Решение № 9892 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. М., гражданин на Сирия , против решение 4912/13.05.2025г., постановено по адм. дело 924/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д. А. М. против Решение 2576/18.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание Д. А. М., гражданин на Сирия се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство. Последният поддържа с писмено становище касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Д. А. М., гражданин на Сирия против Решение 2576/18.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на Д. А. М., гражданин на Сирия, против 2576/18.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приета административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че Д. А. М. е подал молба за предоставяне на международна закрила с рег. 4150/08.10.2024г., като личната му преписка е продължила под 44490. От проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [заличен текст], религиозната му принадлежност е [заличен текст] и е неженен. В обективираното в Протокол рег. 44490/13.11.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил лаконично информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, времето през което е преминал през Р. Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в България и социално-битовата обстановка в района на пребиваването му в Сирия. Според събраните от органа и преценени от първоинстанционния съд данни същият не сочи спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. По време на откритото съдебно заседание касаторът е обяснил, че в населеното място където е живеел в Сирия се водели сражения и младите хора не можели да излизат. Обяснил е, че поради липсата на спокойствие е напуснал държавата си, заедно с цялото му семейство. Оспорил е обстоятелството че е бил пълнолетен към момента на влизане на територията на Република България, като се е ангажирал да представи семейната книжка на баща си в 15-дневен срок, за да удостовери действителната година на раждането си. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел установените от административния орган факти, както и обясненията на самия жалбоподател и въз основа на тях е счел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. При така достигнатите изводи, съдебният състав е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Според настоящата съдебна инстанция, таканаправените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани, преценени както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. На първо място са били спазени всички процесуални изисквания на Закона за убежището и бежанците, които целят да гарантират правото на надлежно участие на заявителя в производството. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. С всички междинни за производството документи той също е бил запознат на разбираем език, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, след проверка на същите се установява, че жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като предпоставки за получаване на бежански статут. Според проведеното интервю основна причина е невъзможността му да води спокоен живот, като не излага твърдения за опасност да бъде мобилизиран, въпреки младата му възраст, както и общата обстановка на икономическа криза в страната. Правилно и обосновано се явява и заключението за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Напротив, заявителят въпреки възможността да изложи в подробности действителните си възприятия за подобно отношение или за цялостната ситуация в страната, твърде премерено. Споделя, че последното сражение на което е ставал свидетел е от 2023г. Обяснява, че град Манбидж, където последно е живеел със семейството си е бил под кюрдски контрол, като последните са се сражавали с ислямската групировка ДАЕШ (Ислямска държава), като не е призоваван от официалните власти за отбиване на редовната си военна служба. Споделя, че родителите му са останали в Турция, тъй като здравословни причини на баща му са ги възпрепятствали да пътуват по нелегален начин като него. Предоставя информация, че две от сестрите му са женени в Дамаск, където е роден и живял и самият той. От изложените в бежанската история факти става ясно, че към моментът на вземане на решение за напускане на Сирия общата обстановка е била сравнително спокойна, спрямо предходните години, за да бъде квалифицирана като съдържаща заплаха за смъртно наказание или екзекуция, а спрямо неговата личност не е проявявано индивидуално отношение, което да бъде квалифицирано като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При така установеното, правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и обосновано е приел за правилно приложена от страна на органа пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Напротив в проведеното интервю той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с личността му, общественото му положение и т.н. Накратко сочи, че е работил като авто-монтьор и няма образование, т.е. все пак е упражнявал професия, разполагал е с източник на доходи, участвал е в гражданския социален и икономически живот. В този случай, поради липсата на пряко негативно отношение с висока степен на интензивност към него, изискуемата степен на безогледно насилие в страната му на произход следва да бъде изключително висока. Правилно е взето предвид и непрекъснатото развитие на ситуацията в държавата по произход, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, като предходната инстанция е съобразила възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Сирия, с която е могла да се снабди. Самите притеснения и оплаквания на касатора са свързани с опасения от призоваването му за редовна военна служба, както и от наличието на сражения между представителите на режима на Асад и други антиправителствени военни формирования. Тези оплаквания касаят конфликт, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според актуалната информация на Съвета за сигурност на ООН прекратяването на огъня от 18 юли в Сувейда южна провинция в Сирия, където на 13 юли избухнаха смъртоносни сблъсъци между друзки милиции и бедуински племена до голяма степен се запазва. След тристранна среща на 16 септември в Дамаск между временния сирийски външен министър Асад ал-Шибани, йорданския външен министър Айман Сафади и специалния пратеник на САЩ за Сирия Томас Барак, трите страни са обявили план за пътна карта, насочена към възстановяване на сигурността в региона. Пътната карта включва, наред с други мерки, сред които планове за отчетност, включително чрез разследвания от Независимата международна комисия на ООН за разследване; доставка на хуманитарна и медицинска помощ за Сувейда и възстановяване на всички основни услуги; усилия за възстановяване; разгръщане на приобщаваща местна полицейска сила; завръщане на разселените лица и освобождаване на задържаните; усилия за идентифициране на изчезнали лица; планиране на срещи за помирителни инициативи. В брифинг пред Съвета за сигурност на 18 септември, специалният пратеник за Сирия Гейр О. Педерсен е приветствал пътната карта. Според него, всяко решение трябва да включва гаранции за общността на друзите, че временното сирийско правителство няма да представлява заплаха за тяхната сигурност и права. Според същият източник, външната намеса продължава да представлява предизвикателство за временното сирийско правителство. След свалянето от власт на бившия сирийски президент Башар ал-Асад през декември 2024 г., Израел е разширил окупацията си на Голан и е извършил стотици въздушни удари и нахлувания в сирийска територия с цел гарантиране на националната си сигурност и след сблъсъците в Сувейда защита на друзите от насилие. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е поискал демилитаризация на района южно от Дамаск. Според съобщения, на 9 септември Израел е извършил няколко въздушни удара по военни обекти в и около градовете Хомс и Латакия, а на 14 септември израелски войници са провели сухопътна операция в югоизточната провинция Дераа.На фона на тези интервенции в сирийска територия, Дамаск не е отвърнал с военни действия срещу Израел, а вместо това се е стремил към договаряне на споразумение за сигурност с посредничеството на САЩ. Междувременно, споразумението от 10 март между временното сирийско правителство и Сирийските демократични сили (СДС) кюрдска организация, която контролира по-голямата част от фактически автономната североизточна територия на Сирия все още не е приложено. Споразумението предвижда интегриране на СДС в институциите, управлявани от временното правителство, до края на годината, в съответствие с приоритета на Дамаск да осъществи процеси по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR) и централизация на властта. Турция която подкрепя Дамаск и разглежда СДС като терористична организация е изразила нарастващо недоволство от липсата на напредък по мартенското споразумение. Съобщава се, че сблъсъци между СДС и силите на временното сирийско правителство са продължили през септември. На 21 септември Висшата избирателна комисия на Сирия е обявила, че изборите за новото Народно събрание ще се проведат на 5 октомври във всички избирателни райони. Първоначално комисията е заявила, че вотът ще се състои през септември, а гласуването в провинциите Сувейда, Хасака и Ракка ще бъде отложено поради съображения за сигурност, което от една страна е предизвикало критики от общностите в тези райони, а от друга представлява доказателство за управлението им от трети извъннационални групировки и липсата на възможност. В брифинг пред Съвета за сигурност на ООН на 18 септември, Педерсен е признал, че прозрачността и широкото включване, включително смисленото участие на жените, ще бъдат от съществено значение, за изборите, за да се осигури легитимност . През септември президентът Шараа е присъствал на 80-ата сесия на Общия дебат на високо равнище на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което е първото участие на сирийски президент в събитието от близо 60 години. На 24 септември, в речта си по време на Общия дебат, той е описал ясната стратегическа политика на временното правителство, изградена върху три стълба: балансирана дипломация, стабилност в сигурността и икономическо развитие. Той също така е подчертал усилията на Сирия за възстановяване на международните си отношения и е призовал за пълно премахване на всички оставащи санкции. Според същия доклад , хуманитарната ситуация в Сирия остава една от най-тежките в света над 70% от населението се нуждае от хуманитарна помощ. В брифинг пред Съвета на 18 септември, заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси Том Флетчър е обърнал внимание на тежкото положение на разселените сирийци, като е отбелязал, че около 7 милиона са вътрешно разселени, а над 4 милиона са бежанци в съседни страни . Той добавя, че от декември 2024 г. над 900 000 бежанци и 1,9 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, като ООН работи за тяхната реинтеграция и възстановяване. Според Агенцията на ООН за бежанците, около 18% от бежанците в региона планират да се завърнат в рамките на една година. Флетчър предупреждава, че сериозният недостиг на финансиране ограничава усилията на ООН да подкрепи спешните нужди на завръщащите се и на цялото население, като подчертава, че тазгодишният хуманитарен апел е финансиран едва на 18%. Той също така подчертава необходимостта от подкрепа за възстановяване, водено от Сирия, чрез инвестиции и подкрепа за мащабни програми за възстановяване, реконструкция и развитие . Според Върховния комисариат за бежанците на ООН UNHCR) само за девет месеца един милион сирийци са се завърнали по домовете си след падането на режима на Башар ал-Асад през декември миналата година.Това все още представлява по-малко от една четвърт от общо 4,7 милиона сирийски бежанци, които към август миналата година все още живеят в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет и ЕС, след като са били принудени да напуснат страната заради години на жесток конфликт, според доклад на UNHCR. Въпреки че страната е свидетел на завръщането на един милион бежанци и 1,8 милиона вътрешно разселени лица в първоначалните им райони, според доклада са необходими допълнителни средства, за да се улесни преходът на фона на широко разпространено разрушение на жилища и основни услуги, съчетано с липса на възможности за работа. Ръководителят на UNHCR Филипо Гранди призова международната общност, частния сектор и сирийската диаспора да се обединят и засилят усилията си за подкрепа на възстановяването , като гарантират, че доброволното завръщане се осъществява по достоен и устойчив начин. Над седем милиона сирийци все още са разселени в рамките на страната, а 4,5 милиона живеят в чужбина. При всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за липса към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, за какъвто Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) говори в предходния неин доклад за Сирия от април 2024г. Всички изложени по-горе съображения не налагат извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение, при отчитане на възприетия в цитираната по-горе практика на СЕС алгоритъм на обратнопропорционална зависимост, според който по-голямата способност на молителя да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, предопределя и по-ниска степен на безогледно насилие, която отключва възможността за предоставяне на субсидиарна закрила. В тази връзка, що се отнася до преценката за наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на Д. А. М., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Несъстоятелни са твърденията за опасност от мобилизацията му от редовната армия, след като от историята му е ясно, че не е отбивал военната си служба, т.е. не притежава бойни умения, като съдът взема предвид и обстоятелството, че новоустановения политически ред в Сирия разпусна професионалната армия, поради което липсва задължение за гражданите към настоящия момент да отбиват военна служба. Въпреки съществуващата процесуална възможност да изложи допълнителни аргументи, свързани с личното си положение в Сирия и с други съществени обстоятелства, свързани с бежанската му история, както и да представи посочените от самия него доказателства за годината на раждането му, същият не представя такива, а повтаря причините, посочени по време на интервюто, проведено от ДАБ, при коренно различна военно-политическа обстановка в двата момента. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни от страна на ответния орган за нормализиране на обстановката в почти цялата страна. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от Д. А. М., против оспореното съдебно решение 4912/13.05.2025г., постановено по адм. дело 924/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение 2576/18.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,