Решение № 2316 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2016 г.

Решение № 2316 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила с вх. № 18379/06.12.2016 г. в Административен съд В. МОЛБА от Началника на МП "В. З." подадена от гл. юрисконсулт М. Р., за отмяна на Решение № 4539/18.04.2016 г. на ВАС, I-во отделение по адм. дело № 5089/2014 г. Молителят счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, защото след влизане в законна сила на горното решение, предмет на което е декларирана с ЕАД № 12BG002002Н0042740/29052012, стока - "мрежести тъкани от стъклофибърни влакна", е узнал за Определение на СЕС /Девети състав/ от 15.11.2016 г. по дело С-222/2016 г. С това определение съдът на СЕС приел, че наложеното с чл. 1, § 1 от регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. Твърди, че в съдебното решение е прието, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че процесният внос попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 791/11, след като в разглеждания случай безспорно се установявало, че за изпратените от Тайланд стоки, с произход Китайската народна република, а неговото действие е по отношение на стоки, внесени след 10 януари 2013 г., докато вносът предмет на производството е от 29 май 2012 г., към която дата е подаден ЕАД № 12BG002002Н0042740, то неправилно се явява приложена материалноправна норма към момент, когато тя няма действие. Моли съдебното решение да бъде отменено и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Като ново доказателство прилага копие от Определение на СЕС по дело № С-222/16. Допълнително е постъпило Писмено становище, в което процесуалният представител отново твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и моли решението да бъде отменено. От ответника "М. - Т." ООД, гр. С. е постъпило Писмено становище, в което се заявява, че молбата е необоснована и неоснователна, а поисканата отмяна е в противоречие с разпоредбите на закона и утвърдената практика на ВАС. П. подробно развити съображения се моли същата да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за които представя Договор за правна защита и съдействие и Списък по чл. 80 ГПК. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна на МП "В. З." при М. В., гр. В. е подадена в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно упълномощен юрисконсулт на страна по чл. 238, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 4539 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 5089/2014 г., тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Първо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, чл. 629, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ОТМЕНЯ решение № 288 от 14.02.2014 г. по адм. дело № 955 по описа за 2013 г. на Административен съд - В. и вместо него постановява друго, с което ОТМЕНЯ по жалба на "М.-Т." ООД решение към ЕАД № 12BG002002Н0042740/29052012 с изх. № М47-59-1/12.02.2013 г. на началника на МП "В. З." при митница В. и ОСЪЖДА ответника да заплати на жалбоподателя сумата 1 225.00 лв. съдебни разноски. Със същото решение съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Решението на Върховния административен съд е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК и е окончателно, поради което влиза в сила на датата на постановяването му. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. По принцип "отмяната" е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Г. четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел II (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи още, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай молителят претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Новото доказателство на което се позовава молителят е Определение на СЕС (Съд на Европейския съюз) - девети състав от 15 ноември 2016 г. по дело С-222/16, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд - В. (България), с акт от 12 април 2016 г., постъпил в Съда на 20 април 2016 г., в рамките на производство по дело "М. - Т." ООД срещу Началник на М. В.. Това определение на Съда на Европейския съюз е с дата след постановяване на съдебното решение, на което се иска отмяна и по-конкретно, решение № 4539 по адм. дело № 5089/2014 г. е от 18.04.2016 г., а новото доказателство - определението на СЕС е от 15 ноември 2016 г. В закона /АПК и ГПК/ не съществува правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато след постановяването му е издадено решение на Съда на Европейския съюз, в което е дадено друго тълкуване на материална разпоредба, различно от тълкуването, дадено във вече влязлото съдебно решение. Същото се отнася и за определението на СЕС. Б. значение е факта, че то е постановено във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - В. в касационно производство, образувано по касационна жалба на настоящия ответник "М. - Т." ООД, гр. С. срещу решение № 143/01.09.2015 г. на Районен съд гр. Д. по НАХД № 295/2014 г., с което е било потвърдено наказателно постановление № 105/29.05.2014 г. издадено по реда на ЗАНН от началника на Митница - В. за налагане на имуществена санкция на дружеството за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Следователно двете производства: пред Административен съд - В. и пред тричленен състав на ВАС имат различен характер и различен спорен предмет. С оглед изложеното, определението на СЕС не притежава характеристиката нито на "ново доказателство", нито на "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В съдебната практика на ВАС по аналогично искане за отмяна са постановени решение № 10615 от 12.10.2016 г. адм. дело № 9075/2016 г. и решение № 1906 от 15.02.2017 г. по адм. дело № 14391/2016 г. на петчленни състави на ВАС - Първа колегия. Като краен извод от всичко изложено до тук, не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и подадената молба за отмяна ще трябва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски по Списък, които според представения Договор за правна защита и съдействие от 27.01.2017 г., възлизат на 1000.00 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - Първа колегия,