Решение № 3079 от 23.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Станчева, чрез адв. Францов като процесуален представител, срещу решение 4170 от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело 9881/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед РА-20-39/29.07.2021 г. на главния архитект на Столична община (СО). Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците главният архитект на Столична община, В. Василев и Столична община - район "Възраждане" не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на В. Василев е върната с влязло в сила разпореждане 7928 от 11.10.2022 г. Разгледана по същество, касационната жалба на А. Станчева е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. Станчева срещу заповед РА-20-39/29.07.2021 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ е наредено на А. Станчева, В. Василев и Столична община район Възраждане собственици на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.306.172.1 по КККР, находяща се в имот с идентификатор 68134.306.172 (ПИ 2), включен в УПИ I - 2, 3, 4, кв. 233, м. бул. Пенчо Славейков , район Възраждане СО, с административен адрес: гр. София, ул. Позитано 138, да премахнат описания строеж, който не може да се поправи и заздрави, по указания дадени от районната техническа служба, като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови във вида преди изграждането му. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195, ал. 6 във вр. с чл. 196, ал. 3 ЗУТ, в условията на делегиране на правомощия на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за спазване на предвидената в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Приема, че събирането на доказателства от две различни комисии не сочи на процесуално нарушение, тъй като всяка от тях се запознава с депозираното от заинтересованите лица писмено становище в резултат на проведеното изслушване, което е обсъдено и е направено предложение до компетентния орган за издаване на заповед за премахване на обекта. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, достига до извод, че въпреки техническата възможност сградата да бъде възстановена по два метода чрез укрепване от външната страна на стените с арматура и бетонова смес или чрез изграждане на нов вътрешен конструктивен скелет, както и подмяна на носещи подови греди, за да се осигури стабилността й, необходимите ремонтни и възстановителни дейности, свързани с ново и съществвено конструктивно укрепване, са неприложими поради противоречие с разпоредбата на чл. 53 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът установява относимите за спора факти и обстоятелства, въз основа на които достига до законосъобразни и обосновани правни изводи. Упражняването на правомощието на кмета на общината да нареди премахването на строежи в хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: 1. поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение; и 2.не могат да се поправят или заздравят. Това правомощие може да упражни от административния арган при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия, която изслушва заинтересованите лица и отразява състоянието на строежа в констативен протокол. По делото е установено, че процесната сграда е собственост на касатора и настоящите ответници В. Василев и Столична община - район "Възраждане". От данните по преписката се установяват два съставени констативни протокола от обследване на място, съдържащи установявания относно състоянието на сградата, като е отразено настъпилото през този период влошаване във функционалните й характеристики. Констатирана е двуетажна жилищна сграда в изключително лошо състояние, претърпяла пожар, от който покривът е унищожен, с изгорял подов гредоред, с изцяло повредени и неизползвами електрическа и ВиК инсталации, изпочупени прозорци, на места без дограма, напълно амортизирана и в процес на естествен саморазпад, негодна за обитаване, а към датата на съставяне на втория протокол - необитаема. Становището на единия от собствениците - Столична община, район "Възраждане" е за премахване на обекта. След изслушване на собствениците на първия етаж от сградата - настоящия касатор и ответника В. Василев, проведено на 11.12.2018 г. и депозирано от тях писмено становище на 10.01.2019 г. за възстановяване и ремонтиране съобразно притежаваните обособени части в нея, въз основа на направените констатации от комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ е направено предложение до компетентния орган строежът да бъде премахнат. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че изслушване на заинтересованите лица е проведено от първата комисия, а предложението до кмета на Столична община в лицето на оправомощения орган е изготвено от втората комисия. Процедурата при постановяване на акт по чл. 195 ЗУТ е специална и изрично регламентирана в чл. 196 ЗУТ. Административното производство започва по инициатива на административния орган, който действа служебно при наличие на законово предвидените предпоставки за това. Неизпълнението на изискването по чл. 26 АПК за уведомяване на касатора за началото на административното производство не обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което да се отразява на правото му на защита. В случая установената в ЗУТ процедура е проведена. Съобщението от 04.11.2018 г. до собствениците на сградата, с което на основание чл. 196, ал. 2 във вр. с чл. 195 ЗУТ, са поканени на 11.12.2018 г. за изслушване с цел предприемане на действия по обследване на строежа, е надлежно връчено. Двата протокола са съставени в рамките на проведеното административно производство от комисии, назначени с нарочни заповеди на административния орган. Противно на доводите в касационната жалба, посоченото обстоятелство не опорочава процедурата до степен да обоснове извод за отмяна на оспорената заповед само на това основание. За първия протокол заинтересованите лица са надлежно уведомени. Огледът на строежа е извършен в тяхно присъствие. Протоколът от извършената проверка на 24.03.2021 г. е съобщен лично на жалбоподателката Станчева на 29.03.2021 г., като й е предоставена възможност да направи възражение по него в законовия срок. Адресатът В. Василев не е открит (пратката до него е върната с отбелязване, че се е преместил от адреса), поради което е уведомен по реда на § 4 ДР ЗУТ във вр. с чл. 61 АПК и по реда на чл.18а, ал. 9 АПК. Дори да се приеме, че вторият протокол не му е надлежно връчен, то това нарушение не е съществено, тъй като правото на защита на лицето не е ограничено. Същият е конституиран като заинтересована страна в процеса, като му е предоставена възможност да направи своите възражения и искания за събиране на доказателства. Връчването на оспорената заповед е от значение за упражняване на правото на обжалване и срочността на оспорването, като узнаването за нейното издаване в хода на съдебното производство не препятства възможността то да бъде надлежно реализирано. В случая жалба срещу заповедта не е подадена от това лице. Както правилно приема съдът, действията на двете комисии по обследване и констатиране състоянието на строежа са осъществени в рамките на едно и също административно производство, заинтересованите лица са надлежно уведомени за изслушването им, като за целта е съставен констативен протокол. Подаденото от тях писмено становище е част от административната преписка, с него е запозната и втората комисия, поради което не са налице основания за отмяна на акта поради нарушения на установената в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. В оспорената заповед е посочено наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ във връзка с техническото и функционално състояние на сградата - поради възникнал унищожителен пожар, естественото й износване и амортизиране сградата е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за обитаване, застрашена е от самосрутване и е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Констатациите на административния орган са потвърдени и от заключението на вещото лице строежът е в изключително лошо състояние, с липсваща дограма на почти всички отвори, изгорял покрив, обрушени тухли, опадала на места мазилка, помещенията към улицата, останали незащитени, са напълнени с битови и автомобилни отпадъци, външните ограждащи стени в горния край се саморазрушават. Прието е от експерта, че поради липсата на опасни пукнатини във външните носещи стени, пропадане и изкривяване на геометрията им, както и поради факта, че основите са здрави, сградата може да бъде възстановена и укрепена по два начина: 1. съвременен способ за укрепване на стари сгради, т. нар. торкрет или пръскан бетон, при който от външната страна на стените се монтира арматура и бетоновата смес се впръсква под налягане по цялата външна повърхност на стените, като при този способ дебелината на стените се увеличава с 8-10 см и 2. вътрешно укрепване чрез изграждане на нов конструктивен скелет от вътрешната страна на стените чрез стоманобетонови колони, греди и плочи, който да осигури стабилността на цялата сграда, като на определени места се свърже със старите носещи стени. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 (изм. ДВ, бр. 62 от 2020 г.) ЗУТ изисква освен наличието на една или повече от изброените обективни предпоставки относно техническото и функционално състояние на сградата, същата едновременно с това да не подлежи на поправяне или заздравяване. В случая възможностите за поправяне и заздравяване са обсъдени от органа и са отхвърлени като икономически неизгодни, тъй като изискват изграждането на нова конструкция и колони, които излизат извън обхвата на съществуващата сграда и съответно са в противоречие с чл. 53 ЗУТ. Според цитираната разпоредба заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Аналогичен извод за неприложимост на който и да е от способите за укрепване на сградата поради нарушение на чл. 53 ЗУТ прави и вещото лице. Обосновава се с това, че при първия способ се изменя външното очертание на сградата, а при втория - изграждането на нов покрив, подмяната на прогорените носещи подови греди и изпълнението на конструктивния скелет представляват съществено конструктивно укрепване. Според експерта за възстановяване на сградата е необходим основен ремонт, а описаните строително-монтажни работи сочат и на реконструкция, при спазване на изискванията на чл. 148, ал. 13 ЗУТ, като едва след извършено обследване по реда на чл. 176в ЗУТ, може да се изясни реалната носимоспособност на съществуващите елементи на сградата. По делото е установено, че освен пораженията от възникналия пожар и естествената амортизация, от собствениците не са извършвани действия за предотвратяване на по-наташното й разрушаване, като привеждането на експлоатационната годност на конструкцията в съответствие с изискванията за строежите налага значителни видове строително-монтажни работи. Причините за пожара и мястото му на възникване са неотносими към преценката за законосъобразността на оспорената заповед. По делото е безспорно установено, че сградата е в изключително лошо състояние, без покрив и инсталации, саморазрушава се, опасна за здравето и живота на гражданите и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Поддържането на строежа в съответствие с изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ е задължение за собствениците - чл. 195, ал. 1 ЗУТ. В случая се касае за бездействие от страна на всички собственици, а не само на Столична община, район "Възраждане", както се твърди в касационната жалба. При така установеното състояние на сградата и при условие, че укрепването и възстановяването би могло да се осъществи чрез основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 ДР ЗУТ, т. е. чрез замяна и изграждане на нови конструктивни елементи, основни части, инсталации, които касаят носимоспособността, устойчивостта и трайността й, е равносилно на невъзможност за поправяне. Законосъобразно в този смисъл съдът приема, че независимо от възможния технически способ за вътрешно укрепване на сградата, реализирането на основен ремонт в такъв обем, включващ съществено конструктивно укрепване, както и при съобразяване на обстоятелството, че с действащия ПУП не се предвижда нейното запазване, е изключено прилагането на по-благоприятната мярка по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. В допълнение следва да се посочи, че необходимите за възстановяването дейности са дотолкова значителни и надхвърлящи по обем запазената част от сградата, че могат да се приравнят като последица на извършването на нов строеж, а не на поправяне и заздравяване на съществуващ, какъвто е смисълът, вложен в чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Предвид изложеното не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение