Решение № 14309 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2010 г.

Решение № 14309 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област с административен център гр. Варна чрез процесуален представител юрисконсулт Весела Колева против решение № 115 от 21.01.2010 г. на Административен съд Варна, ХVI състав по адм. дело № 2079/2009 г. С него се отменя заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване план на новообразувани имоти /ПНИ/ на местност "Ваялар", землище гр. Варна в частта за имот № 318, собственост на Йордан Петров Йоргов и върната преписката на органа за ново разглеждане съобразно мотивите с указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е прекратено производството по отношение на Петър Емилов Кирязов, Светослав Янков Узунов, Никола Александров Николов и Сотирка Димитрова Господинова. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и като такова е напълно неизпълнимо. Безспорно е, че до имота не е осигурен достъп до път, но такъв не може и да бъде осигурен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в това производство поради което се иска отмяна на решението. Ответникът, Йордан Петров Йоргов чрез адвокат Веселин Тодоров взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Петър Емилов Кирязов, Светослав Янков Узунов, Никола Александров Николов и Сотирка Димитрова Господинова, редовно призовани не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение, че при повторното разглеждане на делото съдът е съобразил указанията на Върховния административен съд в отменителното му решение и заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, като е обосновал материалната незаконосъобразност на заповедта на Областния управител в оспорената й част. Посочил е, че имотите през които е възможно да се осигури достъп до имот № 318 са тези, с номера 317, 813, 316 и 322, като въпреки съществуващата възможност, с плана на новообразувани имоти, не е осигурен достъп на имот № 318 до улица или път. Планът се изготвя съгласно изискванията на чл. 28 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Алинея 5 от същия чл. изисква всеки имот да има достъп до улица или път. При фактически установеното, основателно съдът е отменил като незаконосъобразна издадената заповед на Областния управител за одобряване на план на новообразувани имоти и е върнал преписката с указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не страда от заявените с касационната жалба пороци и като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Йордан Петров Йоргов срещу заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на областния управител издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ за одобряване на ПНИ на местност "Ваялар", землище гр. Варна относно имот № 318 за който няма осигурен достъп до път. Съдът е разгледал по същество жалбата и установил от фактическа страна, че действително до имота няма осигурен достъп до път, което е в противоречие с императивните изисквания на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и каквато възможност се установява от експертизата че има, поради което жалбата като основателна е уважена. Решението е правилно. Разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 да се изработи помощен план, със съдържание съгласно чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ и план на новообразуваните имоти. С последния се установяват границите на имотите и другите им елементи по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ въз основа помощния план, като в разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ е предвидено, че ПНИ се изработва за правилното устройство на територията, с изричното изискване за всеки имот да се осигури достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м., като се допуска проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност. Така установеното нормативно техническо изискване при изготвянето на плана на новообразуваните имоти не може да бъде нарушавано от административния орган по съображения, че ще бъде изпълнено след влизането му в сила, по друг ред и в друга процедура. Нарушението на това изискване е нарушение на материално правни разпоредби при издаването на обжалваната заповед, съставляващо основание за отмяната й. Предвидените варианти в заключението на съдебно техническата експертиза за прокарване на път само показват някои от възможностите, съгласно съществуващото положение за осигуряването на достъп на имота на жалбоподателя до път, но те не са задължителни за административния орган, който в изпълнение на принципа за съразмерност прогласен в чл. 6 от АПК е длъжен да упражни правомощията си като от няколко законосъобразни възможности избере тази, която ще бъде най икономична в засягането на права и на законни интереси. Поддържаните доводи, че за някои от имотите, съседни на процесния, собствениците не са били страни следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗОП предвиждаща, че ако оспорения акт бъде отменен или изменен решението има действие по отношение на всички. При издаване на нов административен акт заинтересованите лица могат да защитят правата си като го оспорят. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е и технически неизпълнимо за осигуряване на достъп на имота до улица или път. Такова разрешение от административния орган е недопустимо защото е в пълно противоречие с приложимите материални норми, според които с ПНИ за всеки имот следва да бъде осигурен такъв достъп. По изложените съображения решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение