Решение № 11211 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. М. срещу Решение 1846 от 27.10.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1255/2023 г. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на П. Г. М. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане на пътно превозно средство peг. [рег. номер], марка Мерцедес, извършено на 20.04.2023 г. с техническо средство скоба , приложена от контролни органи при Общинско предприятие Паркиране и репатриране при община Пловдив. Касационният жалбоподател - П. Г. М. счита обжалваното решение за неправилно. От изложените в жалбата съображения може да се направи извод, че се релевират трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че има право на безплатно паркиране, като в рамките на доста обширен район около медицинското заведение, което е трябвало да посети, не е имало свободни места за паркиране на хора с увреждания. От приложените документи по административната преписка се установява, че адресът на който е паркирала, попада в Синя зона", но административният орган не е представил подробна схема за разположените в зоната на приложената ПАМ места, предназначени за безплатно паркиране на пътни превозни средства (ППС), превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. По делото е разпитан свидетел, чиито показания изцяло кореспондират с приетите писмени доказателства. При липса на специално обозначено свободно място, за М. е било невъзможно да се възползва от правата си по издадената карта. Административният орган не е изпълнил задължението си да представи справка за предвидените за паркиране места за хора с увреждания. Поради това следва да се приеме за доказано обстоятелството, че не е осигурена възможност на М. за безплатно паркиране, каквото й се полага съгласно издадения от Общината нарочен официален документ - талон за преференциално паркиране. С оглед изложеното мотива на съда, че Общината принципно" била осигурила паркоместа е необоснован и не е подкрепен от доказателствата. По силата на чл. 4 § 1 б. "а" от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България, държавите - страни по конвенцията следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания - относимо към всеки отделен индивид, а не принципно и избирателно - с оглед конкретно увреждане. В случая единственият засегнат от твърдяното нарушение интерес е този на общината от липсата на заплатена такса за паркиране, която такса по правило лицата с увреждания не дължат. Прилагането на мярката е непропорционално, тъй като засяга в много по-голяма степен М., спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за заплатената държавна такса. Ответниците по касационната жалба контрольори в Общинско предприятие Паркиране и репатриране при община Пловдив оспорват касационната жалба и правят искане обжалваното решение да остане в сила. Претендират разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 20.04.2023 г., в 11:47 часа, блокиращи оператори - Л. А. и А. К., в качеството на длъжностни лица при Общинско предприятие Паркиране и репатриране при община Пловдив, приложили ПАМ принудително блокиране на пътно превозно средство peг. [рег. номер], марка Мерцедес, с водач П. М. на адрес гр. Пловдив, [улица]. На таблото на автомобила е била поставена карта за инвалидност. За прилагането на ПАМ е изготвен Констативен протокол 0123040 от 20.04.2023 г. и са направени пет броя снимки. Според представената към преписката схема на вертикална сигнализация, в участъка от [улица], заключен с кръстовищата на [улица]и [улица], отляво са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани със знак Синя зона и указателна табела за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства. Съгласно справка от Общинско предприятие Паркиране и репатриране при Община Пловдив, в посочения участък са осигурени два броя места за паркиране на автомобили, обслужващи хора с увреждания. В близост са налични още места: по [улица]бр.; по [улица]бр.; [улица]бр. и [улица]бр. С решение на ТЕЛК - Пловдив от 16.03.2023 г. на П. Г. М. е определена 80 % инвалидност с водеща диагноза [диагноза]. На лицето е издадена Карта 67 от 31.03.2022 г. за паркиране на хора с трайни увреждания от кмета на Община Пловдив, по модел на Европейската общност, валидна до 01.03.2024 г. От показанията на разпитания по делото свидетел И. Г. Д., живееш във фактическо съжителство с П. М., съдът е установил, че на 20.04.2023 г. на М. бил планиран задължителен скенер в МБАЛ Медлайн Клиник , във връзка с нейно заболяване. Свидетелят придружил М., която шофирала личния си автомобил. След няколкократни обиколки около болницата и съседните се оказало, че местата за инвалиди, 1-2 на брой били заети. Спрели на Синя зона , на неинвалидно място. След прегледа установили, че автомобилът е заскобени. Скенерът ги забавил три часа. За удостоверяване на компетентността за издаване на оспорения административен акт, ответната страна е представила Заповед 22ОА-2347 от 05.10.2022. на кмета на Община Пловдив, с която са определени съответните длъжностни лица от Общинско предприятие Паркиране и репатриране (сред които Л. А. и А. К. - на длъжност скобар ), които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране - тип скоба на ППС и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС на територията на град Пловдив. Според допълнително споразумение към Трудови договори 131 от 30.05.2022 г. и 126 от 30.05.2022 г. Л. А. и А. К. са назначени с място на работа в Общинско предприятие Паркиране и репатриране при Община Пловдив, направление ПП - Синя зона, длъжност скобар . При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че ПАМ е приложена от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Анализирал е приложимата нормативна уредба и е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - на датата на прилагане на обжалваната ПАМ, ползваният от М. автомобил е бил паркиран в Синя зона , не на място, предназначено за хора с трайни увреждания, а на такова за платено паркиране. За паркирането не е било извършено заплащане. В процесния участък са били принципно осигурени места, обозначени със знак Д21 "Инвалид - места за безплатно паркиране на ППС, съобразно изкисването на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив. Обстоятелството, че същите са били заети не изключва общия режим за платено паркиране в Синя зона , който в случая се явява приложим и за М.. Приел е, че мярката не се явява в нарушение на принципа за съразмерност Решението е неправилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Същевременно, в чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ, в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция) е регламентирано, че хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, включително достъпни места за паркиране чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗХУ. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.). Посочената наредба е издадена на основание чл. 53, ал. 3 от ЗХУ, съгласно който правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая по делото не са представени доказателства за спазване на регламентираните в Наредбата нормативи. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 168, ал. 1 и 2 АПК съдът не е изискал административната преписка в цялост, като не е указал на административния орган да представи доказателства относно спазване на нормативите на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. в района на паркиране на процесния автомобил. Видно от чл. 53, ал. 5, т. 1 ЗХУ централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3. В случая от съда не е установено дали посочената разпоредба е изпълнена и дали е осигурен минималният брой паркоместа за паркиране на хора с увреждания на [улица]в гр. Пловдив. Предвид посоченото не може да се установи дали органът законосъобразно да приложи ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП спрямо ползвания от лице с трайно увреждане автомобил, независимо, че същият е паркиран на място за платено паркиране. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски за настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд