Решение № 13842 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2018 г.

Решение № 13842 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Милениум 2001 - Г. Бакалова", ЕИК – 126538384, подадена чрез адв. Г. Русев, срещу решение № 1235 от 31.05.2018 г. по адм. дело № 34/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ, против Ревизионен акт № Р-16002616003245-091-001/25.10.2016 г., потвърден с Решение № 37/23.01.2017 г. на Директор Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта за установени задължения по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, относно данък върху доходите на ФЛ за 2010 г. в размер на 6407 лв. и лихви 3592, 10 лв., данък върху доходите на ФЛ за 2011 г. в размер на 2755 лв. и лихви1259, 14 лв., данък върху доходите на ФЛ за 2012 г. в размер на 1805 лв. и лихви 639, 87 лв., данък върху доходите на ФЛ за 2013 г. в размер на 1476 лв. и лихви 373, 28 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА в горепосочените части, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила решението на АС-Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено след връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал. 2 АПК във връзка с решение на ВАС, 8 отделение по адм. дело № 9098/2017 г., с което отменено решение № 1274 от 14.07.2017 г. на АС – Пловдив, по адм. дело № 492/2017 г., в частта отменяща РА № Р-16002616003245-091-001/25.10.2016 г., потвърден с Решение № 37/23.01.2017 г. на Директор Д "ОДОП" – Пловдив, с която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. за разликата над 1227, 61 лв. /979, 73 лв. данък с лихви – 247, 88 лв. до установените с РА задължения – общо 1849, 28 лв. /1476 лв. – данък и лихви – 373, 28 лв., както и в частта за разноските. За да отхвърли жалбата на ЕТ в частта определена с решението на ВАС, съдът е приел, че РА е издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и законоустановения срок. Издаден е в предвидената писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за неговото постановяване. В хода на ревизията е извършена съпоставка между имуществото и получените доходи на РЛ с извършените разходи, като е установено несъответствие по години: за 2010 г. – в размер на 77601. 29 лв.; за 2011 г. – в размер на 27 112. 00 лв.; за 2012 г. – в размер на 18 231. 60 лв.; за 2013 г. – в размер на 19 394. 64 лв.; за 2014 г. – в размер на 8 364. 43 лв. Според приходните органи несъответствията са формирани от внесените парични средства като временна финансова помощ в дружеството "Г. и Ко" ООД и от внесени суми по банкови сметки за погасяване на задължения по кредити и картови сметки. При ревизията Бакалова не е представила доказателства и не е посочила конкретен източник на недекларирания доход. Предвид изложеното е прието, че за РЛ са налице доходи от други източници. С оглед изложеното внесените парични средства в дружество "Г. и Ко" ООД и внесените парични средства за погасяване на банкови кредити и картови сметки за ревизираните периоди са обложени като доходи от други източници, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа е определен по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по години. Относно твръденията на Г. Бакалова за получени суми по дарения от съпруга й през 2010 г. в размер на 105 000 лв. и през 2012 г. в размер на 60 000 лв., съдът е приел, че същите не са доказани – нито чрез разпита на св. М. Бакалов и Д. Митев, нито чрез разпита на вещото лице, нито от събраните по делото доказателства. В случая не е доказано, че в действителност съпругът М. Бакалов е покривал тези задължения и каква точно част от тях, евентуално е покривал. Възможността за покриване в никакъв случай не би могла да бъде приравнена на действително извършване плащания. Предвид липсата на безспорни доказателства за предаване на сумите по процесните договори за дарение и заинтересоваността на свидетелите /съпруг на жалбоподателката и приятел/, както и че въпросните договори за дарение са представени от жалбоподателката едва с жалбата до съда, то съдът е приел за недоказано получаването на горепосочените суми, а договорите са счетени за съставени за целите на съдебното производство. Съдът е приел, че констатациите на органите по приходите не са опровергани и чрез приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът не е кредитирал, като е изложил самостоятелни мотиви на стр. 9 от решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице за периода 2010 г. – 2013 г. Неоснователен е доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. В случая от доказателствата по административната преписка се установява, че в хода на ревизията при извършена съпоставка между имуществото и получените доходи на РЛ с извършените разходи, е налице несъответствие по години, които са формирани преди всичко от внесените парични средства като временна финансова помощ в дружеството "Г. и Ко" ООД и от внесени суми по банкови сметки за погасяване на задължения по кредити и картови сметки. Настоящият състав намира, че както в хода на административното производство, така и в съдебното, Бакалова не ангажирала годни доказателства, удостоверяващи получаване на съответни доходи и конкретните им източници, даващи възможност за покриване на горепосочените разходи. Правилно приходните органи са квалифицирали сумите внесени от РЛ по банкови сметки за погасяване на задължения по кредити и картови сметки, както средствата внесени като временна финансова помощ в дружеството "Г. и Ко" ООД, като доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - доходи от други източници. Неоснователни са оплакванията в жалбата свързани с твърденията за получени дарения от М. Бакалов през 2010 г. в размер на 105 000 лв. и през 2012 г. в размер на 60 000 лв. Приложените по делото договори за дарение са представени за първи път с жалбата до съда, като в декларацията на Г. Бакалова /л. 16 по отношение на приемането и получаването на сумите не е упоменато присъствие на друго лице, а съпругът не споменава договора за дарение от 2012 г., което разколебава убедителността на свидетелските показания на М. Бакалов /съпруг/ и Д. Митев. В жалбата до съда не е пояснена причина за представяне на договорите за дарение към момента на съдебното оспорване, след като в хода на ревизията е предоставяна няколкократна възможност на Бакалова да представя доказателства по молби за удължаване на срок. В жалбата до директора на Д "ОДОП" – Пловдив /л. 188 Г. Бакалова за първи път сочи, че съпругът й е давал средства, но кога и в какъв размер не е уточнено. Следва да се има предвид, че представените договори за дарение са частни документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила, което означава, че същите следва да бъдат ценени ведно с всички останали доказателства по делото. Следва да се има предвид, че при двете ревизионни производства никой от съпрузите не е поддържал наличие на съставени договори за дарение на конкретна дата и за конкретна сума, вкл. че при предаване и получаване на сумите и по двата договора е присъствало трето лице – близък приятел /Д. Митев – разпитан в с. з. на 22.03.2017 г. при първото разглеждане на делото пред АС- Пловдив/. В тази насока следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите не кореспондират с доказателствата от ревизионната преписка, вкл. е налице заинтересованост по см. на чл. 172 ГПК. Свидетелят М. Бакалов не изтъква обективен факт относно момента на представяне на договорите за дарение, не излага сходни или идентични сведения относно семейно празнуване на новогодишните празници с приятеля си Митев, отишъл при Бакалов. Правилно свидетелските показания не са ценени от първоинстанционния съд. Изводът на приходните органи и съда за липса на доказателства относно източника на недекларирания доход не е опроверган и чрез приетата при първото разглеждане на делото ССЕ, която в отговор на въпросите поставени от съда – вариант 2 /без съобразяване на сумите по дарения в размер на 105 000 лв. и 60 000 лв. / при съпоставка на сумите в паричните потоци на Бакалова по години отново констатира недостиг на средства и невъзможност за покриване на разходите направени за погасяване на задължения по кредити и картови сметки, както и за предоставяне на средства на "Г. и Ко" ООД. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в некредитиране на приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/. Съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Съобразно изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1079, 22 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,