Решение № 894 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2015 г.

Решение № 894 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1624/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново и касационна жалба на Кооперация "Слънце", гр. Тръстеник, против Решение № 528/3.12.2014 г. по адм. д. № 291/14 г. на Административен съд В. Търново, съответно в частта, с която е отменен и в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА № 04251300032/12.12.2013 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 120/10.03.2014 г. на ДД "ОДОП" - В. Търново. Касаторите твърдят, че решението е неправилно в съответната обжалвана част, релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на съдебното решение в съответната обжалвана част и присъждане на разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на Кооперацията и за основателност на жалбата на Дирекцията. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на ДД "ОДОП" е частично основателна, а касационната жалба на Кооперация "Слънце", гр. Тръстеник, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС - В. Търново е бил РА с определен на Кооперация "Слънце", гр. Тръстеник, допълнително корпоративен данък за периода 2008-2011 г. в размер на 186 654,07 лева и лихви, в това число и за невнесени в срок авансови вноски за 2009 г. и определен допълнително данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО за периода 2008-2011 г. в размер на 6702,82 лева и лихви. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил РА частта, с която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 131 242, 30 лева и в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя за 2009 г. със сума в размер на 50 895 лева за отписани вземания. В останалата част, жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на ДД "ОДОП": С тази касационна жалба се атакува решението в отменителната част, с която е отменен ревизионния акт в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя за 2009 г. със сума в размер на 50 895 лева за отписани вземания и в частта, с която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 131 242,30 лева. 1/ Финансовият резултат на Кооперацията е преобразуван с РА в посока увеличение за 2009 г. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО с отписани вземания, тъй като според приходния орган не са налице безспорни доказателства относно изискуемостта на вземанията, съответно тяхната несъбираемост и изтичане на давностния срок. Отменен е РА в частта, с която във връзка с преобразуване на финансовия резултат на кооперацията за 2009 г. в посока увеличение с отписани вземания в размер на 50 895,00 лева, което съдът е приел за незаконосъобразно. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Разпоредбата на чл. 37 от ЗКПО (в редакцията й за 2009 г.) определя, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от посочените обстоятелства, което в случая е прието, че е изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо. Видно от съдебно-икономическата експертиза отписването на задълженията е станало въз основа на факта, че тези задължение - съответно към ЕТ "ГАБИ - 73" и ЕТ "БОЖИЛЕКС" са били осчетоводени през м. 07.2004 г. - съответно на 19.07. и на 23.07. и към момента на отписването им е бил изтекъл петгодишния давностен срок. Правилно съобразно счетоводните записвания е прието, че отразени по счетоводни данни вземания към длъжниците и периода на отписването им, е изтекъл 5-годишният давностен срок, при което е налице едно от основанията за отписване на вземанията и преобразуването със сумата на финансовия резултат за 2009 г. е незаконосъобразно. Правилно съдът е отменил РА в тази част с изложените мотиви. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. 2/ С подадена годишна данъчна декларация за 2011 г. по чл. 92 от ЗКПО жалбоподателят е декларирал преотстъпен корпоративен данък в размер на 131 242,30 лева по реда на чл. 189б от ЗКПО. Преотстъпването на корпоративния данък е по повод инвестиране в нова земеделска техника - самоходна пръскачка, за която има издадена фактура № 3736/28.12.2012 г. от "НИК ЕЛЕКТРОНИКС" ООД. Пръскачката е регистрирана и е издадено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на 17.05.2013 г. Установено е при извършена насрещна проверка на доставчика, че на 28.12.2012 г. няма извършено плащане, а плащането и предаването на пръскачката е станало през 2013 г., за което с РА не е признат преотстъпен данък с мотиви, че активът - самоходна пръскачка, закупена от "НИК ЕЛЕКТРОНИКС" ООД, не е доставена до края на 2012 г., а през 2013 г. Разпоредбата на чл. 189б ал. 2 от ЗКПО регламентира преотстъпването на корпоративния данък при едновременното изпълнение на следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1; 5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. Спорно е само обстоятелството дали земеделската техника е придобита в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, който срок в случая за преотстъпен данък за 2011 г., е 31.12.2012 г. Видно от Договор за покупко-продажба от 20.12.2012 г. (л. 759 от папка 4 на административната преписка) жалбоподателят и "НИК ЕЛЕКТРОНИКС" ООД са сключили договор за доставка на самоходна пръскачка, като в чл. 2.2 са уговорили, че с издаването на окончателна фактура и приемо-предавателен протокол, собствеността ще се прехвърли на кооперацията. С анекс (л. 766 от същата папка) плащането на пръскачката е разсрочено на четири вноски. В анекса е посочено, че собствеността на техниката е прехвърлена, съгласно чл. 2.2 от договора, че има издадена окончателна фактура № 3736/28.12.2012 г. и е подписан приемо-предавателен протокол от същата дата, независимо от промяната на начина на плащане. Представен е и посочения приемо - предавателен протокол от 28.12.2012 г., в който се сочи, че са изпълнени