Решение № 2366 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2009 г.

Решение № 2366 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Николов Неделчев, от гр. Русе, против решение № 7 от 15.06.2009 г., постановено по адм. дело № 28/2009 г. по описа на Административен съд гр. Русе. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Русе не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № з ДС-1/5.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Русе, с която на Борислав Николов Неделчев е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), изразяваща се в забрана за напускане на страната и издаването на паспорти и заместващи ги документи поради наличие на парично задължение към българско юридическо лице в големи размери, установено по съдебен ред. Касаторът не оспорва приетата за установена от административния съд фактическа обстановка. Настоящата инстанция изцяло възприема последната. Същата е в съответствие със събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на касатора са били налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка. Съгласно посочената разпоредба - може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. По делото е установено, че Борислав Неделчев има парично задължение в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД) към българско юридическо лице. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че е налице обезпечение, което покрива вземането - главница и лихви, нито пък доказателства, че притежава имущество, достатъчно за погасяване на задълженията му. В тежест на задълженото лице е да установи, че личното имущество покрива задължението или че е представено надлежно обезпечение. В случая това не е сторено. Ето защо като е приел, че по отношение на Неделчев бил осъществен фактическия състав на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД за налагане на принудителната административна мярка, Административен съд гр. Русе е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите в касационната жалба, че оспорената заповед противоречи на чл. 2 от Четвъртия протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и това не е съобразено от първоинстанционния съд, са неоснователни. Съгласно чл. 2, т. 3 от Четвъртия протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи упражняването на правото на напускане на територията на държавата може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. В настоящият случаи ограничението е наложено със ЗБЛД с оглед поддържане на обществения ред и за защита на правата и свободите на другите, поради което ограничението на правото на свободно придвижване на касатора е законосъобразно. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,