Решение № 1082 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2015 г.

Решение № 1082 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8724/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, София, представляван от юрк. Александрова, против решение № 5922/22.05.2015 г. по адм. д. № 14879/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Труд" ЕООД-Варна в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на "Труд" ЕООД тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожен Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите /необнародван/, утвърден със заповед № 99/8.11.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите /сега Изпълнителна агенция по горите/, обн. ДВ бр. 100/2007 г., поправена със заповед № 419/11.03.2008 г., обн. ДВ бр. 33/2008 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че правилникът в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Реп. България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ не е обнародван, предвид което създава нежелана в правния мир привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения, както и, че в нарушение на чл. 276, ал. 6 от Кодекса на труда /КТ/ не е издаден от органа, който го е утвърдил. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Решаващият правен извод за нищожност на обжалвания подзаконов нормативен акт, възприет при обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е обоснован и в съответствие с материалния закон. Безспорно по делото е, че обжалвания правилник не е обнародван и че като негов издател са посочени съставителите, авторите на разработката. Касационният довод за неправилност на решението, мотивиран с доводи по приложението на чл. 276, ал. 6 КТ е неоснователен. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Реп. България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА, установяващи императивно изискване за обнародване на нормативните актове като предпоставка за тяхната валидност и влизането им в сила. При липсата на спор относно характеристиката на правилата като подзаконов нормативен акт, изискването на чл. 276, ал. 6 КТ за обнародване на заповедта за утвърждаване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в съответния отрасъл е специфично и дължимо от издателя на акта, наред със задължението за обнародване на правилата. Същата разпоредба императивно сочи утвърждаващия орган и като издател на правилата, независимо дали при изработването им са ползвани специални знания на съставители, специалисти с доказана компетентност. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,