Решение № 8111 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2018 г.

Решение № 8111 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.) и с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (отм.); (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на Г. Енев срещу решение № 2034 от 27.03.2017 г. постановено по адм. дело № 4205/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията), в частта, с която по отношение на него е установен конфликт на интереси, в качеството му на лице заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.), тъй като е използвал информация получена при изпълнение на правомощията му по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в негов частен интерес - в нарушение на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); и не е подал декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.); , във връзка с искания за отпускане на материали № 90-1/15.11.2013 г., № 70/13.02.2014 г., № 91/28.02.2014 г., приходен касов ордер (ПКО) № 775/15.11.2-13 г., ПКО № 71/13.02.2014 г. и ПКО № 82/28.02.2014 г., както и искания за отпускане на материали № 500/19.12.2014 г., № 501/19.12.2014 г., № 32/27.01.2015 г. и № 2015-43/5.02.2015 г., въз основа на които са издадени ПКО № 721/19.12.2014 г., ПКО № 722/19.12.2014 г., ПКО № 49/27.01.2015 г. и ПКО № 78/05.02.2015 г., в нарушение на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 ЗПУКИ (отм.);. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно АССГ е приел доводите от доклад № 902. 09-319 от 3.04.2015 на Инспектората на Министерски съвет (МС), че в периода 1999 г. - 2015 г. не е имало разписани правила/процедури, съответно заповеди или докладни за осъществяване на сделки с възпоменателни монети. Счита, че съдът не е съобразил, че преди 2004 г. няма налични документи поради възникнал пожар в МС, а и според Закона за счетоводството срока за съхранението на документите е 3 години. Твърди, че АССГ не е взел предвид трудовата характеристика за изпълняваната от него длъжност, в която няма заложени правомощия за материално отговорно лице и според която не може да взема самостоятелни решения, а само след съгласуване с главния счетоводител и/или началника на отдел "Финанси". В тази връзка счита, че закупуването на монетите няма как да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му, възложени по длъжностна характеристика. Излага, че АССГ неправилно се е позовал на писмо с вх. № С-2015-97#32 от 15.12.2015 г. на КПУКИ, изпратено от Главния инспекторат на МС, че няма лица закупили от процесните монети, които да не са служители в администрацията на МС. Видно от доклад № 02. 09-319 от 3.04.2015 на Инспектората на МС има продажби на външни лица за МС. Със съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) също е доказано, че тези продажби са налични, което опровергава направените изводи от съда, че информацията за продажбата на тези монети е служебна. Твърди, че според ССЕ цената на която са продавани монетите е същата по която са закупени и не е следвало на този вид активи да се прави преоценка. Към ПКО няма изискване за двоен подпис, съобразно вътрешните правила за документооборота на МС. Счита, че АССГ не е взел предвид наличието на извършвани проверки през процесния период от компетентни органи като Сметната палата и Агенцията за Държавна финансова инспекция, които не са констатирали нарушения във връзка с продажбата на юбилейните монети. По изложените съображения прави искане решението на АССГ да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозирани по делото писмени бележки. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (понастоящем - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) срещу определение № 2420 от 13.04.2017 г. постановено по адм. дело № 4205/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането й за допълване на решение № 2034 от 27.03.2017 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че на основание чл. 143, ал. 3 АПК, Тълкувателно дело № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите (ОСК) на Върховния административен съд (ВАС) и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или алтернативно Наредбата за заплащане на правната помощ, КПУКИ има право на разноски. