Решение № 293 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2018 г.

Решение № 293 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 ГПК по молбата на адвокат А. Т. като процесуален представител на [фирма] и Г. Г. Д. за отмяна на решението на ОС Ловеч от 05.04.2018 г. по гр. д. № 35/2018 г., с което е потвърдено решението на РС Ловеч по гр. д. № 41/2017 г., с което е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на И. С. И. и М. К. И., и двамата от [населено място], сключеният между Г. Г. Д. и [фирма] договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран. Твърди се наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за исканата отмяна – въззивният съд нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, като не отложил насроченото за 09.03.2018 г. открито съдебно заседание, въпреки че молителите и процесуалният им представител били в обективна невъзможност да се явят в него поради препятствия, които не можели да отстранят - представляващият дружеството Т. Г. Т. - тъй като бил временно неработоспособен, Г. Д. – тъй като не била в България, а процесуалният им представител – тъй като бил в отпуск и на планирана ски ваканция; същевременно с оглед сключените договори за правна защита и съдействие молителите държали лично адвокат Т. да ги представлява. Ответниците по молбата за отмяна И. С. И. и М. К. И., и двамата от [населено място], са заели становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по молбата, ВКС на РБ взе предвид: Въззивното производство по гр. д. № 35/2018 г. е проведено по въззивната жалба на Г. Г. Д. и [фирма], подадена чрез адвокат А. Т., упълномощена да води делото до приключването му пред всички инстанции още в първоинстанционното производство от първата и с пълномощно от 16.11.2017 г. от дружеството. За насроченото на 09.03.2018 г. открито съдебно заседание пред въззивния съд на адвокат Т. е връчена призовка на 07.02.2018 г. На 02.03.2018 г. адвокат Т. е депозирала пред съда молба за отлагане на делото поради обективна невъзможност за явяване в съдебното заседание – тя, тъй като в периода 05. – 11.03.2018 г. има планувана семейна ски ваканция и че има право на отпуск, за което след приключване на почивката ще представи доказателства, управителят на дружеството – тъй като е в болничен отпуск с диагноза, не позволяваща явяване пред органите на съдебната власт, за което е приложен болничен лист, а Г. Д. – тъй като не е в България, включително и към датата на заседанието. Въззивният съд е дал ход на делото в откритото съдебно заседание на 09.03.2018 г., разгледал го е и е обявил делото за решаване, след което е постановил атакуваното в настоящото производство решение, неподлежащо на касационно обжалване с оглед цената на иска. Съдът е приел, че не са налице предвидените в чл. 142, ал. 2 ГПК предпоставки и не е уважил искането за отлагане на делото. Приел е, че адв. Т. не е представила доказателства, че е в отпуск и на ски-ваканция, както и че не са представени доказателства Г. Д. да не се намира в България. Прието е и че доказателствени искания от страните не са направени, а и адвокат Т. алтернативно е изложила в молбата си становище по съществото на спора. Освен това, с договора за правна защита и съдействие Г. Д. е предоставила на процесуалния си представител и право на преупълномощаване на друг адвокат в случай като настоящия, когато е ангажирана, от което адвокат Т. не се е възползвала. С молбата за отмяна са представени три броя полудневни лифт карти за 06., 08. и 09.03.2018 г. От представения пред въззивния съд болничен лист, издаден на 20.02.2018 г., е видно, че на управителя на дружеството Т. Г. Т. на 20.02.2018 г. е разрешен /продължен/ отпуск за временна неработоспособност за периода 19. ІІ. – 20.03.2018 г. поради общо заболяване с диагноза субарханоидален кръвоизлив от средната мозъчна артерия, определен му е домашен амбулаторен режим на лечение и е посочено, че той не може да присъства на съдебни заседания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай сочените в молбата за отмяна обстоятелства обосновават твърдение за наличие на основанието за отмяна, предвидено в третата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предпоставка за допускане на отмяна на това основание е да бъде установено, че причина за невъзможността за явяването в съдебно заседание на страната или на нейния представител са обстоятелства, настъпили внезапно, непредвидимо и непреодолимо от тях. ВКС намира, че не е налице твърдяното основание за отмяна. Не е установено по делото Г. Д. да не е била в България. Но дори това да е установено, пребиваването в чужбина не е внезапно и непредвидимо, а е настъпило преди 01.03.2018 г. с оглед изявлението в молбата на процесуалния й представител за отлагане на делото от въззивния съд. Не е внезапна и непредвидима и невъзможността на управителя на дружеството Т. Т. да се яви пред съда по делото, тъй като заболяването му не е настъпило внезапно, а най-малко 18 дни преди насроченото за 09.03.2018 г. заседание /издаденият болничен лист не е първичен, а е продължение на издаден друг преди него/. Предварително планиран отпуск и ски ваканция, каквото е твърдението в молбата за отмяна, а не внезапна и непредвидима, е причината за неявяването в съдебно заседание и на процесуалния представител на молителите. Не е налице и предвиденото в закона условие препятствието за явяването и на тримата да не е могло да бъде преодоляно с оглед възможността адвокат Т. да преупълномощи друг адвокат, правомощие за каквото й е било предоставено от поверениците й. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответниците по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 500 лв. направени от тях разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.06.2018 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище [населено място], [община], и Г. Г. Д. от [населено място], [община], за отмяна на решението на Ловешкия окръжен съд № 67/05.04.2018 г. по в. гр. д. № 35/2018 г. ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [община], и Г. Г. Д. от [населено място], [община], да заплатят на М. К. И. и на И. С. И., и двамата от [населено място], общо 500 лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване.