения на нормативно установени задължения на работодателя по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда - не са относими към правния спор за причинната връзка като елемент на понятието трудова злополука. Нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда могат да причинят вреди, подлежащи на обезщетяване, но не могат да обусловят причинна връзка между изпълняваната от починалия Георги Василев Георгиев работа и неговата смърт, освен ако тези нарушения са довели до непосилно физическо натоварване или значително усилие на работника, каквото в случая не е било установено.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Правилно Административен съд - София град е присъдил в полза на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 300 лв. С постановеното от него определение той допълва, а не изменя решението в частта за разноските, поради което доводът, че процесуалният представител на НЕЛК не е представил списък на разноските е неоснователен - според чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК по искане на страна съдът може да допълни или да измени решението в частта за разноските, а според чл. 80 ГПК страната, която не е представила списък на разноските, не може да иска изменение на решението. Изменение на решението в частта за разноските означава, че такива са присъдени, но не в техния действителен размер, установен по делото. Когато с постановеното от него решение съдът въобще не е присъдил разноски, с определението по чл. 248 ГПК той допълва решението си в частта за разноските, а не го изменя. Следователно чл. 80 ГПК не лишава страната, която не е представила списък на разноските, от правото да иска допълване на решението тогава, когато съдът въобще не се е произнесъл по искането й за присъждане на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. Сравнението с практиката по данъчни дела е неакуратно, защото в случая липсва определен материален интерес, а по данъчни дела винаги има такъв интерес. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и въобще в цялата наредба не е предвидено възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, образувани по жалби срещу ЕР на НЕЛК, поради което законосъобразно Административен съд - София град на основание § 1 от допълнителните разпоредби на тази наредба (според който за непредвидените случаи възнаграждението се определя по аналогия) е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 1, т. 4. Постановеното от него определение е правилно (законосъобразно и обосновано) и също следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,