Решение № 465 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2013 г.

Решение № 465 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на В. М. К. за отмяна на влязло в сила решение № 230 от 14.10.11 г., постановено по в. гр. дело № 437/11 г. на Окръжен съд - Ловеч в частта му, с която e отхвърлен искът на същата страна против [община] над уважения размер от 25.68 лв за налични строителни недостатъци в общите части, съответстващи на ателие № в жилищна група "О. -О." гр. Т., до претендираната сума 3500 лв. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила решение № 300 от 15.05.09 г. по гр. дело № 268/08 г. на I г. о. на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 249 от 12.11.07 г. по в. гр. дело № 266/07 г. на Ловешкия окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 430 от 31.07.07 г. по гр. дело № 612/04 г. на Троянския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 119, ал. 3 ЗТСУ за разликата над 6772.18 лв до 9500 лв и [община] е осъдена да заплати на Н. М. Й. /лично и като наследник на починалата страна М. /М./В. Й. и на В. М. К. /като наследник на починалата М. /М./В. Й. общо сумата 6 772.18 лв на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 1 ЗТСУ (отм.)във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД, необходима за отстраняване на явни недостатъци в строителството на отредено в обезщетение жилище по заповед № 236/27.03 г. 90 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) на Председателя на ГНС- Т. - апартамент № в ЖГ "О. -О." вх. с площ от 101.20 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -15.11.04 г. Ответникът по молбата [община] не заявява становище. С определение от 17.08.13 г. на ВКС, IV г. о. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая няма две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Двете дела са с различен предмет, поради което отмяната е недопустима. С решението, чиято отмяна се иска ответникът [община] е осъден да заплати на молителката строителните недостатъци в общите части, съответстващи на ателие № в ЖГ "О. - О.", а с решението по гр. дело № 268/08 г. на ВКС в полза на ищците, в т. ч. и на молителката са присъдени суми за лошо изпълнени СМР за апартамент № и за общите части в ЖГ "О. - О.". Липсва и идентитет между страните по двете дела. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.