Решение № 3509 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 771/2011 г.

Решение № 3509 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 771/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Здравноосигурително дружество (ЗОД) "Булстрад Здраве" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Балша", бл. 8, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Николай Мишкалов, чрез процесуалния му представител адв. Камелия Кендова, против решение № 632-ЗОД от 27.09.2010 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в разпореждане за предприемане на необходимите действия за съобразяване на изрично посочените дефиниции и текстове от Общите условия на дружеството с дадените в решението указания за привеждането им в съответствие с цитираните текстове от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в посочения срок, както и променените условия съобразно указанията да бъдат представени за одобрение на основание чл. 99к, ал. 2, т. 2 от ЗЗО в тридневен срок след приемането им от компетентния орган на дружеството. В жалбата се възразява, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон, тъй като няма основания за налагане на ПАМ, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски. В жалбата е направено и особено искане за спиране на изпълнението на наложената с оспореното решение ПАМ, по съображения, че изменението на Общите условия (ОУ) ще има за последици преуреждане на отношенията по всеки сключен здравноосигурителен договор, което би накърнило интересите на неограничен кръг от лица. Дейността на дружеството се осъществява по одобрени от надзорния орган Общи условия и изискването за промяна на вече одобрени текстове ще създаде несигурност в договорните отношения с третите добросъвестни лица, по вече сключените договори. Ответната КФН - заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Янушев, оспорва жалбата, в това число и в частта по искането за спиране и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Възраженията са развити в писмени бележки. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна - участник в административното производство, адресат на индивидуалния административен акт, за който същият е неблагоприятен, както и в срока по чл. 16, ал. 4 от ЗКФН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото липсва спор по фактите. От доказателствата в административната преписка се установява, че жалбоподателят е подал заявление вх. № РГ-09-03-16 от 18.06.2010 г., допълнително уточнено с писма от 07.07.2010 г., 30.07.2010 г. и 20.09.2010 г., с искане за одобрение на промени в разрешените здравноосигурителни пакети, като в т. 3 от заявлението е направено и искане за одобрение на актуализирани Общи условия за доброволно здравно осигуряване на дружеството. След размяна на кореспонденция във връзка с представяне на изискани от КФН допълнителни разяснения, доказателства, както и след изпълнение на част от указанията на КФН, съответно след разглеждане на възраженията на заявителят по друга част от констатираните и указани несъответствия в предлаганите за изменение, изрично посочени текстове и дефиниции от Общите условия, административният орган е извършил и административна проверка на предлаганите промени. Констатирал е, че действително част от коментираните текстове са съществуващи текстове, под различна номерация в сега действащите Общи условия на дружеството, но с оглед заявлението, с което е направено искане за одобрение на промени, органът е приел, че следва на същите да бъде извършена не само формална проверка относно променената номерация, а и такава по същество на съдържанието на разпоредбите. Прието е, че дружеството следва да се съобрази с препоръките на органа, тъй като същите са с цел защита на интересите на потребителите на здравни стоки и услуги и целят осигуряване на съответствието на ОУ с чл. 88, ал. 3 от ЗЗО. С оглед посоченото, заявителят е уведомен с писмо - изх. № 09-03-19 от 15.09.2010 г. за започване на производство по издаване на ИАА за налагане на ПАМ, по чл. 99н, ал. 2, т. 1 от ЗЗО. Видно от обратната разписка писмото е получено на 16.09.2010 г. В дадения срок дружеството е отговорило, като с писмо от 20.09.2010 г. е депозирало възражения. Възраженията са обсъдени, като са приети за неоснователни, в резултат на което е издадено оспореното решение на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". С него се разпорежда на дружеството, на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 99к, ал. 2, т. 11, във връзка с чл. 99н, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН, да съобрази в ОУ, че след като е налице възможността Осигурителят да сключва договори с лица с минали заболявания трябва да бъдат преведени условията за осигуряване на тези лица, съответно да се посочи, дали същите следва да заплащат допълнителна премия, чиито размер е определен в тарифата за съответния осигурителен пакет, също така да бъдат променени текстовете на дефиницията "обем на здравни стоки и услуги", да се променят чл. 54, чл. 64.6, чл. 65.2 и чл 65.3 от действащите ОУ, съгласно подробно разписаните указания за всеки един от текстовете поотделно. Разпоредено е променените съгласно указанията ОУ да бъдат представени за одобрение, след приемането им от компетентния орган на дружеството. При тези данни, при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка за законосъобразност на акта, с оглед основанията по чл. 146 от АПК, се установява, че същият е издаден от компетентния, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, във връзка с чл. 99н, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗЗО орган. Решението е издадено в установената форма и съдържа всички реквизити, изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК. За предприемането на действията по налагане на ПАМ дружеството е уведомено, с което са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК и процедурата по специалните закони, съответно спазени са административнопроизводствените правила за издаване на акта. Не е налице и противоречие с материалноправни разпоредби, каквото е възражението в жалбата. Неоснователно е твърдението, че разпоредбата в ОУ даваща дефиниция на понятието "предишно заболяване/минали заболявания" не противоречи на нормата на чл. 88, ал. 3, т. 3 от ЗЗО, поради което незаконосъобразно с ПАМ е разпоредено нейното променяне в указания в мярката смисъл. Цитираната норма от ЗЗО разпорежда ОУ по здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено да определят условията и реда за ползване на здравните услуги и за получаване на здравните стоки. Следователно, независимо, че в текста на нормата, съдържаща определението на сочените понятия, няма пряко определяне на ред и условия за ползване на здравни стоки и услуги, то същото не може да се свърже само и единствено с определяне на степента на здравноосигурителния риск, както се възразява в жалбата. Видно от ОУ на дружеството, всяко лице преди на подпише договор с осигурителя, е длъжно да попълни здравна декларация, в която следва да декларира настоящото си здравословно състояние, но да посочи и заболяванията, настъпили през последните десет години. В тази декларация не е употребено понятието "минали/предишни заболявания", което е предмет на спорната дефиниция. При това положение законосъобразен е изводът на административния орган, че е налице неяснота, как ще се отрази наличието на минало заболяване при определянето на здравноосигурителния риск, съответно на съдържанието на здравноосигурителния договор. Следва, за да няма неяснота, изрично да се посочат условията, при които такива лица ще ползват здравноосигурителните пакети - дали ще заплащат допълнителна премия, дали ще се покриват от осигурителя здравните стоки и услуги по съответния пакет, ако потребността от същите е възникнала именно в резултат на такива минали заболявания и т. н. Защитата на потребителите, намерила израз в нормата на чл. 88, ал. 3 от ЗЗО, изисква ОУ по здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено да определят покритието и изключенията от него. Неоснователно е възражението, че незаконосъобразно с ПАМ се разпореждат промени в текстовете на чл. 55, чл. 64.6, чл. 65.2 и чл. 65.3 от ОУ, тъй като в специалните закони няма забрана за уреждане на правоотношенията, по начина, по който същите са уредени в ОУ. По отношение тези текстове административният орган е преценявал съдържащите се в тях общи правни изрази като "всички вземания" за осигурителя, правилата за връщане на платеното при едностранно прекратяване на здравноосигурителния договор или при взаимно съгласие, носенето на риска при такова прекратяване и други подобни, които са свързани с общите правила за действието на договорите и тези за неоснователното обогатяване, поради което правилно са съобразени и общите разпоредби на ЗЗД, например нормите на чл. 103, чл. 55 от ЗЗД. Констатираното противоречие с тези норми, независимо, че не са от специалните закони следва да бъде отстранено, поради което ПАМ и в тази част е законосъобразна. Неоснователно се възразява също така, че исканите от жалбоподателя промени всъщност не са такива по реда на чл. 99д, ал. 2 от ЗЗО, тъй като текстовете, за които е наложена ПАМ, са част от вече одобрени от КФН с изричен акт Общи условия, съответно не може да е налице основанието по чл. 99н, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, тъй като не може да е налице нарушение, изразяващо се в застрашаване на интересите на здравноосигурените лица, при положение, че дружеството е действало по одобрени ОУ. На първо място липсва изричен акт на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" за одобряване на ОУ. На дружеството е издадено първоначално разрешение за издаване на ОУ през 2003 г., като до настоящият момент липсва какъвто и да е акт за санкциониране на приетите ОУ. Независимо от това, дори и да се приеме, че с издаването на първоначалното разрешение имплицитно са одобрени и приетите и действащи ОУ, то същите не може да се приеме, че не могат да подлежат на промяна и съответно на последващ контрол. До такъв се е стигнало именно след сезиране на органа от самото дружество-заявител с искане за одобряване на промени. Вярно е, че за част от процесните текстове не е предложена промяна по същество, а само относно преномериране, но независимо от това, се е стигнало до тяхната преценка и по същество. При проверката на предлаганите промени, органът, в изпълнение на правомощието си по чл. 99к, ал. 2, т. 2 от ЗЗО е оценил клаузите в ОУ, с оглед тяхната законосъобразност. Както се посочи, правилно е констатирано застрашаване на интересите на здравноосигурените лица, поради което правилно е прието, че е налице и нарушение, съответно налице е основание за постановяване на ПАМ за неговото отстраняване. Несъстоятелно е възражението за несъответствие между посочените в акта като номера текстове - чл. 55, 64.6, 65.2 и 65.3 със коментираното им съдържание, на което същите не отговарят, съответно че е налице несъответствие между мотивите на "актосъставителя" и реалните текстове от ОУ. Преди всичко следва да се посочи, че на много места в жалбата неуместно е използвано понятието актосъставител, тъй като в случая не става дума за административнонаказателно производство. Освен това, изрично в акта е посочено (стр. 5), че тъй като текстовете с номера 55, 66.4, 67.2 и 67.3 са от ОУ, предложени за одобрение, то производството за издаване на ИАА, за прилагане на ПАМ се открива относно действащите към настоящия момент ОУ, в които цитираните текстове са съответно под номера 55, 64.6, 65.2 и 65.3. Липсва несъответствие. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореният акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК и жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Съответно, с оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено и искането за присъждане на разноски. Ответникът не е претендирал разноски. Неоснователно е и искането за спиране на изпълнението на наложената с оспорения акт ПАМ. Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗКФН обжалването на решението по чл. 16, ал. 4, каквото е и настоящото, не спира изпълнението му. Такова може да бъде постановено при наличие на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, ако изпълнението може да причини значителна или труднопоправима вреда. В настоящия случай не са налице посочените предпоставки. Изменените ОУ не могат да доведат до преуреждане на вече сключените договори, поради което не може да се твърди и настъпване на вреди за жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение