Решение № 1212 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2013 г.

Решение № 1212 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление София подало касационна жалба срещу решението от 29.04.2013 г. по адм. дело № 111/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПО-01-7/09.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" за отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - река Доспат, в землището на село Бръщен, община Доспат, област Смолян, по заявление № РР-01-207/18.06.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт, като се присъдят направените разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна Административният съд е установил, че "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление София подало до директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район заявление № РР-01-207/18.06.2012 г. за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект - река Доспат, в землището на село Бръщен, община Доспат. Водовземането и ползването на водния обект било свързано с производство на електрическа енергия от малка водноелектрическа централа, с място на водовземане и ползване - река Доспат, кота 595. Към заявлението се прилагали документи по чл. 60, ал. 1 и 2 от Закона за водите, между които и решение № СМ-02 03/2010 г. на директора на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите-Смолян, с което било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Каскада Доспат", състояща се от две осови малки водноелектрически централи и шест нисконапорни руслови мални водноелектрически централи, ползващи хидроенергийния потенциал на река Доспат, в участъка между кота 1005 и кота 578, 8, в землищата на селата Бръщен и Црънча, с възложители "Хидроенерджи Груп " ООД и едноличния търговец Велин Фиданов. Териториите, в които се предвижда изграждането на групата от малки водноелектрически централи, попадат в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. С решение № ПО-01-7/09.01.2013 г., на основание чл. 68, т. 3 от Закона за водите, директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" отказал да издаде разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - река Доспат, в землището на село Бръщен, с мотиви, че искането не съответствало на Плана за управление на речните басайни в Западнобеломорски район. Инвестиционното предложение попадало върху водно тяло BG4DO135R118, по отношение на което била установена изрична забрана за изграждането на нови водноелектрически централи, както и в зона за защита на водата - защитена зона "Родопи Западни". Искането не било съвместимо и с обществения интерес и придобитите вече права с оглед издадените пет разрешителни за водовземания с изграждане на водноелектрически централи, както и шест водовземания за питейни нужди и едно заустване. От правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, при спазване на процедурните правила. Отказът на административния орган съответствал и на материалния закон, като се отчетат наложените ограничения за ползване на водния обект и водовземане, с които целта на искането е несъвместима. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба срещу административния акт. При постановяването на решението не е било допуснато противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б."ж" от Закона за водите въвежда разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите. Директорът на басейновата дирекция е постановил отказ за издаване на заявеното разрешително, позовавайки се на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа попада в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. Защитената зона "Западни Родопи" е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че процедурата по обявяване на защитена зона "Родопи Западни" не е завършена, тъй като не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). По тази причина касационният жалбоподател счита, че не е налице основанието за отказ по чл. 118ж, ал. 1, т. 6 ЗВ, тъй като територията още не обявена за защитена. Оплакването за неточно прилагане на материалния закон е неоснователно. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от закона. Независимо от това, че защитена зона "Родопи Западни" не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 ЗБР, административният орган има задължение да прецени съответствието на предложението с изискванията за опазване на околната среда, както предвижда чл. 62, т. 3 ЗВ, като формира свое убеждение. В случая, едновременно с необходимостта от защита на състоянието на водите с оглед целите по чл. 149а ЗВ, директорът на басейновата дирекция е констатирал и несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район, одобрен със заповед № РД-291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Както законосъобразно е посочил административният съд, въведената с плана забрана за изграждане на водноелектрически централи на водно тяло BG4DO135R118 - река Доспат представлява самостоятелно основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ. С оглед отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на басейновата дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд