Решение № 50018 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 173/2022 г.

Решение № 50018 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 173/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. Застрахователно акционерно дружество Армеец" [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 73 от 01.10.2021 г. по т. д. 311/21 г. на Бургаски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Л. М. – Л. e изложил подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно е развил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че не е установена материалноправната активна легитимация на ищците да търсят обезщетение за причинени вреди от смъртта при ПТП на К. К. – живял на съпружески начала с тяхната дъщеря, тъй като са извън кръга на лицата, на които е принадлежно правото за такова обезщетяване, а не са доказали, че попадат в изключенията визирани с ТР ОСНГТК № 1/16 г. Ответниците по касация - А. А. Ш. и Д. Х. Ш., чрез пълномощника си - адв. М. Д. са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд, е потвърдил решението по т. д. № 533/20 г. на Сливенски окръжен съд за частично уважаване на исковете на А. А. Ш. и Д. Х. Ш. против касатора, с правно основание 226 КЗ (отм.). За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите, неимуществени вреди от ПТП на **** г., при което е причинена смъртта на К. К. – живял на съпружески начала с дъщерята на ищците. Съдът е мотивирал, че ищците са сред лицата, които имат право на обезщетение, изведено от изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания, установяващи, че между починалия и тях е била създадена особена родителска връзка, с оглед наличието на " родителски дефицит" на пострадалия, поради ранния развод на родителите му. Така между тях била установена връзка на трайна взаимна близост, поради което те възприели много тежко смъртта на К. С определение № 227 от 26.04.2022 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - "При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69".. Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос с разрешенията на ТР ОСНГТК № 1/16 г. С тази задължителна практика е прието, че за да е установено основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните в семейството, считани за традиционни за българското общество. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на близкия до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. С ТР ОСНГТК № 1/16 г. е разяснено още, че за да се изостави възприетото от Пленума на ВС за изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, се съобразяват и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Така са обсъдени Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и е достигнат извода, съставляващ и указание към съдилищата, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление No 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение, както вече бе посочено - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Както вече бе отбелязано, с обсъжданото тълкувателно решение изрично е очертана хипотезата, при която е разширен кръга правоимащи лица за обезщетяване на вреди при непозволено увреждане, произтичащи от ПТП, като е прието, "че в традиционните за българското общество семейни отношения между роднини от по-далечен кръг, могат да бъдат част от най-близкия родствен и семеен кръг, "поради което и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, обаче, поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. " Тези указания, приложени към разглеждания случай, предполагат съдът да извърши мотивирана преценка дали е налице очертаната като изключение от правилото хипотеза, с оглед осъщественото от ищците доказване. В случая, въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и доказаното по спора. Осъщественото от ищците доказване е ограничено със свидетелските показания на свидетелите П. М. Ф. Й. и А. К. От тези гласни доказателства се установява, че ищците са приели смъртта на живелия на съпружески начала с дъщеря им тежко, че починалия и ищците са живеели в различни домакинства, но са били много привързани, виждали са се често и са разчитали един на друг, като те са имали отношение към починалия като към син. Тези показания, съдът е възприел като достоверни и ги е обсъждал безкритично, без да ги съпостави с показанията на другите разпитани свидетели - С. и В. Т., въпреки лаконичната констатация, че има " известни противоречия", без анализ на тези обстоятелства и противоречия. Съдът не е съобразил, че рождената майка на починалия и втората съпруга на баща му безпротиворечиво установяват налични, макар и не толкова интензивни отношения с починалия, както и това, че същият е имал нормално семейство, в което родителите, макар и рано разведени и рано създали връзка с други хора са полагали обичайните грижи за сина си. Липсват каквито и да било доказателства за т. нар. " родителски дефицит", който не е дефиниран изрично от съда, за да бъде обсъден като основание за различно, извън обичайното, отношение между ищците и пострадалия. Същият е израснал в нормална среда, дотолкова доколкото развода на родителите винаги е травмиращо събитие за всяко дете. Още повече, че починалият, предвид ранната му възраст при развода, не е понесъл това обстоятелство по-тежко отколкото при обичайните такива случаи, липсват данни това да е довело до особени преживявания, рефлектиращи травмиращо върху целият му по-нататъшен живот. Нещо повече, същият е създал нормална връзка, подобна на семейната, установил се е, като е поддържал отношения както със семейството си, така и със семейството на жената, с която е живеел на съпружески начала. Тези отношения и тяхната интензивност не е установено да са от такъв характер, че един възрастен човек, със собствено семейство да търси и създава аналогични привързаности, подобни на родителските, тъй като към този момент същият не е имал нужда от родителска грижа. Родителите на жената, с която фактически е съжителствал не са го отглеждали, нито са поставяли съществуването му в непреодолима зависимост от тях, за да се счете, че е създадена връзка наподобяваща тази между родител и дете. Други доказателства не са събрани по отношение на активната материалноправна легитимация на ищците. При тези фактически данни, се налага извод, че безспорно са установени само нормалните обичайни отношения между ищците и фактическия съпруг на дъщеря им, които са живели в друго домакинство. Поради това и отношенията на обич и привързаност, както и тъгата и непреодолимостта на загубата е естествено състояние при внезапната смърт, на този който е бил до дъщеря им и има деца от нея. В обжалваното решение липсва мотивиране на различна връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, необсъдени в пълнота от съда установяват, че отношенията между ищците и починалия съставляват обичайните отношения на привързаност и не ги определят като попадащи извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност съдът е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. При установена липса на материалноправна легитимация, решението, следва да бъде отменено изцяло / така както е обжалвано/ и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени описаните и установени разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 930 за касационната инстанция, 900 за въззивната и за първостепенния съд 630 лв. / в това число и депозит за авто –техническа експертиза или общо 2460 лв. за всички съдебни инстанции. По тези мотиви и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение