Решение № 2 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2426/2021 г.

Решение № 2 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2426/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Снежанка Николова Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. М. Ц. от [населено място], област М. /с вх. № 264996 от 3.12.2020 г. /, за отмяна на влязло в сила решение № 5 от 8.01.2019 г. по гр. д. № 2429/2017 г. на Ломския районен съд. С него е допусната съдебна делба между наследниците на Е. Т. С., починал през 1972 г., на възстановените им по ЗСПЗЗ шест земеделски имота, описани в решението и при посочените в него дялове. В молбата се поддържа, че кръгът на наследниците на общия наследодател е определен на базата на представено удостоверение за наследници, в което е отразено, че една от дъщерите му – А. Е. К. е оставила за свои наследници Р. Ц. Д. и М. Ц. И., което не отговаря на обективната истина, установена с представеното към молбата за отмяна удостоверение за наследници изх. № У - 605 от 11.11.2020 г. От същото се установява, че наследник на А. Е. К., баба на молителя, е само нейният син М. И., тъй като Р. Д. е била осиновена, видно от представеното към молбата удостоверение за раждане на същата. Тъй като с атакуваното решение делбата е допусната при участие на наследниците на Р. Д., която не е наследник на общия наследодател съгласно представените от молителя писмени доказателства, същият иска неговата отмяна, като делото се върне за ново разглеждане на районния съд. Съображения в тази насока се съдържат и в представените писмени бележки. От ответниците по молбата за отмяна единствено И. В. Е., чрез пълномощника му адв. П., изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Останалите не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в настоящият си състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 25.04.2019 г. С него е прието, че наследниците на починалия през 1972 г. Е. Т. С. са тези, посочени в представеното по делото удостоверение за наследници № 412/2.08.2017 г., като от коляното на дъщерята на общия наследодател А. Е. К. са останали наследниците на починалите й нейни деца – дъщеря Р. Д. и син - М. И.. При участието на същите – Б. Ц. П. и Д. Ц. П., наследници на Р. Д., Ц. М. Ц. /молителят/ и Л. П. М. – наследници на М. И., е допусната делбата на възстановените с решения на ПК - Медковец на наследниците на общия наследодател земеделски земи в землището на [населено място], при съответните по закон дялове – по 1/16 ид. ч. за всеки от тях, и при съответните по закон дялове за останалите съделители. Спор по въпроса за легитимацията на страните в приключилата първа фаза на делбеното производство не е съществувал. Настоящият молител е участвал лично в съдебното заседание на 21.03.2018 г. пред Ломския районен съд, не е възразил по проекта на доклад по делото, както и по представените писмени доказателства, приети от съда, в т. ч. и удостоверението за наследници на общия наследодател - № 412 от 2.08.2017 г. на кметство с. Аспарухово. Независимо от приетата с определение № 577 от 19.07.2021 г. допустимост на подадената молба за отмяна по изложените в него съображения, обуславяща неоснователност на възражението на ответника И. Е. в тази насока, при преценката за основателността на молбата, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. предвидената в тази законова разпоредба правна защита е за онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия процес. В случая, на тази защита се позовава страна в делбеното производство, по което е постановено атакуваното съдебно решение, която страна не е твърдяла в хода на същото, нито е оспорвала представеното удостоверение за наследници като неистински документ относно наследниците на А. К.. Затова и представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници № У-605 от 11.11.2020 г., издадено също от с. Аспарухово, не може да се квалифицира като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за обстоятелство, твърдяно от страната, но останало недоказано в хода на делото, нито е новооткрито такова за същото обстоятелство. То представлява новосъздаден документ, касаещ приетото от съда в хода на приключилото производство обстоятелство, по което не се е споряло между страните, в частност от настоящият молител. Дори и последният да не е знаел твърдения сега факт относно това кои са наследници на А. К., това незнание не следва да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа на страната, каквато е следвало да положи своевременно в хода на приключилото делбено производство. Разпоредбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната да може да поправя собствените си грешки и проявена небрежност при висящността на производството, в частност да релевира нови твърдения за факти, респ. да попълва делото с доказателства за тях. Същите съображения важат и за другото представено писмено доказателство – удостоверение за раждане на Р. Ц. И.. Доколкото чрез представените с молбата за отмяна писмени доказателства молителят се домогва да установи, че приетото в хода на приключилото производство удостоверение за наследници е неверен документ, следва да се посочи, че това не може да се постигне в настоящето производство по отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила решение, са изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Неистинността на документ, на който е основано решението, представлява самостоятелно основание за отмяна /чл. 303, т. 2, предл. 1 ГПК/, но същата следва да бъде установена по надлежния съдебен ред в друго производство. Настоящата хипотеза не е такава. Поради горните съображения подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Въпреки този изход на делото разноски не се присъждат, тъй като не е направено такова искане. Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд