Решение № 10219 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15341/2008 г.

Решение № 10219 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15341/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Асен Миленков Георгиев против решение № 898/17.10.08 г. постановено от Бургаски административен съд по адм. д. № 1108/07 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Асен Георгиев против обжалваната от него част от РА № 437/02.05.07 г. издаден от ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-309/02.07.07 г. на директор на ДОУИ-Бургас, а именно в частта, с която е отказано признаване на данъчен кредит за данъчни периоди - м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, и м. 10 2003 г. Със същото решение са присъдени разноски в полза на директора на ДОУИ в размер на 619, 51 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са - допуснати от съда нарушения на процесуални разпоредби, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства въз основа на която е направил необоснован извод за липса на реални доставки по фактурите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ-Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Становището на прокурора е, че първоинстанционният съд е направил пълна и точна преценка на събраните доказателства въз основа на която обосновано е прието, че не са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по въпросните фактури. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА № 437/02.05.07 г. в частта, с която е отказано да се признае на ревизирания субект право на данъчен кредит по фактури от "Далас" ООД и "Самос" ООД. Правното основание за отказа е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 6 от същия закон, а фактическите обстоятелства, мотивира отказа са, че на декларираните данъчни адреси на тези преки доставчици не са открити техни представители и не са представени документи, установяващи извършването на доставките. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА с мотива, че жалбоподателят не е доказал при условията на пълно насрещно доказване реалността на сделките по фактурите. Съдът не е кредитирал доказателства (договори, приемо-предавателни протоколи), представени в съдебната фаза на обжалването с мотива, че не е доказана тяхната автентичност. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно. Фактурите, по които е отказан данъчен кредит за жалбоподателя касаят проектиране и монтиране на системи за охрана и наблюдение. В хода на данъчната ревизия са изискани документи, установяващи кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, но такива не са представени. Основателно, съдът не е кредитирал документите, представени в тази насока едва в съдебната фаза на производството. Достоверността на тези документи е оспорена от ответника, като във връзка с оспорването, жалбоподателят, чиято е била доказателствената тежест не е ангажирал никакви доказателства за установяване на достоверността им. Неоснователни са доводите на касатора, че тъй като сделките по фактурите са извършвани с материали на клиента, то изпълнителите на тези доставки са престирали само труда си. Във връзка с тези доводи, касаторът не е ангажирал доказателства, че преките му доставчици са разполагали с обучен персонал или самите собственици на дружествата са били обучени за специфична дейност по проектиране и монтаж на охранителни системи. При липсата на годни доказателства за реалността на доставките по фактурите, правилно първоинстанционният съд е приел този факт за несъществуващ. Наличието на облагаема доставка е основното изискване за начисляване на ДДС по доставката, респективно за получаване на данъчен кредит от получателя по нея. След като реално осъществени облагаеми доставки на са налице, то законосъобразно е отречено признаването на това право. Решението на първоинстанционния съд е постановено при обективно възприета фактическа обстановка и въз основа на обосновани изводи, които са довели до правилно прилагане на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд