Решение № 5090 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2021 г.

Решение № 5090 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрк. М. срещу решение № 2087/18.11.2020 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 414/2020 година, с което е отменено подписано от него Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/42 от 6.01.2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ" ЕООД, ЕИК [ЕИК], гр. Пловдив. Ответникът, "ВАЛЛИ ФИШ БГ" ЕООД чрез управителя А. Ц. изразява становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на "ВАЛЛИ ФИШ БГ" ЕООД, ЕИК [ЕИК], гр. Пловдив срещу Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/42 от 6.01.2020 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е без правно основание за недопустимост на разходите. Изписано е единствено установено несъответствие между заявените за плащане активи – по вид, количества и технически характеристики и установените от извършената проверка на място. Предвид липсата на препратка към друг документ или позоваване на нормативен акт, съдът е обосновал липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт. Доколкото писмото препраща към проверка на място, съдът е направил анализ и на таблица 1 към Контролен лист на л. 428 по делото, като въз основа на заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото, което съдът е кредитирал, е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт предвид недоказване на установеното от органа несъответствие. Решението е правилно: Видно от текста на оспореното Уведомително писмо за извършени плащания, същото е издадено във връзка с Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № МДР-ИП-01-44 от 15.05.2018 година с "ВАЛЛИ ФИШ БГ" ЕООД, ЕИК [ЕИК], гр. Пловдив, процедура BG14 MFOP001-2. 006 и искане № 2 за плащане от бенефициера. Сумата от 13 457, 62 лева за доставка на оборудване за изграждане на люпилня, са определени като недопустими за финансиране. От фактическа страна, изводът е обоснован с формално посочено констатирано несъответствие между заявените за плащане активи – по вид, количества и технически характеристики и установените при извършената проверка на място. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на фактически основания, на които да се базира направения извод, тъй като общо дадената като заключение констатация не се основава на конкретни фактически изложения. Както правилно посочва първоинстанционният съд, прилагането по делото на Констативен лист от проверка на място, не дерогира задължението на административния орган да мотивира акта си. Особено в хипотеза на липса на препратка на акта към този констативен лист. От друга страна, липсата на правна квалификация на акта препятства както правото на защита на адресата на същия, така и проверката в рамките на съдебния контрол за законосъобразност на акта. Извършеното "напомняне" от страна на органа на чл. 10. 4 от Общите условия към административния договор не представлява правно квалифициране на волята на административния орган. Гореизложеното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Волята на всеки административен орган следва да бъде правно квалифицирана, като мотивите на административния акт следва да субсумират хипотезата на приложената от същия орган правна норма, представляваща основание за взетото решение. Липсата на фактическа и правна обосновка на административния акт е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел административният съд и мотивира материална незаконосъобразност на Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/42 от 6.01.2020 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не прави искане за разноски. На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд