Решение № 716 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас срещу решение 16653/12.09.2024 г., постановено по адм.д. 12278/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение 32-550131 от 08.09.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Р. Д. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 18.09.2020 г. в митническо бюро Свободна зона Бургас е приета митническа декларация MRN 20BG001008024807R9, с която Р. Д. Ц. декларира за поставяне под режим свободно обращение стока употребяван лек автомобил, марка Dodge, модел Challenger, в митническата декларация е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 1 - договорна стойност на внасяните стоки по чл. 70 от Кодекса, цена на стоката 2088 щатски долара. След регистриране на митническата декларация, съгласно чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 09 октомври 2013 година на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи търговска фактура от 25.07.2020 г., удостоверение за собственост на превозно средство, коносамент, морска товарителница. Съобразно декларираните данни, към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация е приложена фактура, удостоверение за собственост, морска товарителница. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, цената на автомобила съгласно приложената фактура. Определен е ДДС 752, 90 лв., изчислен съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа и вносни мита в размер на 342, 23 лв. При проверката е анализирана наличната информация на автомобил със същите характеристики и номер на шаси като е посочено, че на ел. адрес https: //autoauctions. io/ е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 14.07.2020 г., с данни за последно продаден автомобил със същия номер на шаси, като публикуваната продажна цена е в размер на 5800 щатски долара и превишава с 3712 щатски долара декларираната пред митническите органи цена в размер на 3000 щатски долара при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Въз основа на отправено искане за съдействие до департамента на САЩ по вътрешна сигурност, от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Съобразно информацията, съдържаща се в писмото, electronic export informаtion е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната по местоназначение. Internal Transaction Number, съдържащ се в Electronic export Information е номерът на подаване на информацията за износ в системите на Американската служба Митници и гранична охрана, който е основният идентификатор на записа. В писмото от американската служба Митници и гранична охрана попада и автомобилът по процесната митническа декларация. За внесения автомобил по линия на международното сътрудничество са предоставени относими документи от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, които са породили у митническите служители съмнение дали декларираната митническа стойност е реално платената цена за стоката. В резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установена декларирана стойност при износ от САЩ с износител Global Auto Exchange за процесния автомобил 5800 щатски долара. Митническите органи са направили извода, че резултатът от направената проверка по линия на международното сътрудничество потвърждават съмненията, че декларираната стойност на внесената стока не представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, поради което митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. При така изложената фактическа обстановка е прието, че митническата стойност следва да бъде определена по един от методите, регламентиран в чл. 74, параграф 2 от регламент ЕС 952/2013, които се прилагат последователно от б. а до б. г от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Приели са, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, параграф 2, б. а, поради това, че е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобила. Приели са, че митническата стойност не може да се определи по метода по параграф 2, б. б поради обстоятелството, че не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, първоначална регистрация с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от други вносители. Прието е, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, параграф 2, б. в поради обстоятелството, че липсва база данни за единична цена, по която се продава на митническата територия на съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Приели са, че митническата стойност не може да се определи по метода по чл. 74, параграф 2, б. г поради обстоятелството, че липсва предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя. При съобразяване на тези обстоятелства митническите органи са приели, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяната стока е бил разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, параграф 2 от регламента, като са приложени последователно от б. а до г и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата стойност би следвало да се определи съгласно чл. 74, параграф 3 от Регламент ЕС 952/2013, във връзка с чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение ЕС 2015/2447, във връзка с наличните данни в съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти. По този начин митническата стойност на стоката е определена в размер на 10 042, 76 лв. Определено е, че на основание чл. 74, параграф 3 от регламент ЕС 952/2013 възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 1004, 28 лв. мито и 2209, 41 лв. ДДС, или общо установен размер за вземане под отчет и досъбиране 2118, 56 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, същото е отменено. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че в чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. Приел е, че терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Приел е, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Приел е, че определянето на новата митническа стойност на база получена електронна информация за износ на автомобила от САЩ е неправилно, доколкото посочената информация няма по-голяма тежест от информацията, съдържаща се във вносната митническа декларация в Република България, още повече, че пред българските митнически власти са представени и фактурата за покупка на автомобила, представляваща доказателство за плащане на доставената цена, доколкото в справката от американските митнически власти липсват такива доказателства. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало следва да се съобрази, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, mри определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. В процесния случай, както и правилно е приел първоинстанционния съд, новата митническа стойност на стоката е определена в несъответствие с посочените разпоредби. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че независимо от съдържащото се в административния акт изявление в тази насока, органите на митническата администрация не са обосновали в достатъчно убедителна степен невъзможността за прилагане за приложимост на методите по чл. 74, параграф 2, б. а-г от регламента. Така например при обосноваване на приложимостта на чл. 74, параграф 2, б. а, органите на митническата администрация са посочили единствено, че не е била открита достатъчно изчерпателна информация за установени стойности на стоки със същите характеристики, поставени на режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