Решение № 3071 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 100/2011 г.

Решение № 3071 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 100/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Ясин Ибрахим Мохаммед, гражданин на Ирак, против решение № 13996 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 10724/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 372/17.08.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не съобразил обстоятелствата свързани с наличие на предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европа от 29.04.2004 г. Излага, че посочените от него факти за обстановката в страната по произход не са съобразени, а е възприета справката на административния орган. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът правилно е преценил, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, както и че са съобразени доказателствата по делото. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 13996 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 10724/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Ясин Ибрахим Мохаммед, гражданин на Ирак, срещу решение № 372/17.08.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Съобразена е справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ относно обстановката в Ирак. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира, че са неоснователни доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят е пълнолетен гражданин на Ирак, който е пристигнал в Република България нелегално, през месец декември 2009 г. Молбата си за закрила е мотивирал със заплаха от страна на ислямисти заради продажба на алкохол в мини маркет, собственост на приятеля му Адел, а конкретен повод, че на 10.11.2009 г. вечерта е разбрал, че двамата с Адел са включени в списък на ислямисти за ликвидиране, поради и което е напуснал гр. Киркук. В тежест на кандидата за съответния статут е да обоснове наличието на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, което касаторът не е сторил пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. По делото липсват данни, че касаторът не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е възражението, че Ирак понастоящем не е сигурна страна на произход, като в тази връзка решаващият съд е съобразил справката на Дирекция "Международна дейност", която не е оборена чрез други доклади или данни за положението в Ирак. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, поради което съдебното решение е обосновано. Решаващият съд е разгледал материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като въз основа на установените фактически обстоятелства е направил законосъобразен извод, че в конкретния случай за жалбоподателя, не са налице основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Неоснователни са доводите на касатора за несъобразяване на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а с решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Необходимо е съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, като действително не е задължен да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така съществуването на такива заплахи, може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай с оглед бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,