Решение № 10133 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2008 г.

ВАСVII отделение28.07.2009 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Транспортна кооперация "Бус Перник" гр. Перник срещу решение № 575 от 15.07.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК -126/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за санкциониране на "Пътнически превози - Перник" ЕООД гр. Перник и "Тролейбусен транспорт" ЕООД гр. Перник за извършени от дружествата нарушения по чл. 9, чл. 18, т. 1 и чл. 34, ал. 7 от Закона за защита на конкуренцията (отм.). ОСЪЖДА Транспортна кооперация "Бус Перник" гр. Перник да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 10133 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) - отменен. Образувано е по жалба на Транспортна кооперация "Бус Перник" гр. Перник срещу решение № 575 от 15.07.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК -126/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя и други транспортни предприятия за санкциониране на "Пътнически превози - Перник" ЕООД гр. Перник и "Тролейбусен транспорт" ЕООД гр. Перник за извършени от тези дружества нарушения по чл. 9, чл. 18, т. 1 и чл. 34, ал. 7 от ЗЗК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му. Представена е писмена защита от адв. Богоев и председателя Милтенова. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велчева оспорва жалбата като неоснователна. Развива доводи за нейното отхвърляне в писмен вид и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Пътнически превози" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Драгиев поддържа същото становище, подробно аргументирано в допълнително представена писмена защита. Заинтересованите страни "Ивайло Илиев - БИ" ЕООД, ЕТ "Румен Божков-94", "Перун автотранс" ЕООД и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта, чрез адв. Гунев заявяват, че жалбата е основателна. Останалите заинтересовани страни - "Тролейбусен транспорт" ЕООД, "АСФ Енерджи" ЕООД, ЕТ "Николай Ангелов Ко-ко" и Сдружение "Национален съюз на превозвачите", не са изразили отношение по спора. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Обжалваното решение на КЗК по настоящата преписка е второ по ред, след отмяна на предходното от петчленен състав на ВАС. Касационната съдебна инстанция е дала указания на регулаторния орган за допълнително изясняване на факти и обстоятелства по преписката, както и по тълкуването и прилагането на закона. Производството пред КЗК е образувано по молба на жалбоподателя и други превозвачи с твърдения за наличие на забранено споразумение между "Пътнически превози - Перник" ЕООД и "Тролейбусен транспорт" ЕООД, съзнателно ценово координиране, злоупотреба с господстващо положение и нелоялна конкуренция. Както в първоначалното решение, така и при повторното проучване и произнасяне регулаторът е приел тези твърдения за неоснователни. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че при постановяване на второто решение КЗК не се е съобразила със задължителните указания, дадени в мотивите на отменителното решение на петчленния състав. Съответният продуктов и географски пазар отново подробно е анализиран, като съмненията на съда за непълно проведено разследване и необосновани правни изводи, приети въз основа на релевантните за спора факти, не се потвърждават. На първо място, правилно КЗК е определила съответния продуктов и географски пазар, както и разграничаващите се в рамките на първия два подпазара (превоз по вътрешноградски линии и превоз по междуселищни линии), правилно е определила и участниците в тях. Безпредметно е повтарянето на изложените в тази насока съображения, тъй като те изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. На второ място, и при новото проучване на пазара е установена липса на господстващо положение от страна на "Пътнически превози - Перник" ЕООД на пазара на превоз по вътрешноградски линии. При прилагане на най-точния и обективен за случая критерий "общ брой на превозените пътници на база продадени билети и абонаментни карти", както в първото, така и във второто решение е прието, че пазарният дял на този превозвач е 24 - 25 %, което води до неприложимост на разпоредбата на чл. 18 от ЗЗК във връзка с чл. 17 от същия закон. На трето място, законосъобразен и обоснован е изводът на комисията, че споразумението за взаимно признаване на абонаментните карти на двете дружества - ответници в административното производство, не попада под забраната на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК. Картата за една линия може да се ползва само по тази линия, а не и по останалите, изпълнявани от съответното предприятие, и то само в определени отсечки, които се обслужват от транспортните средства на "Пътнически превози - Перник" ЕООД и "Тролейбусен транспорт" ЕООД едновременно. Причината за това договаряне са честите аварийни ситуации по тролейбусната мрежа, като създаденото предимство е с твърде ограничен териториален и потребителски обхват, защото се отнася само за три линии и касае единствено учащи и пенсионери. То безспорно има за цел подобряване на обслужването на пътниците, и то преференциално за определена категория от тях, а не преследва целите, визирани в приложимата за забранени споразумения и съгласувани практики законова разпоредба, нито е в състояние да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. На четвърто място, липсва съзнателно ценово координиране между двете транспортни предприятия. При определяне на цените на абонаментните карти за учащи и пенсионери са налице нормативни изисквания за получаване на бюджетни средства за пътници със специални ценови облекчения, които следва да бъдат спазени (за разлика от свободата при определяне на редовните тарифи), което обективно препятства ценовото координиране. Що се касае до едновременното намаление на цените на картите за учащи и пенсионери в периода ноември - декември 2005 г., то този ценови паралелизъм в пазарното поведение на ответниците по преписката само по себе не може да бъде квалифициран като съгласувана практика. Същият, както правилно е приела КЗК, не преследва антиконкурентна цел, а има социална насоченост с оглед намаление на потреблението на транспортни услуги от тези лица в зимния сезон (затруднено придвижване на възрастните хора с оглед климатичните условия, ваканция на учениците по време на коледните и новогодишни празници). Освен това, по своята продължителност това намаление е твърде краткотрайно, за да повлияе съществено на структурата на пазара и да увреди конкуренцията на него. От друга страна, и обстоятелството, че продадените в този период карти не са значителни по количество, не обосноват и съставомерност на нарушението по смисъла на чл. 34, ал. 7 от ЗЗК - нелоялно привличане на клиенти. На пето място, в решението на КЗК е отчетено обстоятелството, че въпреки господстващото положение на "Пътнически превози - Перник" ЕООД на пазара на превоз по междуселищни линии, не е налице ценова злоупотреба чрез "хищническо ценообразуване". Развитите от комисията в тази насока подробни съображения, че останалите конкуренти не могат да бъдат засегнати от условията за издаване на абонаментни карти за превоз на учащи и пенсионери, прилагани от това транспортно предприятие, са законосъобразни и обосновани. Предвид всичко изложено жалбата на ТК "Бус Перник" се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което оспорващата решението транспортна кооперация следва да се осъди да заплати на КЗК сума в размер на 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

3