Решение № 5497 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стефанов, от гр.София, чрез адв. Манова, против Решение 6953 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. 7094/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. 225р-22349/16.06.2023г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, издаден от Началника на І РУ към СДВР. В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание, чрез адв. Манова, подъдржа касационната жалбаи не претендира присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът - Началника на І РУ към СДВР, чрез юриск. Алипиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорването пред административния съд е бил Отказ рег. 225р-22349/16.06.2023г., на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ), за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на С. Стефанов, издаден от Началника на І РУ към СДВР. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Стефанов вх. 132100-542 от 13.03.2023г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. След като е бил уведомен, че спрямо него е започнала процедура по отказ да придобие огнестрелно оръжие, той допълнително писмено е пояснил, че е за самоохрана, във връзка с това, че дълги години работата му е свързана със сигурност и безопасност и е създал необходимите условия за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което отхвърлил жалбата срещу него. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на процесното разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване му и е правилен изводът, че в административното производство не е била установена исканата от закона основателна причина. Заявителят Стефанов не сочи и не е представил нито на органа, нито в хода на съдебното производство доказателства за наличието ѝ. Той е бил надлежно уведомен, че е започнала процедура за отказ за издаване на исканото разрешение и му е дадена възможност да обоснове своите искания и възражения. Непосочването от заявителя на факти и обстоятелства, които органът да провери и които факти обосновават необходимостта от самоотбрана, фактически ограничава преценката на органа до това, което е посочено в заявлението и възражението. От същите не може да се направи извод за наличие на обстоятелства, обосноваващи потенциална опасност за живота и здравето му към датата на подаване на заявлението. Липсата на конкретни данни, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, е довела до недоказаност на необходимостта той да носи огнестрелно оръжие. За пълнота и яснота, съдът е развил и доводи за разликата в основанията за разрешаване носенето на оръжие за самоотбрана от една страна и от друга с цел охрана като трудова дейност. Посочил, че осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а трябва да е обосновано от сериозни и уважителни причини, каквито не могат да се обосноват с предполагаема опасност от нападение. Подобни доводи не могат да докажат по несъмнен начин необходимост от извършване на правно регламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие и местоживеене. За основателността на искането не е необходимо да е доказана осъществена конкретна опасност по отношение на лицето или на неговото семейство, но трябва да има поне доказателства за наличието на потенциална заплаха, а такава опасност не може да се презумира само от факта на осъществявана определена служебна дейност. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя правните изводи, послужили за постановяване на процесното съдебно решение и в условията на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК, препраща към тях. Първоинстанционният съд, като е преценил всички доказателства събрани по делото, правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на лицето поискало издаване на разрешението е да докаже необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и това доказване е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. От представените доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, трябва да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Въведеният от закона разрешителен режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Стефанов е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърденията му в тази насока са останали недоказани. Превантивните мерки за защита не са основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд София град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника, своевременно поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определени от съда в размер на 100 /сто/ лева. Поисканите за присъждане разноски, направени от ответника в касацията пред първоинстанционния съд, не се следва да се присъждат, тъй като вече са били присъдени и това е видно от процесното съдебно решение. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,