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде изменено решение № 2034 от 27.03.2017 г. постановено по адм. дело № 4205/2016 г. на АССГ, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500, 00 лв., алтернативно – в размер на 200, 00 лв. Ответникът по частната жалба - Г. Енев не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частична основателност на частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, постановено по адм. дело № 4205/2016 г. съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Г. Енев срещу решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. на КПУКИ, в частта, с която по отношение на него е установен конфликт на интереси, в качеството му на лице заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ (отм.); , тъй като е използвал информация, получена при изпълнение на правомощията му по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в негов частен интерес - в нарушение на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); и не е подал декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.); , във връзка с искания за отпускане на материали № 90-1/15.11.2013 г., № 70/13.02.2014 г., № 91/28.02.2014 г., ПКО № 775/15.11.2-13 г., ПКО № 71/13.02.2014 г. и ПКО № 82/28.02.2014 г., както и искания за отпускане на материали № 500/19.12.2014 г., № 501/19.12.2014 г., № 32/27.01.2015 г. и № 2015-43/05.02.2015 г., въз основа на които са издадени ПКО № 721/19.12.2014 г., ПКО № 722/19.12.2014 г., ПКО № 49/27.01.2015 г. и ПКО № 78/5.02.2015 г., в нарушение на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 ЗПУКИ (отм.);. По адм. дело № 4205/2016 г. от АССГ е постановено и решение № 4045 от 15.06.2018 г., с което е допълнено решение № 2034 от 27.03.2018 г. Допълнителното решение не е обжалвано и не е предмет на разглеждане в настоящето производство. За да постанови решение № 2034 от 27.03.2018 г. АССГ е приел за установено, че с решение № 86 от 2.07.1999 г. на БНБ са пуснати в обръщение златни и сребърни възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", като за периода от 5.07.1999 г. до 20.03.2015 г. от администрацията на МС са били закупени 400 броя златни и 600 броя сребърни монети. Монетите са осчетоводени като дълготрайни материални активи в задбалансова сметка "Активи с художествена и историческа стойност" с единична цена на златна монета 355, 00 лева и на сребърна монета – 13, 00 лева. Приложена е справка от публичния регистър на БНБ от 25.03.2015 г., от който се установява, че в деня на извършване на справката пазарната цена - продажна на БНБ на сребърната монета е 22, 00 лева, а на златната - 1 136, 00 лева. С докладна записка от 24.03.2015 г. директорът на дирекция "Бюджет и финанси" при МС е информирал и. д. главен секретар на МС за констатирани нередности във връзка с продажба на юбилейни монети в периода 2009 г. - 2015 г. Със заповед № Р-74 от 25.03.2015 г. на министър-председателя на Република България е наредено извършването на специализирана извънпланова проверка за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите от отдел "Финанси", дирекция "Бюджет и финанси" при МС по повод извършени продажби на юбилейни монети в периода от 1.01.2009 г. до 20.03.2015 г. Извършена е и проверка от Главния инспекторат на МС, обективирана в доклад № 02. 09-319 от 3.04.3014 г. до министър-председателя на Република България. От доклада се установява, че е извършена проверка в Информационната система за правна информация на МС, като е установено, че в периода 1999 г. - 2015 г. няма разписани правила/процедура, съответно заповеди, за осъществяване на сделки с възпоменателни монети. Във вътрешните правила за счетоводния документооборот на администрацията на МС, действащи през проверявания период, няма разписан ред за мястото и начина на съхранение на монетите, както и за реда и начина за предоставянето им на трети лица. При закупуването и продаването на монетите е прилаган редът, установен в раздел "При отчитане на материалните краткотрайни и дълготрайни активи", касаещ реда за отпускане на материални запаси от склад. Материално отговорното лице изготвя "Искане за отпускане на материали", което се подписва от получателя и от МОЛ, предало материалите, и се утвърждава от началника на отдел "Снабдяване и транспорт", като постъпилите парични средства се оформят с приходен касов ордер, който се съставя от счетоводителя на касата и се подписва от главния счетоводител или упълномощено лице. Установено е, че в периода 5.07.1999 г. - 4.03.2015 г. са продадени 149 бр. златни монети, като 90 броя са предадени за протоколни подаръци. За същия период са продадени 183 бр. сребърни монети, като за протоколни подаръци са предадени 137 броя. Монетите са продавани на цената, на която са заприходени в счетоводството на администрацията на МС, при цена на златна монета 355, 00 лв. и на сребърна 13, 00 лв., като материално отговорно лице е служител в дирекция "Бюджет и финанси". Констатирано е, че със заповед № Н-916 от 30.11.2007 г. на министър-председателя на Република България Г. Енев е назначен на длъжност "старши счетоводител" в отдел "Бюджет и счетоводство" на дирекция "Бюджет, финанси и човешки ресурси" в администрацията на МС. Същият е преназначен със заповед № Н-885 от 2.10.2009 г. на длъжност "старши счетоводител" в отдел "Финанси, дирекция "Бюджет, финанси и човешки ресурси". Със заповед № Н-574 от 19.05.2011 г. е преназначен на длъжност "главен експерт" в отдел "финанси, дирекция "бюджет и финанси". Със заповед № Н-322 от 9.04.2015 г. на и. д. Главен секретар на МС е прекратено служебното му правоотношение. Като лице, заемащо публична длъжност Енев е подал декларация по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 ЗПУКИ (отм.); на 8.01.2009 г. Видно от длъжностните характеристики, съответно от 11.11.2009 г., 17.06.2009 г., 13.10.2009 г. и 25.07.2009 г., като преки задължения са посочени - участва в годишни инвентаризации на материални и нематериални активи и уточнява резултатите от инвентаризацията, участва в годишната инвентаризация на материалните запаси на МС и уточнява резултатите от направената инвентаризация, администратор на счетоводната програма "Ажур L" и др. Наред с това, с длъжностна характеристика от 30.06.2014 г., като преки задължения са посочени още проверка, обработка, окомплектовка и осчетоводяване на документите, постъпващи в отдела, съобразно възложената му работа, осчетоводяване на вземания и задължения на подотчетните лица в лева и валута, осчетоводяване на прихода и разхода във валута и др. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че Енев е закупил с ПКО № 122/22.02.2012 г. - 2 бр. златни монети; с ПКО 775/15.11.2013 г. - 1 бр. златна и 1 бр. сребърна монета; с ПКО № 71/13.02.2014 г. - 4 бр. сребърни монети; с ПКО № 82/28.02.2014 г. - 2 бр. златни монети; с ПКО № 252/27.05.2014 г. - 2 бр. златни монети; с ПКО № 253/27.05.2014 г. - 4 бр. сребърни монети; с ПКО 721/19.12.2014 г. - 2 бр. златни монети; ПКО № 722/19.12.0214 г. - 2 бр. сребърни монети; с ПКО 49/27.01.2015 г. - 2 бр. златни монети; с ПКО 78/5.02.2015 г. -4 бр. златни монети. Наред с това оспорващият е подписал Искания за отпускане на материали, подробно описани в оспорения акт. Съгласно писмо на БНБ продажната цена на златната и сребърната монета в периода 20.05.2010 г. - 20.03.2015 г. е била: за златната - от 866, 00 лева до 1136, 00 лева и за сребърната - от 19, 00 лева до 36, 00 лева От писмо вх. № С-2015-97#32/15.12.2015 г. в КПУКИ, изпратено от Главния инспекторат на МС е установено, че в администрацията на МС няма данни за лица, закупили от процесните монети, които да не са служители в администрацията на МС, като информация за продажба на такива не е обявявана публично. Не са налични документи за закупени от администрацията на МС през 1999 г. монети, тъй като срокът за съхранението им съгласно Закона за счетоводството е 3 години. Продажната цена на монетите за периода 2010 г. - 2015 г. е варирала от 866, 00 лева до 1136, 00 лева за златните и от 19, 00 лева до 36, 00 лева за сребърните. От назначената от КПУКИ експертиза е установено, че Министерският съвет, в качеството му на бюджетна организация, прилага национални счетоводни стандарти (НСС) и утвърдения от Министерство на финансите "Сметкоплан на бюджетните предприятия". По отношение на ценообразуването на златните и сребърни възпоменателни монети се приема цената, по която са придобити и заприходени, съгласно НСС 16. Не е необходима преоценка на монетите, тъй като още с придобиването им от администрацията на МС, същите са изписани на разход, съгласно Указание ДДС-20/2004 г. и Указание ДДС-14/2013 г. на МФ. При направена проверка на публичния регистър по чл. 13, ал. 3 от Валутния закон е установено, че МС не е регистрирано лице, поради което няма право да продава под каквато и да било форма, на когото и да е, сребърни и златни юбилейни монети. Няма наличен специален ред за продажба на дълготрайните материални активи, поради което следва да се спазват НСС, използвани от бюджетните предприятия и указанията по прилагането им. Констатирано е, че счетоводната документация, касаеща продажбата на монетите от страна на МС не е оформена съобразно и не отговаря на действащата в страната законова и подзаконова нормативна уредба - възпоменателните монети не подлежат на продажба, не е спазено изискването за двоен подпис, липсват основни реквизити по издадените счетоводни документи, липсват първични счетоводни документи, частично липсват подписи на "отпуснал" и "поискал". Министерският съвет не е субект по Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, приета с ПМС № 181/26.07.2004 г. С решението на КПУКИ, в обжалваната му от Г. Енев част, е установен конфликт на интереси по отношение на Енев, в качеството му на лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ (отм.); , тъй като е използвал информация получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, свързана с възпоменателни монети "120 години Министерски съвет", в негов частен интерес - в нарушение на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); ; подписал е искания за отпускане на материали № 90-1/15.11.2013 г., № 70/13.02.2014 г., № 91/28.02.2014 г., ПКО № 775/15.11.2013 г., ПКО № 71/13.02.2014 г. и ПКО № 82/28.02.2014 г., както и искания за отпускане на материали № 500/19.12.2014 г., № 501/19.12.2014 г., № 32/27.01.2015 г. и № 2015-43/05.02.2015 г., въз основа на които са издадени ПКО № 721/19.12.2014 г., ПКО № 722/19.12.2014 г., ПКО № 49/27.01.2015 г. и ПКО № 78/5.02.2015 г., при обща стойност на приходните касови ордери в размер 3 996, 00 лв., при пазарна стойност на монетите по цени определени от БНБ в размер на 11 691, 00 лв., в свой частен интерес - в нарушение на чл. 8, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.);. Установено е и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); от същото лице във връзка с искания за отпускане на материали № 90-1/15.11.2013 г., № 70/13.02.2014 г., № 91/28.02.2014 г., ПКО № 775/15.11.2013 г., ПКО № 71/13.02.2014 г. и ПКО № 82/28.02.2014 г., както и искания за отпускане на материали № 500/19.12.2014 г., № 501/19.12.2014 г., № 32/27.01.2015 г. и № 2015-43/5.02.2015 г., въз основа на които са издадени ПКО № 721/19.12.2014 г., ПКО № 722/19.12.2014 г., ПКО № 49/27.01.2015 г. и ПКО № 78/5.02.2015 г. - в нарушение на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ (отм.);. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Анализирал е относимите материалноправни разпоредби, включително на чл. 2, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗПУКИ. Приел е, че с подаване на заявлението за закупуване на юбилейни монети, което е приключило със сделка по продажбата им и издаване на приходен касов ордер за посочената цена, лицето е инициирало процедура, на база служебното си положение, вследствие на която се е сдобило с движими вещи - юбилейни монети на цена, съответна на балансовата им стойност, която е по-ниска от пазарната такава. В този смисъл, съдът е приел, че е налице частен интерес, повлиян от служебното положение, тъй като лицето е придобило облага, която представлява придобиване на собственост върху вещи на по-ниска от пазарната им стойност без регламентирано право на това. Счел е, че фактът, че процесните монети не са предлагани на пазара, тъй като нямат такава цел и Министерския съвет не е търговец, нито има право да се разпорежда с благородни метали, води до извод, че лицето се е възползвало да придобие същите без те да са част от търговския оборот. Поради липса на такъв артикул на пазара е налице възползване от правото (нерегламентирано нормативно) да бъдат придобити вещи, за които лицето е било наясно, че не са част от търговския оборот. Направил е извод, че Енев, в качеството му на служител в отдел "Финанси" в дирекция "Бюджет и финанси" е имал достъп до информацията за наличност на монетите и за възможността за придобиването им, което е в пряка връзка със заеманата от него публична длъжност. От тази информация лицето се е възползвало в свой частен интерес, като е закупило монетите на посочената цена, която е по-ниска от реалната пазарна такава. Такава информация не е била официализирана и оферирана, за което и да е трето лице, поради което съдът е приел за установено, че е станала достояние на Енев във връзка с изпълнение на възложените му служебни задължения. Приел е за доказано и нарушението на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); , тъй като за описаните по-горе искания за отпускане на материали и издадените ПКО, Енев не е подал декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.);. Решението е правилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПУКИ (отм.);. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че оспореното решение № РС-97-15-010 от 17.03.2016 г. е издадено от компетентния съгласно чл. 22а, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); орган, в писмена форма и след производство, образувано и проведено съобразно изискванията на чл. 23 и чл. 26 от същия закон. Административният акт е постановен, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); , лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. За да е осъществен състава на посочената разпоредба, трябва да са налице три предпоставки: 1. лице заемащо публична длъжност, 2. частен интерес, който води до облага и използването и използване на информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията по служба. АССГ е формирал верен правен извод, че при установената от закона дефиниция за частен интерес, се касае за облага в личен план от материален характер. В случая няма спор, че касаторът е лице заемало публична длъжност по чл. 3, т. 25 ЗПУКИ (отм.);. Енев, в качеството си на служител в отдел "Финанси" на дирекция "Бюджет и финанси" в МС, е имал достъп до информацията за наличност на монетите и за възможност за придобиването им, което е в пряка връзка със заеманата от него длъжност. От същата лицето се е възползвало в свой частен интерес, като е закупило монетите на посочената цена, която е по-ниска от реалната пазарна такава. Правилно съдът е посочил, че от приложените длъжностни характеристики на лицето, същото има задължение да участва в годишни инвентаризации, включително на материални активи, каквито са процесните монети, поради което следва, че именно в хода на изпълнение на служебните си задължения лицето е добило информация за наличието им. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); предвижда, че лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес, като в този случай следва да подаде декларация по конкретен повод в съответствие с чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.); , което в случая не е сторено по отношение на подадените искания за отпускане на материали № 90-1/15.11.2013 г., № 70/13.02.2014 г., № 91/28.02.2014 г., ПКО № 775/15.11.2-13 г., ПКО № 71/13.02.2014 г. и ПКО № 82/28.02.2014 г., както и искания за отпускане на материали № 500/19.12.2014 г., № 501/19.12.2014 г., № 32/27.01.2015 г. и № 2015-43/5.02.2015 г., въз основа на които са издадени ПКО № 721/19.12.2014 г., ПКО № 722/19.12.2014 г., ПКО № 49/27.01.2015 г. и ПКО № 78/5.02.2015 г., в нарушение на чл. 16, ал. 1, вр. чл. 37 ЗПУКИ (отм.);., поради което, както правилно е посочил и съдът е доказано нарушението на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ (отм.);. Противно на доводите на касатора, правилен е изводът на АССГ, че юбилейните монети не са се предлагали на пазара от Министерския съвет, с оглед липсата на регистрация по Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност на добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие, приета с ПМС 181/2004 г. Касаторът се е възползвал от служебното си положение в свой частен интерес и е придобил материална облага с оглед придобиването на монетите на стойност, значително по-ниска от пазарната и при несъобразяване с действащите вътрешни правила за счетоводния документооборот в администрацията на Министерски съвет. Доводите за извършване на продажба и на други лица, в нарушение на нормативните изисквания, както и възраженията за това, че при проверки от контролни органи не са били установени нарушения, относно процесните продажби не изключват съставомерността на деянието на Енев, която е доказана с оглед данните по делото и приложимата правна уредба. При липса на релевираните касационни основания, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение № 2420 от 13.04.2017 г. АССГ е отхвърлил искането на КПУКИ за изменение на решение № 2034 от 27.03.2017 г. в частта за разноските. За да отхвърли искането АССГ е приел същото за неоснователно, предвид нормата чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Определението е неправилно. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли същата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на юридически лица и еднолични търговци, в случаите, когато те са били защитавани в съдебното производство от юрисконсулт, е уредена чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е приложима в съдебните производства по АПК на основание субсидиарното прилагане на ГПК, предвидено в чл. 144 АПК. Според Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В случая КПУКИ, понастоящем КПКОНПИ, в хода на първоинстанционното производство, е била представлявана от юрисконсулт, който е взел участие в съдебно заседание и е изготвил писмена защита. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение се прилага разпоредбата на за чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, според която по административни дела възнаграждението една инстанция е от 100 до 200 лева. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че на ответната страна в първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, което определя в размер на 150, 00 лв. Като е приел обратното АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като вместо това бъде допълнено решение № 2034 от 27.03.2017 г. по адм. дело № 4205/2016 г. на АССГ, в частта за разноските. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,