Решение № 1825 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2016 г.

Решение № 1825 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1609 от 08.08.2016 г., постановено по адм. д. № 132/16 г. Административен съд - гр. П., I - ви състав, е отменил ревизионен акт № 241303423 от 03.12.2013 г. на ТД на НАП-гр. П., в частта, в която по отношение на "Е. С."ЕООД-гр. С. Загора е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 25 930 лв. и са начислени лихви за забава по фактури, издадени от "ПЖС" - ООД-гр. Г., както й в частта, която на дружеството е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. за разликата от 17 682,96 лв. до 30 647,96 лв. и съответните лихви за забава. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП" - гр. П. да заплати на "Е. С." - ЕООД разноски по делото в размер на 3 874,65 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Ж. А. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. П. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата спрямо посочената част от оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Е. С." - ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. П. е отменил ревизионен акт № 241303423 от 03.12.2013 г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 219 от 04.03.2014 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в частта, в която по отношение на "Е. С."ЕООД-гр. С. Загора е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 25 930 лв. и са начислени лихви за забава по фактури № 25/31.03.2009 г.; № 26/27.04.2009 г. и № 27/10.06.2009 г., издадени от "ПЖС"-ООД-гр. Г., както й в частта, която на дружеството е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2009 г. за разликата от 17 682,96 лв. до 30 647,96 лв. и съответните лихви за забава. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд - гр. П. № 2501 от 19.11.2014 г. по адм. д. № 982/2014 г. в тази му част с решение № 380 от 13.01.2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 112/2015 г. и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по спора относно непризнатото право на данъчен кредит и преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. по фактурите на "ПСЖ" - ООД-гр. Г. /стр. 3 - 7 от решението/, констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по въпросните три фактури /стр. 7 - 8 от решението/, даващо основание за непризнаване на право на данъчен кредит, съответно непризнаване на разходите и преобразуване на финансовия резултат през отчетната година. На отделен лист /стр. 8 - 10 от решението/ са описани представените от задълженото лице писмени доказателства, в това число тези, съгласно указанията в отменителното решение на ВАС, както и заключението на вещото лице /основно и допълнително/ по назначената при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 11 и 12 от решението административният съд е възпроизвел относимите към спора материални разпоредби на ЗДДС, както и накратко тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С - 78/12 /делото "Евита"/, след което на стр. 13 и сл. е анализирал установените в съдебното производство факти. В т. 19 от раздел III от решението е направен извод, за реалност на извършените доставки, както систематизирани, аргументите на първоинстанционния съд се свеждат до следното: и двете страни по доставките са регистрирани лица по ЗДДС, резултата от процесните услуги е осъществен от доставчика "ПЖС"-ООД и фактически предоставен на задълженото лице във връзка с основната осъществявана от него дейност; издадени са редовни фактури от гледна точка на ЗСч. и ЗДДС; данъчната основа и дължимия ДДС са разплатени между страните; дължимите преки и косвени данъци са начислени като задължение към бюджета. На отделен ред съдът е извършил анализ на аргументите на приходния орган за липса на реални доставки, като е приел, че те съставляват констатации на бизнесконсултант, но не и правно обосновани мотиви. В т. 21 от решение е извършено позоваване на тълкуването на закона, дадено в решението по дело С - 18/13 относно това кои са критериите, при които не се признава право на данъчен кредит, когато въпреки че е установено, че услугата е доставено, но не е извършена от този доставчик или негов подизпълнител, тъй като не са разполагали с необходимия персонал, материали и активи, разходите за услугата не са оправдани в счетоводната им документация, или някои от документите не са подписани - 1.посочените обстоятелства сочат на наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Като продължение е посочено, че нито в ревизионния доклад, нито в хода на съдебното производство органът по приходите е направил заявление, че процесните доставки са част от данъчна измама, за която ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае. Относно съжденията на приходния орган свързани с понятието "грижа на добрия търговец" е отбелязано, че то не е релевирано нито в ЗДДС, ЗДДФЛ или ДОПК, поради което дори хипотетично да се приеме, че "Е. С." - ЕООД не е положило дължимата грижа на добър търговец, то не следва, че е участвало в данъчна измама. Съдът е квалифицирал така възприетия подход на приходния орган за отклонение от установените в ДОПК принципи на обективност и служебно начало. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност и неправилност на ревизионния акт в посочените части. Решението на Административен съд - гр. П. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е зачел възраженията на приходния орган относно неполагане на грижата на добрия търговец от страна на задълженото лице "Е. С."-ЕООД за проучване на стопанската надежност на доставчика "ПСЖ"-ЕООД и несъобразяване на факта, че задълженото лице за разлика от доставчика разполага с необходимия квалифициран персонал за изпълнение на услугите, предмет на трите фактури. Навеждат се и доводи, че реалността на доставките не се установяват и от заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, а част от изводите си вещите лица изграждат въз основа на доказателства, които не са представени в хода на ревизията и са оспорени относно датата на съставянето им. На основание изложеното се правят оплаквания за допуснато нарушение на материални разпоредби на ЗДДС и ЗКПО. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Както бе вече посочено, производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на същия съд по адм. д. № 982/2014 г. с решение на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение са дадени указания за прилагане на доказателства, с които е било обосновано заключението на техническата експертиза, което указание е било изпълнено от задълженото лице. Независимо от това, и при новото разглеждане на делото решаващият съд е възпроизвел отново фактическата обстановка относно процесните доставки, становищата на страните, тълкуването на закона, в това число даденото такова в решенията на Съда на Европейския съюз, ангажираните от страните доказателства. Както при първоначалното, така и при новото разглеждане на закона е посочено основополагащото понятие за реалност на доставката на услуга и обсъдени аргументите на приходния орган за липса на реални доставки. В тази връзка първоинстанционният съд е осъдил подробно възраженията на ревизиращия екип за неполагане на т. н. "дължима грижа от добрия търговец", като е посочил, че с оглед тълкуването на закона, дадено в решението по делото "М. П." - дело С - 18/13, това понятие следва да се обсъжда във връзка с наличие на данъчна измама, за която задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, доводи в каквато насока не са направени нито в хода на ревизионното производство, нито при административното или съдебното обжалване. Само от обстоятелството, че задълженото лице "Е. С." е разполагало с квалифициран персонал за извършване на услугите, предмет на доставките, не може да бъде направен извод, че те са изпълнени от него, а не от доставчика "ПСЖ"-ЕООД. Въпрос на бизнес-стратегия е даден търговец да прецени дали да извърши сам дадена стопанска дейност или да я превъзложи на друго лице. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Налице са и доказателства за разплащане на дължимите суми по фактурите по банков път, които би било лишено от стопанска логика, ако услугите не са реално изпълнени от доставчика. С оглед на събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури установяват реално извършени услуги, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречия с материалния закон не е признато от приходния орган. Правилно е прието, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен не само в частта за непризнато право на данъчен кредит по трите фактури, а и в частта за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на основание чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО със сумите, изплатени от ревизираното лице по тези фактури и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П. не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. П. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 076 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен на л. 24 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,