Решение № 13229 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2010 г.

Решение № 13229 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Яшо Димитров Минков от гр. София против заповед № РД-02-16-2102 от 28.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗДСл. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразна, тъй като не са налице предвидените в закона основания за прекратяване на служебното му правоотношение. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства съдът констатира следното: Със заповед № РД-02-16-1235 от 7.09.2004 г. жалбоподателят Яшо Минков е назначен за държавен служител на длъжност "главен експерт" в отдел "Трансгранично сътрудничество" в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Към датата на възникване на служебното правоотношение жалбоподателят е управител на търговско дружество "Фудимекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, регистрирано с решение на Хасковския окръжен съд от 27.02.2001 г. (удостоверение за актуално състояние (УАС) на Хасковския окръжен съд от 27.11.2009 г.). Качеството на управител на търговско дружество жалбоподателят притежава и към 4.12.2009 г., когато подава молба до Хасковския окръжен съд да бъде заличен като такъв (твърдения в жалбата). Към датата на възникване на служебното правоотношение жалбоподателят е чл. и заместник-председател на политическия съвет на Политическа партия (ПП) "Национално патриотично обединение", старо наименование "Блокът на Жорж Ганчев" (удостоверение на Софийски градски съд от 27.11.2009 г.). Жалбоподателят продължава да е чл. на Политическия съвет на партията и към 28.12.2009 г. (решението на конгреса на партията за неговото освобождаване не е представено). Със заповед № РД-02-16-2102 от 28.12.2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5, тъй като констатира, че служителят е назначен в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 и нарушението съществува и към момента на издаване на заповедта - служителят е управител на търговско дружество "Фудимекс" ООД, гр. Свиленград и заема ръководна длъжност в политическа партия като заместник-председател на политическия съвет на партия "Национално патриотично обединение". При тези факти съдът стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на акта (заповедта е издадена на 28.12.2009, а жалбата е подадена на 11.01.2010 г.) и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентния по смисъла на чл. 108 от ЗДСл административен орган - министърът на регионалното развитие и благоустройството е орган по назначаването, в предвидената в същия текст писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва не представлява съществен порок на същата, тъй като този недостатък практически е преодолян с разпоредбата на чл. 140 от АПК, регламентиращ удължени срокове за оспорване на акта в такива случаи. Непосочването на номера и датата на заповедта за назначаване на държавния служител също не представлява порок на формата на акта, тъй като тези данни не са задължителен реквизит на същия съгласно чл. 108 ЗДСл. Доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на служителя за започване на процедура по издаването на процесния акт също е неоснователен. Административният орган няма законово задължение да уведоми служителя, а освен това известяване в случая не е необходимо, тъй като основанията за несъвместимост с държавната служба към момента на възникване на служебното правоотношение са били известни на жалбоподателя, а последиците от неотстраняването на допуснатите нарушения на изискванията на чл. 7, ал. 2 произтичат от закона. При постановяване на оспорената заповед са спазени и материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Цитираната материалноправна норма овластява органа да уволни държавния служител, когато по време на възникване, осъществяване и прекратяване на служебното правоотношение, се установи несъвместимост с изпълняваната служба поради нарушаване на визираните в чл. 7 от закона условия за назначаване. С относимите към настоящия случай разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик (т. 2), както и лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия (т. 5). В случая от представените по делото доказателства се установяват изброените по- горе елементи, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение. Към момента на възникване на служебното правоотношение и към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е чл. и заместник- председател на политическия съвет - един от централните и ръководни органи на партия "Национално патриотично обединение", старо наименование "Блокът на Жорж Ганчев" (чл. 12 от Устава на партията). Следователно същият заема ръководна длъжност в политическа партия, което е основание за несъвместимост с държавната служба. Тази несъвместимост съществува към момента на възникване на служебното правоотношение и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е отстранена. Представените от жалбоподателя писмо от 3.09.2004 г. до председателя на партията, с което служителят подава оставка и декларация от Жорж Ганчев от 11.11.2009 г., в която последният потвърждава първото обстоятелство, не могат да обосноват различен извод, тъй като тези действия не водят до освобождаване от членство в ръководния орган на партията. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Устава конгресът избира и освобождава членовете на политическия съвет, а съгласно чл. 22 конгресът се състои от делегати, избрани на общото събрание на общинските организации по норми на представителство и по ред, определен с решение на политическия съвет. При липсата на доказателства за проведен конгрес и решение на конгреса за освобождаване на Минков от заеманата длъжност в Политическия съвет на партията, съдът приема, че основанието за несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл не е отпаднало към 28.12.2009 г., поради което предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед са изпълнени. Изложеното е достатъчно основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст. Към датата на издаване на оспорената заповед е налице и основанието за несъвместимост със заемането на държавна служба, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Към момента на възникване на служебното правоотношение и към датата на издаване на процесния административен акт жалбоподателят е управител на търговско дружество. До този извод съдът стигна с оглед обстоятелството, че служителят е вписан като управител на дружеството с решение на съда през 2001 г. и към 28.12.2009 г. не е заличен като такъв - заявлението, депозирано от жалбоподателя на 4.12.2009 г. не е достатъчно, тъй като последиците на заличаването настъпват с вписването на обстоятелството в Търговския регистър, каквото към датата на издаване на заповедта няма данни да е направено ( чл. 140, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ). В този смисъл ирелевантна за спора е и представената нотариална покана, с искане за заличаване на служителя като управител на търговското дружество, още повече че същата не е връчена на адресата (отбелязване от нотариуса). С оглед изложеното следва да се приеме, че фактическият състав, визиран в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл, е осъществен - качеството на управител на дружество с ограничена отговорност е несъвместимо със заемането на държавна служба и това качество съществува при възникване на служебното правоотношение и към датата на постановяване на акта за прекратяването му. Ето защо като прекратява служебното правоотношение на посоченото по-горе основание министърът на регионалното развитие и благоустройството постановява акт, който съответства на изискванията на закона. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на оспорената заповед, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 АПК, подадената жалба срещу заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,