Решение № 1897 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2014 г.

Решение № 1897 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Люцкан Димитров Люцканов от гр. Шумен, подадена чрез адв. Христомир Николов, срещу решение № 10 от 11.03.2014 г., постановено по адм. дело № 218/2013 г. от Административен съд - Шумен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на иска. Ответникът - Министерството на вътрешните работи, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Шумен, в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за недопустимостта й, а алтернативно за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Шуменският административен съд е отхвърлил предявения от Люцкан Димитров Люцканов частичен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК срещу ОД на МВР - Шумен и срещу МВР за присъждане на обезщетение в общ размер на 25 000 лв. за причинените му имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразни действия на служители на РУ на МВР - гр. Велики Преслав и на МВР в периода от април 1969 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан поради следните съображения: Ищецът претендирал настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители на РУ на МВР - гр. Велики Преслав, действали по заповед на по-висшестоящ служител на МВР, изразяващи се в отнемане на акта за раждане на неговата майка, промяна на нейното име и дата на раждане, в резултат на което тя била лишена от американско гражданство. В хода на съдебното производство не се установило да са извършвани такива действия от служители на ответните страни. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът е кредитирал, се установило, че майката на ищеца е посетила РУ на МВР - гр. Преслав през месец април 1969 г., но не се установило каква е била целта на посещението и какви действия са извършили служителите на МВР. По никакъв начин от показанията на свидетелите не се доказало служители на МВР да са отнели противозаконно свидетелството за раждане на майката на ищеца и да са променили нейните имена и дата на раждане, още по-малко в резултат на това да са я лишили от американско гражданство. Според съда не била извършвана никаква промяна в имената на майката на ищеца. За личното й име по делото нямало спор, че е Анна или Анка, като различие се констатирало единствено в различното изписване на това име. Нормално било също така, при раждането си същата да е записана с фамилията на своя баща - Анна Недефф, тъй като видно от представения препис от свидетелството за раждане, издадено от щата Минесота в САЩ, баща й се казвал Никола (Ник) Недефф. А след като същата се омъжила за бащата на ищеца Димитър Люцканов Димитров, очевидно била приела неговата фамилия Димитрова. Следователно, фамилията Недефф или Недева, била моминската й фамилия, а фамилията Димитрова била получила след омъжването си, поради което нямало незаконосъобразна промяна в нейните имена. Съдът е констатирал, че в датата и годината на раждане на майката на ищеца, посочена в представения препис на свидетелството за раждане, издадено от щата Минесота в САЩ и семейния регистър на с. Хан Крум и датата и годината на раждане, посочени в личния й паспорт, в личния й регистрационен картон и в анкетна карта и заявление, действително е налице разлика, но по никакъв начин по делото не се установявало тази промяна да е извършена от органите на МВР, още по-малко това да е извършено противозаконно и незаконосъобразно. Съдът е счел, че напълно неоснователни и голословни оставали твърденията на ищеца, че с отнемането на свидетелството за раждане на майка му, същата е била лишена от американско гражданство. Придобиването и отнемането на гражданство не зависело от това дали лицето притежава или не препис от акта си за раждане. В случая, майката на ищеца, като родена от родители българи и живяла от 1929 г. само в България, била българска гражданка по силата на съществуващото в България законодателство - чл. 2 от Закон за българското поданство , чл. 1 и чл. 6 от Закон за българското гражданство , и чл. 6 и чл. 16 от Закон за българското гражданство . Едва с приемането на Закона за българското гражданство, влязъл в сила на 20.02.1999 г., била допусната възможността, българските граждани, освен българско гражданство да бъдат и граждани на друга държава - чл. 3, от която възможност майката на ищеца се била възползвала, като на 1.02.2000 г. се снабдила с паспорт на американски гражданин, по силата на своето месторождение. Ищецът не успял да докаже и това, че е претърпял вреди от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия на служители на двамата ответника. Отговорността на последните не се презюмирала от закона, а била в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за тази отговорност, в т.ч. и наличието на претърпяни вреди. В случая не се установило същият да е претърпял какъвто и да е психически тормоз и страдания, породени от субективното му мнение, че майка му е лишена от американско гражданство, поради което претенцията му за претърпени неимуществени вреди останала напълно недоказана. Не се доказало също ищецът да е претърпял каквито и да е имуществени вреди. Твърденията на ищеца, че не е наследил пенсията, която майка му би получила от 1987 г. до деня на смъртта си и че той самият не е успял да се пенсионира като гражданин на САЩ и да получава от 2008 г. социална пенсия като такъв, били абсолютно хипотетични и голословни, още повече, след като в съдебното заседание на 12.02.2014 г., самият ищец заявил, че за да се получи социална пенсия в САЩ, едно лице следвало да е регистрирано в САЩ и да живее там. И след като нито той, нито майка му отговаряли на тези условия, то било очевидно, че претендираните пенсии никога нямало да бъдат получени от тях. Съдът е приел за напълно законосъобразно и позоваването от страна на ответника ОД на МВР - Шумен на изтекла давност, доколкото, от момента на снабдяването на майка му с американски паспорт - 1.02.2000 г., за ищеца били отпаднали всякакви пречки да реализира намеренията си да замине за САЩ и да осъществи намеренията си да работи и да се пенсионира в САЩ, поради което към датата на предявяване на иска, предявената претенция била погасена и по давност. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на незаконосъобразно действие на административен орган. На първо място остава неясно кой административен орган е извършил това действие - отнемане на акта за раждане на майката на ищеца и промяна на нейното име и дата на раждане - РУ на МВР - Велики Преслав или Общината. На второ място, както основателно е отбелязано, актът за раждане не лишава лицето от гражданството му. Т.е. отнемането на акта за раждане не лишава лицето автоматично от гражданството му. От изложеното следва, че не може да се установи нито кой е пасивно легитимиран да отговаря по иска, нито да е извършено твърдяното незаконосъобразно действие - лишаване от гражданство поради отнемане на акта за раждане на майката на ищеца. Дори да се приеме обаче, че действително е извършено противоправно действие от административен орган, само по себе си то не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Недоказани остават и твърдените от ищеца вреди. Имуществените вреди представляват неблагоприятно изменение в имущественото състояние на ищеца и са основен елемент от фактическия състав на отговорността, които подлежат на доказване. Както правилно е приел и административният съд, ищецът не е успял да установи размера на пропуснатите ползи. Той излага само твърдения, които са в сферата на хипотетичното. По делото не е установена конкретна сума, която да представлява пропуснатия за ищеца доход. А за да бъде присъдено обезщетение за причинени вреди, същите трябва да бъдат доказани както по основание, така и по размер. В случая не може да се установи в какъв размер е сигурното неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца, каквото представлява пропуснатата полза. Липсва елементът "сигурност", за да може да бъде установен размерът на вредите. По същите съображения недоказани остават и неимуществените вреди. Правилни са изводите на съда и за липса на причинно-следствена връзка между евентуалното незаконосъобразно действие и претендираните имуществени и неимуществени вреди.