изискванията на договора за доставка на самоходна пръскачка. Предвид горното съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 189б от ЗКПО и ревизирания субект е придобил собствеността на дълготраен материален актив през 2012 г. Това е мотивирало съдът да отмени РА в тази му част като незаконосъобразен. Решението в тази част е неправилно като изводите на съда са в противоречие с част от доказателствата по административната преписка, данните от които са обосновали отказът на ревизиращия орган. Изводът на административния съд, че е изпълнена клаузата на чл. 2.2. от договора за покупко-продажба на процесната самоходна пръскачка от 22.12.2012 г., респективно, че е изпълнено условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. във връзка със закупуването на същата, е мотивиран единствено с представената фактура за извършено окончателно плащане и приемо-предавателен протокол. Този извод не е съобразен с останалите доказателства по делото, които установяват, че към посочената дата доставчикът "Ник Електроникс" ООД не е разполагал с въпросната стока и опровергават приемо-предавателния протокол. Видно от представените от този доставчик международна товарителница с дата 12.02.2013 г. и фактура за транспорт от 4.03.2013 г., той е придобил същата най-рано на 4.03.2013 г., т.е., след срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, който е до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, в случая до 31.12.2012 г., за да се ползва специалната разпоредба за преотстъпване на данък за 2011 г. Договарянето за доставка на машината е осъществено в края на 2012 г., но плащането на цената е разсрочено като включва и 2013 г. и е безспорно, че получаването на машината е през 2013 г., с което се опровергава отразеното във фактурата за заплащане на цялата стойност и приемо-предавателния протокол, изготвен към момент когато машината не е била налице, т.е. при липса на предаване-приемане. По изложените съображения, решението в тази част следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част като неоснователна. По касационната жалба на Кооперация "Слънце": Предмет на касационен контрол на решението в отхвърлителната част е за непризнаване право на преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. в размер на 26 765,21 лв., във връзка с придобиване на комбайн CASE и житен хедър, както изрично е посочено в касационната жалба на Кооперация "Слънце" и поддържано от процесуалния представител адв. Коева с доводи, че предпоставките са същите по отношение на техниката, за която съдът е признал право на преотстъпване на данъка. И в двата случая са налице предпоставките на закона за ползване на този преотстъпен данък, тъй като се твърди, че кооперацията е инвестирала в годината, следваща годината на преотстъпването средства и е придобила техника, попадаща в предмета на обхват на закона, съответно на Регламент ЕО № 1857/2006 г. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е обосновал мотиви с констатацията по ревизията, потвърдена и със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. В хода на ревизията е установено, че с подадена годишна данъчна декларация за 2008 г. по чл. 92 от ЗКПО жалбоподателят е декларирал преотстъпен корпоративен данък в размер на 63 739,59 лева по реда на чл. 179 от ЗКПО. След представяне на изискани документи е констатирано от представена от кооперацията справка за инвестирани средства, че са направени инвестиции в дълготрайни активи на обща стойност 328 642,05 лева, в това число покупка на комбайн и житен хедър. Тъй като посочените два актива не са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването - 2009 г., в какъвто смисъл е изискването на чл. 179, ал. 2 от ЗКПО не е признато наличие на предпоставките за преотстъпване на данъка за периода и на основание чл. 173, ал. 1 от ЗКПО е отказано преотстъпването на корпоративния данък. Мотивите за отказ по РА са въз основа на констатации, че през 2009 г. "РИМЕКС АГРОХОЛДИНГ" АД е издал на жалбоподателя фактура за авансово плащане № 687/8.07.2009 г., но на 15.12.2009 г. е издадено кредитно известие № 858. Комбайнът и житният хедър са придобити на 14.09.2011 г., за което е издадена и фактура № 1062 от същата дата, но от "РЕМИКС 1" ЕАД, т.е. дружество различно от издателя на първоначалната фактура. Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е дало отговор относно издадените фактури № 687/8.07.2009 г. и № 1062/14.09.2011 г. като е потвърдило, че тези фактури са издадени от различни дружества. Първични документи същото не е ползвало, тъй като са съхранявани само регистри. При тези данни, решението с постановено отхвърляне на оспорването на РА в тази част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските съобразно изхода на делото: С първоинстанционното решение е определено, че дължимото юрисконсулско възнаграждение върху отхвърлената част на жалбата възлиза на 1591,31 лева, а разноските на жалбоподателя, съобразно уважената част, 3 970,72 лева и с решението, по компенсация на разноските, ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 2379,41 лева. Съобразно резултатът по делото пред настоящата инстанция, с отхвърляне на жалбата на Кооперацията и частично уважаване на касационната жалба на Дирекцията, на Кооперация "Слънце" за първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 390 лв. и в същия размер за касационната инстанция, или общо в размер на 780 лева. На касатора - административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора за първата инстанция в размер на 1591 лв. и за касационната инстанция - 3620 лв, или общо - 5211 лева. По компенсация в тежест на Кооперация "Слънце" следва да се присъди задължение за разноски на административния орган за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4431 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,