Решение № 7406 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано по две жалби срещу решение 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-1321/2013 г., както следва: първата, подадена от "Булконс Първомай" АД [ЕИК] преобразувано с правоприемник "БУЛКОНС ПЪРВОМАЙ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Г. Банялиев, срещу посоченото решение в частта, с която е установено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК и в частта, с която е установено неизпълнение на решение 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка КЗК-406/861/2012 г. от страна на това дружество и са му наложени имуществени санкции, и втората, подадена от "Консервинвест" ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Първомай, област Пловдив представлявано от Р. Казаков и Д. Тюлев /заедно и поотделно/ чрез процесуален представител Х. Копаранов срещу посоченото решение, в частта, с която е установено, че не са извършени нарушения от страна на "Булконс Първомай" АД по чл. 29, 30 и 31 ЗЗК, както и в частта за разноските. Жалбоподателят Булконс Първомай ЕООД /наричан за краткост Булконс/ твърди, че наименованието първомайска /лютеница/ е незащитен елемент и като такъв е извън обхвата на правна закрила на марките, поради което е регистрирана Лютеница Първомай като географско указание и като вписан ползвател е упражнил правата си по чл. 53 ЗМГО. Посочва, че не са били налице прекратени договори между конкурент и негови клиенти. Също така навежда доводи, че изявлението на изпълнителния директор са действия на трето лице представител на индустриална собственост, които не ангажират отговорността на Булконс. В условията на евентуалност е оспорил размера на наложената санкция. Твърди, че на интернет страница е останал само един текст непроменен, при това в кеширана версия, като е оспорил размера на санкцията. Жалбоподателят Консервинвест ООД /наричан за краткост Консервинвест/ твърди, че е останал неизяснен въпросът дали опровержението, което е публикувано във в. Труд е било достатъчно, за да се санира ефекта от неверните твърдения на изпълнителния директор на Булконс. Излага, че Булконс е посочил, че единствено той може да произвежда утвърдената от ЕК лютеница. Навежда доводи, че къде е направено географското указание касае съществено свойство на продукта и приложимостта на чл. 31 ЗЗК. Посочва, че Булконс продължава да използва заблуждаващи етикети. Оспорва редуцирането на размера на разноските. Ответникът по първата жалба Консервинвест ООД в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по втората жалба - Булконс Първомай ЕООД оспорва жалбата като неоснователна, като развива съображения в становище. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по двете касационни жалби КЗК чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кантарев в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на двете жалби и моли за тяхното отхвърляне и потвърждение на решение на КЗК. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от двамата жалбоподатели. Жалбите на Булконс Първомай ЕООД и на Консервинвест ООД са редовни и допустими като предявени в надлежна форма, в рамките на преклузивния 14 - дневен срок по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК, пред съд, комуто принадлежи родовата компетентност по правния спор. Жалбите са подадени от страни в административното производство, за които решението на КЗК е неблагоприятно, т.е. са снабдени с правен интерес. Разглеждайки по същество постъпилите жалби, съдът взе предвид следното: Производството пред КЗК /преписка -1321/2013/ е образувано по реда на Глава Дванадесета от ЗЗК, на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на Консервинвест за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1 ЗЗК и по чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК за неизпълнение на решение 354/2013 на КЗК постановено по обединена преписка 406/861/2012 г. от страна на Булконс, за налагане на предвидената в закона санкция и постановяване преустановяване на нарушението и възлагане на разноски. Преписката е образувана с разпореждане на председателя на КЗК, с което е определен наблюдаващ проучването член на КЗК. Със заповед на председателя на КЗК ЗП1-1349/05.11.2013 е определен работен екип, който да осъществи проучването по преписката. Със съответни писма КЗК е уведомила подателя на искането - Консервинвест, както и дружеството, срещу което е подадено искането - Булконс за образуваното производство и е изискала от тях да наведат съответни твърдения, да посочат и представят доказателства. С протоколно определение от 20.11.2013 г. на основание чл. 48 ЗЗК е допуснато присъединяване на материалните, събрани по преписка КЗК 406/861/2012 г. към новата преписка КЗК-1321/2013 г. С оглед изясняване на фактическата обстановка, с нарочни писма /стр. 60-63 и стр. 127-130, папка 1.1/, изпратени от КЗК до страните по преписката, същите са уведомени за образуваната преписка и в 7 дневен срок да представят релевантна информация и доказателства. С последващи писма КЗК е уведомила страните за насрочване на редовно заседание на 15.04.2014 г., 11,15 часа, както и за правото им на достъп до всички събрани материали, с изключение на тези, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна. Уведомени са и за времето и мястото, където могат да упражнят правото си на достъп до материалите. Писмото е надлежно съобщено на представители на страните. Страните са се запознали със събраните в хода на проучването доказателства, за което са съставени съответни протоколи. Изискали са и са получили съответни преписи от тях /стр. 161-169/. С обжалваното пред тричленния състав на ВАС решение на КЗК, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 100, ал. 1, т. 6 и 7, чл. 69, ал. 4 ЗЗК, от Комисията е: 1/ Установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на "Булконс Първомай" АД и е наложена имуществена санкция на това дружество за това в размер на 2% от нетните приходи от продажби за предходната финансова 2013 г., равняващи се на 118260,00 лв.; 2. Установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 ЗЗК от страна на "Булконс Първомай" АД; 3. Установено, че е налице неизпълнение на Решение 354 от 10.04.2013 г. от страна на "Булконс Първомай" АД, в частта му относно незабавно прекратяване на нарушението, постановено по т. 2 от диспозитива на решението и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на 60230,00 лв. и 4. Възложено на "Булконс Първомай" АД да заплати на "Консервинвест" АД направените разноски в производството пред КЗК в размер на 1553,00 лв. За да приеме за установено извършването на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, от КЗК е съобразено, че "Булконс Първомай" АД е адресирало писма до клиенти, съконтрагенти на "Консервинвест" ООД, в които се съдържат твърдения относно обективно съществуващи факти - съществуваща надлежна регистрация на географско указание /"Лютеница Първомай" ГУ, рег. 212-01/ и вписан ползвател на същото, както и такива относно "неправомерно използване" от страна на "Консервинвест" ООД на регистрираното указание. Адресатите на писмата били призовани да преустановят всякаква търговска дейност с нарушаващите продукти на "Консервинвест" ООД, включително закупуването им от техните производители и дистрибутирането им на различни вериги от магазини и други търговци на хранителни стоки /стр. 19 и 20 от Решение 520 от 15.04.2014 г. на КЗК по преписка КЗК-1321/2013/. Административният орган е приел, че твърденията за "неправомерно ползване" на регистрираното географско указание са изопачени и неверни по своята същност и са в състояние да подведат адресатите, доколкото е счел, че "Консервинвест" ООД използва собствената си регистрирана по-рано образна марка. Направил е извод, че с действията си "Булконс Първомай" АД е в състояние да възпрепятства обективната преценка на клиентите на "Консервинвест" ООД и да повлияе при вземането на решение за преустановяване на доставките на продукти. Нарушаването на договорни отношения на последното дружество с негови клиенти /временно преустановяване или прекратяване/ е, според КЗК, установен факт, като то е мотивирано от призивите на "Булконс Първомай" АД за възможни негативни последици на клиентите при последващи доставки на "нарушаващите" продукти, съдържащи наименованието "Първомайска". Предвид изложеното е направен извод, че настъпването на негативните последици за "Консервинвест" ООД е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с недобросъвестното поведение на "Булконс Първомай" АД, респективно е съставомерно по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. За да приеме, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 ЗЗК, Комисията е разгледала на първо място разпоредбата на чл. 30 ЗЗК. Приела, че поради обстоятелството, че като пряка последица от евентуалните недобросъвестни действия на ответното дружество се претендира настъпването на негативен за молителя резултат, изразяващ се в прекратяване на договорните му отношения с негови клиенти, поведението ще бъде разгледано през призмата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, Комисията е установила, че изпълнителния директор на Булконс Г. Банялиев пред в. Труд е заявил, че българската лютеница с хорото на етикета е призната от ЕК на 04.08.2013 г., като на 06.08.2013 г. лично е опровергал твърдения, като грешка и че лютеницата е само с български патент за географско указание. КЗК е приела, че самото твърдение за наличие на регистрация на ГУ с ползвател Булконс е обективно съществуващ факт, но направеното пояснение относно самото място на регистрация и/или признание, а именно: ЕК или ЕС е неточно посочено. Но това пояснение е ирелевантно за приложението на чл. 31 ЗЗК, доколкото същото не представлява свойства на самия процесен продукт и не се включва в понятието съществени свойства . Също така е взето предвид и направеното в рамките на един ден опровержение. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, Комисията е приела, че не е налице действие или бездействие, което да бъде самостоятелно подведено под състава на посочената разпоредба. За определяне размера на наложената имуществена санкция КЗК е взела предвид от една страна сравнително кратък период от време около един месец, от друга страна тежестта на нарушението, което се изразява във влошаване имиджа на молителя, което води до деформиране на конкурентната среда и води до по-значителен ефект върху конкуренцията. Поради тези констатации КЗК е приела, че нарушението следва да се определи като не особено тежко съгласно чл. 17а от Методиката за определя на санкциите по Закона за защита на конкуренция. Съобразно това е определила санкцията в размер на 2 % от размера на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната година, който е 5 913 000 лв. Така изчислена санкцията е определена в размер на 118 260 лева. Относно неизпълнение на решение 354/2013 г. на КЗК по съединена преписка 406/861/2012 г. от страна на Булконс, Комисията е установила, че процесния период е от датата на надлежно уведомяване на ответното дружество 17.04.2013 г. Посочено е, че решението на КЗК не е влязло в сила поради обжалването му, но постановеното прекратяване на установените с него нарушения подлежи на незабавно изпълнение, което е вид поведенческа мярка. За установяване на неизпълнение на решението е приложена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. Припомнено е, че с посоченото решение на КЗК е ангажирана отговорността на Булконс за извършени нарушения както по чл. 31 ЗЗК, така и по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК, като по-конкретното това са действия, изразяващи се в продължаващо разпространение от страна на Булконс на буркани лютеница, етикетирани с надпис 1939 , както и наличие на снимки и текстове на Интернет страници, свързани с дейността на предприятието. Относно използване на обозначение 1939 върху етикетите на продуктите, Комисията е приела, че не е налице неизпълнение на решението. За да направи това заключение, КЗК е установила, че предприятието е предприело необходимите мерки с оглед на изпълнение на решението, тъй като е поръчала изработката на нови етикети без посоченото обозначение. В допълнение е приела, че отговорност за съдържанието на посочените интернет сайтове не може да бъде вменена на ответното дружество, поради обстоятелството, че то не е техен собственик и няма права за администрирането им, още повече, че публикуваните материали са с дати, предхождащи датите на постановеното решение. Относно наличието на заблуждаващи рекламни послания на интернет страницата на Булконс, КЗК е приела, че не е преустановено нарушението. За да постанови този резултат, Комисията е установила, че независимо промяната на текстовете на сайта, определени от нея като заблуждаващи с решението, към момента на постановяване на процесното решение, в раздел Продукти от сайта продължава да съдържа заблуждаваща послание по отношение началото на производството на продукта 1939 г., както и относно непроменената рецепта. Относно определяне размера на имуществената санкцията, Комисията е наложила 60 230 лв., като санкцията е определена съгласно т. 19.1 от Методиката и представлява двойния размер на първоначално наложената санкция. Относно намаляне размера на разноските, Комисията е уважила възражението на ответното дружество за прекомерност на претендираните разноски, като е съобразила правната и фактическата сложност на спора, поради което е уважила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /двойният размер на минималното възнаграждение съгласно Наред 1 за минималните адвокатски възнаграждения/. Въз основа на събраните доказателствени средства и след дължимата преценка за законосъобразност на решението на всички основания по чл. 146 от АПК /чл. 168, ал. 1 от АПК/, Съдът счете следното: Обжалваното решение е постановено от независимия специализиран държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 8, т. 1 и т. 2, чл. 38, ал. 1, т. 3, чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗЗК. Изводът е, че е прието от компетентен орган и не е опорочено по см. на чл. 146, т. 1 от АПК. Решението е валидно и от гледна точка на особените правила за приемането му с оглед положението, че КЗК е колективен орган - прието е при наличие на изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 ЗЗК. Не са налице пороци на формата му - чл. 146, т. 2 АПК. Налице е всеобхватен анализ на релевантните и доказателствени факти, осъществен при пълно изследване на правнозначимите обстоятелства. КЗК е разгледала всяко едно от наведените в искането, както и в становищата на ответника по преписката твърдения, включително и развитата към тези твърдения аргументация и надлежно е мотивирала фактическите си установявания и правни изводи. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. КЗК е дала възможност, при условията на равнопоставеност на страните, на всяка една от тях за участие в производството чрез запознаване с исканията и становищата на другата страна и предоставяне на възможност и срок за съответни на тях становища, за представяне на доказателства в подкрепа на защитните им тези, надлежно е уведомила страните за датата на проведеното заседание, както и за възможността им да се запознаят с материалите по преписката, респективно да се сдобият със съответни копия от тях. Тези права са и реално упражнени. Въз основа съдържащите се по административната преписка доказателства се формира изводът, че същата е изяснена от фактическа страна в пълнота. В решението на Комисията са обсъдени и ценени поотделно и в съвкупност всички доказателствени средства. Комисията е взела становище в акта си по всяко едно от наведените твърдения в искането, инициирало производството пред нея, както и по аргументацията на ответната страна по него. Не е допуснато отменително основание по чл. 143, т. 3 от АПК. По материалната законосъобразност на решението: На първо място, в частта с която се установява извършено нарушение поради неизпълнение на решение на КЗК. Правомощията на КЗК като национален орган по конкуренцията са уредени в чл. 8 от ЗЗК и съответно в чл. 60 от ЗЗК. С решение 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка КЗК-406/8861/2012 г. КЗК е реализирала 3 от тях - установила е нарушения, наложила е санкции и е постановила прекратяване на нарушенията. Независимо, че са инкорпорирани в един акт, по своята правна същност, това са три отделни волеизявления на Комисията, поради което следва да бъдат разглеждани като отделни административни актове, с които са упражнени различни властнически правомощия на КЗК. В конкретния случай КЗК е сезирана с аргументи за неизпълнение на решение 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка КЗК-406/8861/2012 г. в частта му, с която се постановява прекратяване на установените нарушения. По своята правна природа това волеизявление на КЗК представлява принудителна административна мярка. Тя е наложена с отделно волеизявление в този смисъл не е законна последица от установяване на нарушението, вменява задължения различни от тези в другите части на решението и подлежи на самостоятелно изпълнение. В конкретният случай важни са правните последици от неизпълнението на принудителната административна мярка, с която е постановено нарушението да бъде прекратено. Безспорно като форма на изпълнителна дейност, изпълнението на предписаните с акт на КЗК задължения е скрепено с държавна принуда, като санкционни разпоредби са инкорпорирани както в чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК / неизпълнение на решения или определения на комисията/, така и в чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК / с приложимата редакция към датата на постановяване на акта изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ /неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90/. Систематичният анализ на тези две санкционни разпоредби налага извода, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./, предвиждаща налагане на периодична санкция за неизпълнение на решението на Комисията за прекратяване на нарушенията. Следва да бъде посочено, че тази хипотеза на неизпълнение на решение на КЗК е специална по отношение на общата такава в чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК Основната цел на периодична санкция е да принуди нарушителя да преустанови нарушението, като изпълни вмененото с принудителната мярка задължение. Такава е и волята на законодателя, който изрично предвижда, че периодичните санкции по чл. 100, ал. 5 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ се налагат за всеки ден до прекратяване на противоправното действие или бездействие. Основната цел, която се преследва с налагането на периодична санкция е изпълнението на задължението, тъй като за извършеното нарушение вече е наложена имуществена санкция, чиято основна цел е да накаже нарушителя. В този смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВАС /виж решение 13685 от 4.11.2020 г. по адм. дело 1303/2020 на четвърто отделение на ВАС, решение 10906 от 10.08.2020 г. по адм. дело 9855/2019 г., 5-членен състав на ВАС, решение 2675 от 19.02.2020 г. по адм. дело 13052/2019 г. петчленен състав на ВАС, решение 10986 от 15.07.2019 г. по адм. дело 9571/2018 г. четвърто отделение на ВАС, решение 8520 от 9.07.2015 г. по адм. дело 14062/2014 г. на четвърто отделение на ВАС; решение 11143 от 26.10.2015 г. по адм. дело 10516/2015 г. на петчленен състав на ВАС/. В настоящия случай КЗК е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, като по този начин се е позовала на неприложима в това производство правна норма. Предвид факта, че КЗК е била валидно сезирана с искане за установяване на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на решение 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка КЗК-406/861/2012 г., в частта с която е постановено прекратяване на нарушението, Комисията е следвало да разгледа поведението на Булконс през призмата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 100, ал. 5, т. 1 и ал. 7 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ не е изрично регламентирано тази разпоредба да се прилага само ако е установено, че неизпълнението на решение на КЗК за прекратяване на нарушението продължава и към момента на произнасяне на КЗК, от което следва, че чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ е приложим и в случаите на констатирано преустановено неизпълнение на решението на КЗК за прекратяване на нарушението /в този смисъл решение 13685 от 4.11.2020 г. по адм. дело 1303/2020 на четвърто отделение на ВАС/. В допълнение следва да бъде посочено, че решение 354/10.04.2013 г., постановено по обединена преписка КЗК-406/861/2012 г. е обжалвано и има решение 17256/19.12.2013 г. по адм. дело 6507/2013 г. четвърто отделение на ВАС /с допусната поправка на фактическа грешка с решение 2636/25.02.2014 г. по адм. дело 6507/2013 г., четвърто отделение на ВАС/, което е обжалвано и има постановено окончателно решение 7655/05.06.2014 г. по адм. дело 4213/2014 г. на петчленен състав на ВАС. Като в частта, в която КЗК е установила нарушение на чл. 31 ЗЗК по повод поставяне на означение 1939 от страна на Булконс, първостепенния съд е отменил в тази част решението на КЗК, като е установил, че не е извършено нарушение, тъй като по никакъв начин годината поставена върху етикетите не насочва към съществени свойства на изброените продукти, нито към начина на използването им. Като решението в тази част е потвърдено от касационната инстанция. Относно частта в която установено извършено нарушение на чл. 32 във вр. с чл. 33 ЗЗК по повод маркетинговото поведение на Булконс изразяващо се в рекламните му послания, които се съдържат в интернет страницата на дружеството, КЗК е установила, че те са заблуждаващи потребителя и могат да пренасочат търсенето му към този продукт, а от там и реално да увредят интересите на останалите конкуренти на пазара и в следствие на това е наложена имуществена санкция в размер на 30 115 лв. Така постановеното решение на КЗК, е потвърдено от първоинстанционния съд и е отхвърлена жалбата на Булконс. Касационната инстанция е установила, че така постановеното съдебно решение е неправилно, и следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на предприятието срещу решението на КЗК по т. 2 относно установено нарушение на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 33 ЗЗК относно рекламното послание, находящо се на интернет страницата на Булконс със следния текст . Пазим рецептата за нашата лютеницата в тайна. Но с удоволствие можем да ви признаем, че в основата й са натуралните български зеленчуци. Идват от същите градини, от които са идвали преди десетилетия, отгледани с любов от потомствените производители/фермери на региона , с оглед на което при определянето на размера на наложената санкция е изключено това рекламно послание от обема и тежестта на извършеното нарушение и касационният съд е намалил размера на санкцията до 0,2 % съгласно Методиката, което се равнява на 12 046 лв. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решение 520/15.04.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-1321/2013 г., в частта му по т. 3 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като естеството на допуснатите при постановяването му нарушения по чл. 146 АПК не позволяват решаване на въпроса по същество от съда и с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, делото следва да се върне като преписка на Комисията за защита на конкуренцията, която да се съобрази с мотивите на настоящото решение и силата на пресъдено нещо за липсата на нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК и ограничения обхват на нарушението на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 33 ЗЗК, с оглед формиране на своите правни изводи за извършено нарушение по чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /изм. бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г./. На второ място, в частта с която се установява извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 и липсата на извършено нарушение на чл. 29, чл. 30 и чл. 31 ЗЗК. Преди да бъдат разгледани по същество жалбите, трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Като икономическите оператори действащи на съответния пазар, трябва да бъдат предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, която определя "предприятие" като всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Относно първият елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, следва да бъде установено, че и двете дружества Булконс и Консервинвест са предприятия по смисъла на вложеното съдържание на това понятие в конкурентното право, тъй като и двете дружества осъществяват стопанска дейност. Съгласно установените факти от КЗК относимата към конкретния спор стопанска дейност е както следва: Булконс извършва стопанска дейност, свързана с производство и предлагане на територията на страната лютеница от м. ноември на 2005 г., и по-конкретно следните видове лютеници, съдържащи в себе си наименованието Първомайска: 1. Лютеница Първомай; 2. Лютеница Първомай по БДС 2022-74; 3. Домашна Лютеница Първомай. От своя страна Консервинвест извършва стопанска дейност, свързана с производство и предлагане на територията на страната лютеница от 01.04.1999 г. и по-конкретно следните видове лютеници, съдържащо означението Първомайска лютеница : 1. Първомайска лютеница ; 2. Първомайско хоро ; 3. Първомайска закуска . С оглед на така установените факти, следва да се направи правен извод, че двете дружества осъществяват една и съща стопанска дейност по повод търговията им на ниво производство и дистрибуция на едро, като етапи от икономическата верига в сектор C преработваща промишленост съгласно Класификация на икономическите дейности /КИД - 2008/, в раздел производство на хранителни продукти, в група производство на други хранителни продукти, в клас производство на готови ястия /с код 10.85/ и по-конкретно консервиране на лютеница. Именно в контекста на производството и дистрибуцията на едро, следва да бъде направен анализ, дали двете предприятия осъществяват търговията си на един съответен пазар. Следва да бъде посочено, че преценката за определяне на продуктовия пазар се прави с оглед дали продуктите /възприемани като стока или услуга/ предлагани от предприятията са взаимозаменяеми по отношение на търсенето от страна на потребителите. Като възможностите за конкуренция могат да бъдат оценени само въз основа на характеристиките на въпросните продукти, които са особено подходящи за задоволяване на постоянни нужди на потребителите и са трудно взаимозаменяеми с други продукти (виж решение на Съда на Европейските общности от 21 февруари 1973 г. Europemballage Corporation и Continental Can Company / Комисията по дело 6/72, ECLI:EU:C:1973:22, т. 32). В допълнение следва да бъде обърнато внимание и на важността на субективната преценка на потребителите, която е водеща при анализа за взаимозаменяемостта на продуктите. Така относно продуктовия пазар, се установява, че и двете предприятия предлагат лютеница която по своите характеристики и качества за обикновения потребител през призмата на взаимозаменяемостта на търсеното при извършен качествен анализ, следва да се приеме, че е взаимозаменяема и попада в един и същ съответен продуктов пазар, тъй като задоволява едни и същи постоянни нужди на потребителите, което е и безспорно по делото. На следващо място относно географския пазар, е установено, че и двете предприятия осъществяват своята стопанска дейност на цялата територия на Република България, като това заключение не се оспорва от страните по делото. Разглеждането на процесния период е обусловено с разглеждането на конкретно извършеното нарушение, поради което неговото определя ще бъде осъществено във връзка анализа на конкретните деяния. На първо място относно, установеното от Комисията не извършване на нарушение на чл. 31 ЗЗК във връзка с изказване на изпълнителния директор на Булконс Г. Банялиев пред в. Труд. Процесният период правилно е бил определен, като той е на 04.08.2013 г. когато е било изказването на изпълнителния директно на Булконс пред в. Труд. Така установеното нарушение следва да се разгледа през призмата на вторият елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, като в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалното нарушение визирано в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК се забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Следва да бъдат изведени елементите на фактическия състав на хипотезата на нормата визирана в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, за да може всеки един от тях да бъде разгледан и само при кумулативното наличие на всички елементи да бъде установено извършено нарушение. Така първият от тези елементи е извършването на активно деяние действие на предприятие, което да доведе до потребителите на съответния пазар до заблуждение. Като за осъществяването на това действие е ирелевантно дали е целеносочено към постигане на заблуждение у потребителите. На следващо място, вторият елемент на фактическия състав е представен чрез квалифициране на действието, което да бъде извършено чрез твърдение на неверни сведения, алтернативно чрез изопачаване на факти. Посочването на факти следва да не представят реалната обективна действителност спрямо продукта, които се предлага от извършващо действието предприятие. На следващо място, третият елемент от фактическия състав на нормата визирана в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК е насочен към конкретизиране на характеристиките на предлаганите продукти, спрямо които се въвеждат в заблуждение потребителите. Законодателя е предвидил това да са съществените свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите. Израза съществени свойства следва да се разбира, като тези характеристики на продукта, които са изрично посочени в специален нормативен акт, както и такива които съществено отличават предлагания продукт от другите продукти на пазара. Следователно забраната по чл. 31 ЗЗК се прилага само за важни, основни, значими отличителни признаци или белези на стоките и услугите. На последно място, четвъртият елемент на съставът на чл. 31 ЗЗК, който по същество се свърза с третия елемент от фактическия състав на общата разпоредба за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, не изисква настъпване на реално увреждане на интересите на конкурента, а е достатъчно дори създаването на реална или потенциална опасност. В настоящия случай, КЗК обосновано е приела липсата на извършено нарушение, позовавайки се на следните относими факти, че е публикуваното на 04.08.2013 г. във вестник Труд изявление на изпълнителния директор на предприятието Булконс /в относимите части/: Лютеницата с хорото е вторият български продукт със сертификат за специфично географско указание на пазара на ЕС. Европейската комисия е издала заповед Лютеница Първомай да може да се произвежда само от заводи и фабрики в района на града . В края на март т.г. ЕК издаде заповедта, с която призна нашата лютеница / стр. 68 и 142 oт папка 1.1/ Като на 06.08.2013 г. отново във в. Труд е публикувано опровержение на статията със заглавие Лютеницата с хорото била само с наш патент и следния относим текст: ден, след като твърдеше пред Труд , че лютеницата от Първомай с хорото на етикета е получила сертификат за специфично географско указание на пазара на ЕС, Г. Банялиев се отметна от думите си. Лютеницата му била само с български патент за географско указание, издаден от нашето Патентно ведомство /стр. 73 и 141 от папка 1.1/. От така изложеното, следва да се направи обосновано заключение, че първият елемент от фактическия състав /ФС/ на нормата предвидена в чл. 31 ЗЗК е изпълнен, а именно налице е действие от страна на Булконс чрез изпълнителния му директор с изявление пред в. Труд. Относно вторият елемент на ФС следва да бъде уточнено, че невярното твърдение се отнася единствено до самото място на регистрация /твърдяно, че е в ЕС и/или ЕК/ но не и до наличието на географско указание с единствен ползвател към момента Булконс тъй като, както и КЗК е установила, Патентното ведомство е регистрирало географско указание Лютеница Първомай с рег. 212-01/03.07.2013 г. и с вписан ползвател Булконс Първомай АД /стр. 61 и стр. 65-66 от папка 1.2/, което е във връзка със заповед на министъра на земеделието РД09-173/08.03.2013 г. с което е утвърден продукт лютеница с географско указание Лютеница Първомай и са определени както границите на географското място за производство, така и качествата и характеристиките на продукта / стр. 107-108 от папка 1.1./. Следва да бъде посочено, че въпросът дали е допустимо това регистриране на географско указание от Патентното ведомство с оглед приложението на чл. 9 от Регламент (ЕС) 11151/20012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1) и определение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2022 г. Konservinvest по дело C-35/21 ECLI:EU:C:2022:84 е неотносимо към конкретния анализ, защото не се изследва дали Булконс са имали реална защита на въпросния продукт като ползватели на географското указание /за разлика от анализа който ще бъде осъществен по-долу по установеното нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК/. Това е така, защото на първо място, Булконс не са претендирали защита на техните права, а са констатирали факти от обективната действително, че има регистрирано ГУ с ползвател Булконс от Патентното ведомство и второ не следва да се вменява в тежест на едно предприятие неправилното тълкуване на приложимата правна норма от държавната администрация и поради това, след като има регистрирано географско указание от Патентното ведомство, обосновано Булконс са го съобщили пред в. Труд. В допълнение към анализа на втория елемент от ФС на чл. 31 ЗЗК, следва да бъде взет предвид направеното в рамките на един ден опровержение на изявената неправилна информация. Именно с оглед на този факт, следва да се приеме, че Булконс са взели необходимите мерки, за да представят обективната истина след допусната грешка. Не следва да бъдат споделени възраженията представени от жалбоподателя Консервинвест, че публикацията е възпроизведена в други медии и там Булконс не е направил опровержение. Това се дължи на обстоятелството, че първоначалното изявление е дадена само пред в. Труд и поради това вменената отговорност за опровержение на неверните твърдения се разпростира само и единствено до първоизточника в конкретния случай в. Труд. Невярно представената информация от другите медии и непубликуването на опровержение не може да бъде вменена в тежест на Булконс, с оглед на това, че правоотношенията между третите медии и в. Труд са самостоятелни спрямо тези между Булконс и в. Труд и поради това, че Булконс не е страна по тях, той не може и не е длъжен да следи как те представят информацията. С оглед на което не може да бъде вменена и отговорност на КЗК да изследва дали са извършени опровержения и в останалите медии и липсата на такъв анализ не е процесуално нарушение както твърди Консервинвест. Факта, че е осъществено опровержение в рамките на един ден води след себе си до заключението, че Булконс са реагирали достатъчно бързо, за да не допуснат станалата грешка да бъде възприета масово от потребителите. С оглед на това, следва да бъде възприето, че въпреки изявлението на неверни факти, последващото им опровергаване в рамките на един ден води до неизпълнение на втория елемент на фактическия състав на нормата визирана в чл. 31 ЗЗК. Тази констатация води след себе си до отпадане на необходимостта за анализиране на третия и четвъртия елемент от ФС на чл. 31 ЗЗК, но с оглед изчерпателност на изложението, такъв ще бъде извършен. В тази връзка правилно КЗК е посочила, че географското указание се свърза със специфичния географски произход, който води след себе си до специфични качества и репутация на предлагания продукт, като тези качества, които произхождат от географското място следва да бъдат приети като съществени такива. Но невярното твърдение не се свърза с това дали има или не географско указание, а с това къде е направено /и по-конкретно ЕК/ЕС, вместо Патентното ведомство на Република България/ е ирелевантно, доколкото единствено наличието на географско указание е релевантно, а не от кой огран/институция е извършено то, като и тук следва да се има предвид и казаното по-горе за неотносимостта на определение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2022 г. Konservinvest по дело C-35/21, ECLI:EU:C:2022:84. Поради това не е налице и третият елемент на ФС на нормата на чл. 31 ЗЗК. На последно място за изчерпателност на анализа, следва да се посочи, че не е налице и четвъртият елемент от ФС, тъй като от една страна не са налице втория и третия елемент на ФС, а от друга, защото потребителите не са поставени в ситуация да бъдат заблудени за съществените свойства на предлагания продукт и поради това да пренасочат търсенето си за задоволяване на техните нужди към продукта предлагат от друго предприятие и така да бъде възможно увреждането на икономическите интереси на Консервинвест като конкурент на съответния пазар, поради недобросъвестна търговска практика. Поради което, следва да бъде потвърден крайният извод на Комисията за липса на извършено нарушение на чл. 31 ЗЗК. Относно възраженията на жалбоподателя Консервинвест за приложимостта на общата разпоредба на чл. 29 ЗЗК, следва да се посочи, че вторият и третият елемент от фактическия състав не са налице, разгледани през призмата на извършените констатации на вторият и четвъртият елемент от ФС на чл. 31 ЗЗК. Това е така, поради факта, че на първо място за да е приложима разпоредбата на чл. 29 ЗЗК с оглед фактите по делото субсумирани в правната норма на чл. 31 ЗЗК, единственото различие /т.е само то да не е установено, докато другите елементи на ФС на чл. 31 ЗЗК да са налице/ следва да бъде спрямо третия елемент на ФС на чл. 31 ЗЗК, а именно за несъществено свойство на продукта, което да влече след себе си такова поведение на потребителите, което да води до промяна на кривата на търсенето и пренасочване на потреблението и поради което да бъде разгледано през призмата на общата забрана за нелоялна конкуренция, защитаваща свободната стопанска инициатива и добросъвестната игра на предприятията на пазара. Както беше установено и по-горе предприятието Булконс е предприело необходимите действия за да ограничи ефекта на допусната грешка с представяне на невярната информация и то в рамките на един ден, което обуславя допускане на освобождаване от носената отговорност и неизпълнение на втория елемент от ФС на чл. 31 ЗЗК, което възпрепятства и приложение на чл. 29 ЗЗК, с оглед идентичността на анализа. Което от своя страна води и един и същ правен извод за липса за възможност потребителите потенциално или реално да бъдат засегнати от извършеното действие от страна на Булконс. На второ място, относно установеното от Комисията извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК във връзка с изпращани писма до клиенти на Консервинвест и по-конкретно твърдения за неправомерно използване от страна на Консервинвест на регистрирано указание Първомайска лютеница . Следва да се посочи, че чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентира правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент на ФС, е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от ФС е това деяние да е с конкретна цел, а именно привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от ФС визиран в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно, че то следва да е резултатно /като законодателя е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно/. Резултата следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че законодателя е предвидил два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието. Така може да се засегне както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори. От така изложеното във връзка с анализа за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, правилно КЗК е установила относимите факти, а именно, че за периода 01.10.2013 г. 07.10.2013 г. Булконс е адресирало писма до клиенти, съконтрахенти на Консервинвест, които съдържат вярна факти за наличието на съществуваща регистрация на географско указание и вписан ползвател Булконс /установено и по-горе/, но и твърдения за неправомерно използване от страна на Консервинвест на регистрираното указание Първомайска лютеница , като адресатите са призовани да установят всякаква търговска дейност с нарушаващите продукти на Консервинвест ООД /стр. 57 и 148 от папка 1.1/. Като Консервинвест е притежател и ползвател на 2 марки за клас 29 МКСУ лютеница , съдържащи като наименование прилагателното Първомайска лютеница / рег. 36091 и 81566 към дата 11.11.2013 стр. 111 от папка 1.1/. Представени са и доказателства за преустановява на търговската дейност с Консервинвест и дружествата Елма ООД /стр. 59 и 42 от папка 1.2/, Билла България ЕООД /стр. 57-59 от папка 1.2 и стр. 65-70 от папка 2./. Относими са и уведомителните писма за преустановява на търговската дейност с Консервинвест от Дид Комерс ед Диливъри ООД /стр. 74 от папка 1.1/, от БББ-Дистрибуция и логистика ЕООД /стр. 75 от папка 1.1/ и от Алекс Трейд 2010 ЕООД /стр. 122 от папка 1.1/. КЗК е изисквала информация от дружествата Дид Комерс ед Диливъри ООД и БББ-Дистрибуция и логистика ЕООД, но липсва отговор. Пряко относимо към анализа за приложението на чл. 36, ал. 1 ЗЗК в конкретния случай е и развилото се производство пред общите съдилища по предявен от Булконс иск срещу Консервинвест с правно основание чл. 76 ЗМГО /редакция към изм. бр. 54 от 15.07.2011 г., отменен/ за установяване на нарушение от страна на ответника на правата на ищеца върху регистрираното географско указание Лютеница Първомай рег. 212-01 във връзка с което настоящото производство е било спрямо поради преюдициалността на въпроса, и след постановяване на окончателното решение на ВКС /и образувано производство по преюдициално запитване приключило с определение на СЕС от 9 февруари 2022 г. Konservinvest по дело C-35/21, ECLI:EU:C:2022:84/ 69/5.07.2022 г. по търговско дело 1270/2019 г., първо търговско отделение на търговска колегия на ВКС, същото е възобновено. Съгласно решението на ВКС исковете по чл. 76 са недопустими поради това, че процесният продукт се обхваща от приложното поле на Регламент 1151/2012, а даденото задължително тълкуване с цитираното определение на СЕС на неговите разпоредби /чл. 9 и сл./ изключва по отношение на продуктите обхванати от Регламент /ЕС? 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качество на селскостопански продукти и храни, правната уредба на държава членка, която предвижда национален режим на регистрация и закрила на квалифицирани географски означения на селскостопански продукти и храни, попадащи в приложното поле на този регламент. Налице е изрично указание за неприложимост спрямо тези продукти на национален ред. Поради това национална регистрация, ако бъде реализирана би била без правно значение за осъществяване на правна закрила, тъй като тя не може да произведе целените с нея правни последици и да обуслови допустимост на търсената защита по ЗМО, изключена като правен ред от тези регламенти, като това заключение се отнася и до всички висящи производства, образувани за същите нарушения, по време на действието на Регламент /ЕС/ 1151/2012 с предмет защита на регистрираните след 01.01.2007 г. географски означения. От така изложеното, следва да се направи обосновано заключение, че първият елемент от фактическия състав /ФС/ на нормата предвидена в чл. 36, ал. 1 ЗЗК е изпълнен, а именно налице е действие от страна на Булконс чрез пълномощник адвокат Табакова представител по ИС, която е и процесуален представител на предприятието и по настоящото производство, поради което и възражението, че това действие не е обвързващо за Булконс е неоснователно, с оглед на пълномощното за представителна власт. Видно от доказателствата по делото недобросъвестното търговско поведение се изразя в изпращане на писма съдържащи неверни твърдения и позоваване на недопустима защита. Това е така, защото както е и установено с горецитираното решение на ВКС, дори и реално извършена регистрация /която по същество е недопустима/ в ПВ на ГУ за процесния продукт, то тази регистрация не може да поради правния си ефект за защита и поради което не е налице и нарушение от страна на Консервинвест. В допълнение, Булконс сама е приела, че е извършено нарушение на нейните права от страна на Консервинвест тълкувайки правните норми на ЗМГО /и видно от решението на ВКС неправилно/, без да има влязло в сила решение, което да установява подобно нарушение, което само по себе е нарушение на добросъвестната търговска практика. Поради това първият елемент от ФС на забраната на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е изпълнен. Относно вторият елемент от ФС, следва да се приеме, че е била и налице такава цел, изразяваща се именно в ограничаване на предлагания продукт на конкурентното предприятие и поради което преследване на реализиране на по-големи продажби от Булконс. Относно третия елемент от ФС, по делото не може да бъде установено безспорно прекратяване на договори между Консервинвест и другите цитирани по-горе дружества /особено относно писмените договори за които са приложими общите правила уредени в Закона за задълженията и договорите като например с Елма ООД/ като конкретно с Билла България ЕООД дори и търговските отношения не са били прекратени. В конкретния случай е налице втората хипотеза, а именно нарушаване на възможност за сключване на бъдещи договори с вече утвърдени дистрибутори/клиенти на Консервинвест. Това се потвърждава със всички представени писма, където изрично се посочва, че търговските отношение се прекратяват или в случая с Билла, че няма да бъде купуван процесният продукт. При все това, ФС на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, не следва да се тълкува, за да е извършено нарушение на правилата на лоялната конкуренция, Булконс да е изпратило писмо с неверни твърдения до всички клиенти, които да са преустановили търговия с Консервинвест. Причинно-следствената връзка не е нарушена, поради обстоятелството, че трети дружества са изпращали информацията предоставена им от Булконс към клиенти на Консервинвест и поради което те са прекратявали бъдещите им търговски отношения. Поради гореизложеното следва да се приеме, че е налице извършеното нарушение на забраната визирана в чл. 36, ал. 1 ЗЗК, както е установила и КЗК. Правилно е бил установен и процесния период, а имено от момента на адресиране на писмата до клиенти и свързаните с това нарушени договорни отношения на Консервинвест със същите търговци, а именно от 01.10.2013 г. до 24.10.2013 г. Относно възражението за наложената имуществена санкция на предприятието, следва да се отбележи, че са съобразени относимите към посоченото нарушение разпоредби на ЗЗК и Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. При това правилно е прието, че с оглед особеностите на конкретния случай нарушението следва да бъде квалифицирано като не особено тежко по смисъла на т.17а от Методиката с оглед периода за който е извършвано /сравнително кратък период от време около един месец/ и засягането продуктовата линия на предприятието, поради което неблагоприятните последици биха могли да доведат до по-значителен негативен ефект върху конкуренцията, защото се влошава имиджа и доброто име на конкурента, което може да повлияе и на други предлагани от него продукти, което да деформира конкурентната среда. Като правилно е прието, че основата за определяне на санкцията възлиза на 5 913 000 лв. предвид данните за общия оборот на дружеството по представения с преписката годишен финансов отчет за 2013 г., предхождаща годината на постановяване на решението на КЗК, , с оглед т. 17 и т. 17. 1 от Методиката, налагащи основата за определяне на санкцията да е именно в размер на нетните приходи от продажби, реализиран през финансовата година, предхождаща издаване на акта на КЗК. Според т. 17 а от Методиката, имуществените санкции за нарушения по глава VІІ ЗЗК се определят в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, в т.ч. за не особено тежко до се предвижда определяне на основния размер на санкцията в рамките до 5%, върху горепосочената основа. Така в съответствие с правилата на т. 17 и т. 17. 1 от Методиката, правилно е прието за правилно дефинирана и основата, върху която е определена санкцията - нетните приходи от продажбите на предприятието, реализирани през финансовата година, предхождаща постановяване на решението на КЗК. Поради липсата на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва да се приеме, че наложената санкция в размер на 2 % от нетния приход за продажби на дружеството за 2013 г. (установен в размер на 5 913 000 лв.), възлизаща на 118 260 лв., е в състояние да изпълни общата и специална превенция по т. 4 от Методиката да накаже нарушителя и да предотврати извършването на нарушения от други предприятие и се явява законосъобразна, обоснована и справедлива. Относно възражението за неправилно редуциране на възложените разноски, не следва да бъде споделено и решението на КЗК е правилно постановено в тази му част, поради действителната правна и фактическа сложност, както и изхода на спора, а именно, че само част от претенцията е била уважена. Предвид гореизложеното се налага крайният извод, че решението на КЗК в частта за установено неизпълнение на решение 354/10.04.2013 г. на КЗК по съединена преписка КЗК-406/8861/2012 г. в частта му, с която се постановява прекратяване на установените нарушения е незаконосъобразно и следва да се отмени и да се върне преписката при спазване на гореизложените мотиви. Докато в частта, в която се установява неизвършване на нарушение на правилата на чл. 31 ЗЗК, а извършване на нарушение на правилата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, следва да се приеме, че е законосъобразно, като при постановяването му задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства, установяващи релевантни за спора обстоятелства и въз основа на тях обосновано е прието, че не са налице твърдените от жалбоподателите основания за отмяна на решението на КЗК. Поради това, Върховният административен съд в настоящия си състав приема подадените жалби за неоснователни, в тази им част иследва да бъдет отхвърлени. С оглед на изхода на спора, разноските следва да останат за страните, както са ги направили. По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК и чл. 172, АПК Върховният административен съд, четвърто отделение