Решение № 8536 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2015 г.

Решение № 8536 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. от [населено място], чрез адв. Й. като процесуален представител, срещу решение № 1217 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2755/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – кметът на община Пловдив, И. К. А., С. Б. А. и М. А. Ш. не вземат становище.

Ответниците - Н. П. П. и М. К. П., чрез своя пълномощник адв. Т. считат касационната жалба за недопустима.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 13 ОА1494/13.06.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен: 1. Проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв. 298 по плана на ЦГЧ, [населено място], като от УПИ [номер] се образуват две нови УПИ [номер] за жилищно застрояване и УПИ [номер] за жил. застрояване и се предвижда в УПИ [номер] ново ниско и средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ [номер] и като се ползват намалени отстояния до съществуващата сграда, паметник на културата в УПИ [номер], с устройствени показатели за зона Жс: П..: 25-70%; Кинт: 1. 0 до 2. 0; П..: 30-50 %; Н до 15 м;

2. Работен устройствен план (РУП) за УПИ [номер] с предвидено ново три и четири етажно застрояване с височини за основното застрояване в относителни коти 9, 00 м и 12, 90 м и височини в абсолютни коти 169,65 м и 173,55 м., свързано със застрояването в УПИ [номер], по корекцията на регулацията със зелен цвят, нанесеното застрояване, етажност и коти с червен и черен цвят, и матрица с устройствени показатели в син цвят. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, § 124 ЗИД ПРЗУТ, § 8 ПРЗУТ, чл. 134, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 129, ал. 2, чл. 109, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 113, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 36, ал. 1 ЗУТ.

С обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на ПИ с идентификатор [номер], включен в обхвата на УПИ [номер], предмет на одобреното изменение, е заинтересована страна съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и има правен интерес от оспорването. Поради липсата на редовно съобщаване на индивидуалния административен акт е обосновал извод за допустимост на жалбата.

По същество съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил оспорването.

За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи:

Неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство и несъобщаването на проекта за подробен устройствен план по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ не е съществено нарушение на процедурата, тъй като към 02.04.2013 г. К. не е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик. Одобреният проект предвижда намалени отстояния спрямо съществуващата в УПИ [номер] сграда, като е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗУТ намалението да бъде най-много с една трета. В тази насока съдът не е кредитирал заключенията на съдебно - техническите експертизи и е извършил собствена преценка относно спазването на нормативите за разстоянията на предвиденото в УПИ [номер] ниско и средноетажно застрояване до страничната граница с новопроектирания УПИ [номер]. Приел е, че проектът за изменение на ПРЗ и РУП съдържа предвидените задължителни реквизити, а липсващата таблица с информация съгласно чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове е определил като несъществено нарушение. Посочил е, че в чл. 134, ал. 1, ал. 2 ЗУТ са предвидени основанията за изменение на ПУП, като редът за това е спазен. По тези съображения съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При раглеждане на делото съдът не е установил релевантните за спора факти съобразно посочените основания в обжалваната заповед.

С нея е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ като от УПИ [номер] се образуват две нови УПИ [номер] и УПИ [номер] за жилищно застрояване. В УПИ [номер] се предвижда ново ниско и средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ [номер] при намалени отстояния до съществуващата сграда, паметник на културата в УПИ [номер], при съответните устройствени показатели. Със заповедта е одобрен и РУП за УПИ [номер]. Като правни основания за изменението са посочени § 8 ПРЗУТ и чл. 134, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Изложените в решението доводи основно са в насока законосъобразност на одобрения със заповедта РУП по чл. 113 ЗУТ. РУП се изработва въз основа на ПУП или едновременно с него, като се допуска възможност да се одобри едновременно с изменението на ПУП - чл. 113, ал. 5 ЗУТ. Съдът не е установил какво точно е изменението на подробния устройствен план, в случая план за регулация и застрояване, както и на кое от посочените основания е извършено. Със заповед № 12 ОА2555/16.10.2012 г. на кмета на община Пловдив, издадена по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ [номер] на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и § 8 ПРЗУТ. Съдът само е изброил предвидените в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ хипотези за изменение на ПУП без да конкретизира коя от тях счита за осъществена. В обжалваното решение липсват мотиви относно възражението на жалбоподателя за различия в основанията, на които е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ и тези, на които е издадена заповедта. В тази връзка не е обсъдена приложимостта на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, предвиждаща съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ за исканото изменение. Не са изложени съображения и по доводите, свързани с несъобщаване на заинтересованите лица на разрешението по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, чието влизане в сила е предпоставка за приключване на процедурата по изменението на плана със заповедта за одобряването му. Съдът е коментирал единствено съобщаването на проекта за изменение на ПУП по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ.

Едва след изясняване на въпроса относно конкретното правно основание за изменението на ПРЗ следва да се извърши преценка за спазването на предпоставките за изработване на РУП. Такъв се съставя за конкретизиране на действащ ПУП само в две хипотези – по чл. 36 ЗУТ и при свързано застрояване в повече от два УПИ съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ. В случая е установено, че РУП е процедиран при условията на чл. 36, ал. 1 ЗУТ - намалено отстояние с цел запазване на съществуваща сграда - паметник на културата, построена в новосъздадения с изменението на плана за регулация УПИ [номер]. В тази хипотеза линиите на застрояване на предвиденото ново ниско и средно застрояване в съседния УПИ следва да се установяват в съответствие с разположението на заварената сграда. Изводът за спазване на допустимото отклонение от 1/3 съдът е направил, като е изчислил разстоянието на новопредвиденото строителство спрямо страничната граница на УПИ, а не спрямо разположението на заварената сграда, каквото е изискването на чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.

Предвид изложеното съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК за цялостна проверка на административния акт. Липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства. Касационната инстанция постановява решение по съществото на спора само при установени в мотивите на обжалваното решение такива, както и след обсъждане на наведените от страните доводи. Настоящият състав в случая не може да извърши проверка за правилното, респективно неправилното приложение на закона от първоинстанционния съд. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение