Решение № 10406 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16617/2009 г.

Решение № 10406 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16617/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Секретаря на Община Силистра, подадена срещу решение № 86 от 17.11.2009 г., постановено по адм. дело № 171 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра Ответницата по касационната жалба - Атанаска Георгиева Георгиева не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, участвала в производството пред административния съд, за която решението е неблагоприятно и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 145 АПК е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ, обективиран в писмо изх. № 2611/08.09.2009 г. на секретаря на община Силистра, да издаде удостоверение за раждане на Атанаска Георгиева Георгиева. по молба вх. № 2611/02.09.2009 г., подадена от адвокат Иван Димитров в качеството му на пълномощник на последната. Съдът е приел, че отказът на административния орган да издаде удостоверение за раждане по подадената молба е неоснователен по изложени подробни съображения за правомощията на административния орган по чл. 24, ал. 2 ЗГР за издаване на удостоверителен административен акт (удостоверение за раждане), в който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени родители на молителката. Административният отказ е отменен с указания за произнасяне по молбата в 3-дневен срок от влизане на решението в сила. В мотивите на съдебното решение е постановено, че официалният удостоверителен документ следва да бъде издаден след изпълнение на административната процедура по чл. 35 АПК и във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 88, ал. 1 от ЗГрР, чл. 31, ал. 1 от ЗА. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти са правилно установени, но правните изводи - неправилни. Предмет на молбата, подадена от адвокат Иван Димитров до административния орган, е искане за издаване на удостоверение за раждане на Атанаска Георгиева Георгиева. Административният отказ е мотивиран с липса на изрично упълномощаване в приложеното към молбата пълномощно /извън образеца на адвокатско пълномощно/ в което адвокат Димитров е упълномощен със следните права "...да образува гражданско дело за поставяне под запрещение на родителите й, Георги Добрев Въртиков и Янка Недева Въртикова, двамата от с.Калипетрово, Силистренска област, и да я представлява и защитава до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК - сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от искания, признаване на искания на противната страна, а също и да преупълномощава адвокати с правата по настоящето". Правният извод на съда, че адвокатът разполага със специален статут, уреден в Закона за адвокатурата и поради това не е необходимо представяне на изрично пълномощно, овластяващо го по смисъла на чл. 88, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация, да прави справки за гражданско състояние на други лица, е неправилен. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация /ЗГрР/ сочи кои правни субекти разполагат със законоустановено право на справки от регистрите за гражданско състояние, като това са лицата, за които се отнасят съответните актове, изрично упълномощените от тях други лица или по реда на ГПК и на НПК. Нормата е императивна което предпоставя изпълнението й стриктно и точно от лицата по гражданско състояние при общините и правоприлагащи други органи. Теорията и съдебната практика приема, че адвокатът упражнява професията си само и единствено в качеството си на представител по пълномощие на страна по съдебно дело по смисъла на чл. 32, т. 1 ГПК и може да бъде представител на физическо или юридическо лице пред други органи и организации, по пълномощие за изрично упълномощените от представлявания права и действия. Законът /чл. 32, т. 1 ГПК и чл. 18, ал. 2 АПК/ не задължава адвоката да притежава пълномощно само тогава, когато той извършва извънсъдебна дейност. Извънсъдебната работа на адвоката се състои в даване на устни и писмени съвети и в съставяне на разни книжа и изложения - изготвяне на искови молби и отговори по тях, жалби и отговори по тях, апелативни и касационни жалби, а също така и други изложения и книжа по заведените от страните или против тях дела пред съдилищата. За извършването на тази работа не е необходимо адвокатът да има писмено пълномощно от доверителя си, какъвто не е настоящият случай. В настоящият случай по императивна правна норма, чл. 88, ал. 1 ЗГрР, се предвижда изрично упълномощаване за извършване на справки в регистрите за гражданско състояние за друго лице и не може да се приеме, че пълномощното за образуване на гражданско дело априори съдържа и упълномощаване за получаване на документи и справки от тези регистри дори и това да се налага за образуване на дело, за което е упълномощен. Аргумент за това се съдържа в нормата на чл. 31 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата постановява, че адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по делата, да иска преписи от книжата и да получава сведения с предимство в съда, юрисдикциите, органите на предварителното производство, административните и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, след като удостовери качеството си на адвокат, извън случаите в които специалните закони предвиждат друго. Законът за гражданска регистрация е такъв закон и справки по регистрите за гражданско състояние могат да се правят само след изрично упълномощаване за това. В аспекта на изложеното настоящият съдебен намира, че съдебното решение е неправилно и следва да се отмени, а жалбата срещу административния отказ обективиран в писмо изх. № 2611/08.09.2009 г. се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,