Решение № 7496 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Николова, срещу решение 134/26.09.2023 г. постановено по адм. дело 168/2023 г. по описа на Административен съд-Ямбол, 4-ти състав, с което е обявена нищожността на негово решение за налагане на финансова корекция 28/311/01118/3/01/04/02, с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г. В касационната жалба и в допълнително постъпила по делото на 02.05.2024 г., писмена молба от пълномощника на касатора, са релевирани съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответната страна И. В. Д., действаща като ЕТ ИВ-И. Д. , чрез процесуалния си представител адв. Е. Велков, в писмен отговор и в допълнително депозирано по делото на 09.05.2024 г., писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. В. Д., в качеството й на ЕТ ИВ-И. Д. , срещу решение 28/311/01118/3/01/04/02, с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което й е наложена финансова корекция в размер на 34 743.35 лв. на посочено в акта основание по чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, т. 8.1 от договор 28/311/01118/06.10.2014 г. във връзка с неизпълнение на задълженията по т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, както и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, по настоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, заглавие изменено ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и във връзка с решение 5/05.01.2018 г., постановено по адм. дело 185/2017 г. по описа на Административен съд-Ямбол, 1-ви състав, изменено с решение 709/17.01.2019 г., постановено по адм. дело 2983/2018 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, четвърто отделение. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по издаване на предходно решение за налагане на финансова корекция 28/311/01118/3/01/04/01, изх. 01-6500/05.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщения доказателствен материал, от съда е установена следната, релевантна за спора и възприета от касационната инстанция, обобщена фактическа обстановка: След откриване на производство за налагане на финансова корекция с писмо изх. 01-6500/1212/08.03.2017 г., издадено от административния орган, и получено във връзка с него, писмено възражение при условията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, изпълнителният директор на ДФЗ издава решение 28/311/01118/3/01/04/01, с изх. 01-6500/05.06.2017 г., с което налага на И. В. Д., действаща като ЕТ ИВ-И. Д. , финансова корекция в размер на 173 716.75 лв., представляващи 100 % от размера на отпусната по сключения между нея и ДФЗ, договор 28/311/01118/06.10.2014 г. за предоставяне на БФП по мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., определени съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., във връзка с установено от органа изпълнение на одобрения с договора, бизнес план в размер на 13 % по отношение на заложените в него приходни показатели за финансовата 2016 г. В акта за налагане на финансова корекция от 05.06.2016 г. е посочено правно основание по чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. По жалбата на настоящата ответна страна срещу така издаденото решение за налагане на финансова корекция, пред Административен съд-Ямбол, 1-ви състав, е образувано адм. дело 185/2017 г., постановеното решение 5/05.01.2018 г. по което, е оспорено от административния орган пред ВАС. При това, с решение 709/17.01.2019 г., постановено по адм. дело 2983/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, решение 5/05.01.2018 г. по адм. дело 185/2017 г. на първоинстанционния административен съд е отменено и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което решение за налагане на финансова корекция 28/311/01118/3/01/04/01, с изх. 01-6500/05.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е изменено в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 173 716.75 лв. и наместо това за основа на финансовата корекция е посочена сума в размер на 138 973.40 лв., определена на базата на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като в останалата й част, жалбата на ЕТ ИВ-И. Д. срещу акта за налагане на финансова корекция е отхвърлена. За да постанови посочения резултат, съставът на четвърто отделение на ВАС приема, че решението за налагане на финансова корекция / 28/311/01118/3/01/04/01, с изх. 01-6500/05.06.2017 г./ е законосъобразно, но неправилно административният орган е определил основата, върху която е наложил финансовата корекция, тъй като с оглед датата на издаване на акта за налагане на финансова корекция / 05.06.2017 г./ и приложимата спрямо него редакция на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г./, сочеща изрично само средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, при определяне на основата за налагане на финансовата корекция органът не е следвало да взема предвид средствата от националния бюджет, а само тези от ЕЗФРСР. След постановяване на решение 709/17.01.2019 г. по адм. дело 2983/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, изпълнителният директор на ДФЗ издава атакуваното пред първата инстанция по настоящото дело, решение 28/311/01118/3/01/04/02, с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г., с което отново, във вече откритото с писмо с изх. 01-6500/1212/08.03.2017 г. производство и по повод отразеното в това писмо неизпълнение на договор 28/311/01118/06.10.2014 г. /състоящо се в изпълнение от 13 % на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели за финансовата 2016 г./, определя на И. В. Д., в качеството й на ЕТ И. Д. , финансова корекция в размер на 34 743.35 лв., представляваща, съобразно мотивите му, финансова корекция за частта национално финансиране по договора за отпускане на БФП по мярка 311 , на основание чл. 1, ал. 2, изречение второ, в редакцията му, обн. ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. При тази фактическа установеност, Административен съд-Ямбол, 4-ти състав, приема, че решение 28/311/01118/3/01/04/02, с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г., на изпълнителния директор на ДФЗ противоречи на влязлото в сила решение на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. дело 2983/2028 г., а оттам и че е налице основанието по чл. 172, ал. 2 от АПК за обявяване на акта за нищожен. В мотивите си изтъква, че само когато отмяната на административния акт е на основание съществено процесуално нарушение не е налице хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК, тъй като съдът не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. По тези обобщени мотиви и приемайки, че само нови фактически констатации на органа биха могли да му послужат за налагане на нова финансова корекция, постановява оспорения пред касационната инстанция съдебен акт, с който прогласява нищожността на решение за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г. и осъжда ДФЗ да заплати на И. В. Д., действаща като ЕТ ИВ-И. Д. , сумата от 3 777.95 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и които не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед предвидената затова възможност в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Не са налице релевираните от касатора пороци на атакувания съдебен акт, обуславящи отмяната му като неправилен. При безспорната фактическа установеност по делото, че първоначално издаденото от административния орган /в откритото с писмо с изх. 01-6500/1212/08.03.2017 г. производство/ решение 28/311/01118/3/01/04/01, с изх. 01-6500/05.06.2017 г., е изменено с окончателното решение на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. дело 2983/2028 г. /като размерът на финансовата корекция е намален със сумата от 34 743.35 лв., представляваща частта от финансовата корекция, изчислена въз основа на националното финансиране по мярка 311/ и същевременно че с издаденото /в същото административно производство и въз основа на същите фактически констатации на органа/ второ решение 28/311/01118/3/01/04/02, с изх. 01-6500/1212/01.04.2019 г., органът е наложил финансова корекция именно в размер на намалената от ВАС сума от 34 743.35 лв., представляваща корекция за частта национално финансиране по договор 28/311/01118/06.10.2014 г., обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд за противоречие на второто решение за налагане на финансова корекция с влязлото в сила съдебно решение, обуславящо прогласяването му за нищожно. Неоснователни са изтъкнатите в касационната жалба доводи, че с оглед датата на издаване на втория акт за налагане на финансова корекция /01.04.2019 г./, по аргумент от чл. 142 от АПК, органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изречение второ от ЗУСЕСИФ в редакцията й, обн. ДВ, бр. 85/24.10.2017 г., сочеща, че за средства от европейските структурни и инвестиционни фондове се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Несъмнено, според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Визираната от касатора редакция на чл. 1, ал. 2, изречение второ от ЗУСЕСИФ, обаче, е обнародвана след издаването на първото решение за налагане на финансова корекция на 05.06.2017 г., в което именно се съдържат фактическите основания на органа за определяне на финансова корекция, послужили му за налагане на корекцията и по отношение на националното финансиране чрез издаването на второто, процесно по настоящото дело, решение. Затова неприложима спрямо фактическите констатации на органа за изпълнението от едва 13 % на застъпените в одобрения бизнес план приходни показатели и диспозитива на окончателното решение на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. дело 2983/2018 г., е обнародваната в ДВ бр. 85/2017 г. редакция на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изречение второ от ЗУСЕСИФ, на която, освен това, законодателят не е придал обратно действие. Визираната от касатора редакция на чл. 1, ал. 2, изречение второ от ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 85/2017 г./ би била приложима единствено в хипотезата, на нерешен по същество правен спор при установено от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила и изпращане на делото като преписка на органа, за издаване на нов индивидуален административен акт. Разглежданият случай не е такъв. С издаването на второто решение за налагане на финансова корекция в същото административно производство, образувано с писмо с изх. 01-6500/1212/08.03.2017 г., административният орган е пренебрегнал изцяло решение 709/17.01.2019 г., постановено по адм. дело 2983/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което правният спор относно законосъобразността на наложената финансова корекция за констатираното изпълнение от едва 13 % на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели за финансовата 2016 г., в това число и по отношение на частта национално финансиране, е разрешен по същество, при това окончателно. По този начин органът не е зачел силата на пресъдено нещо на решението на ВАС и в противоречие с него е издал второто си решение за налагане на финансова корекция, чиято нищожност, по аргумент от чл. 172, ал. 2 от АПК, правилно е обявена с оспореното пред касационната инстанция, решение. Настоящият съдебен състав споделя формираната в същия смисъл по аналогични казуси, последователна съдебна практика на ВАС, от която не намира основание да се отклони в разглеждания случай /решение 13348/28.10.2020 г. по адм. дело 2223/2020 г., решение 3091/26.02.2020 г. по адм. дело 4043/2019 г., решение 13822/09.11.2020 г. по адм. дело 14355/2019 г. и и решение 12078/29.09.2020 г. по адм. дело 12158/2019, постановени от ВАС, четвърто отделение/. По тези съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща, съдебният състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като правилно и при липсата на установени, други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а своевременно заявеното искане на ответната страна в същия смисъл основателно. При отчитане на направеното от пълномощника на касатора, възражение за прекомерност, което съставът преценява като неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита от пълномощника на ответната страна, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на И. В. Д., действаща като ЕТ ИВ- И. Д. , сумата от 3 500 лв., представляваща разноски за платено от нея възнаграждение за един адвокат, в установен от състава размер съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,