Решение № 15365 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2016 г.

Решение № 15365 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. Г. Ш. от с. П. чрез адв. С. Д. срещу решение № 1711 от 27.09.2016 г., постановено по адм. д. № 1662/2016 г. по описа на АС-П. в частта му, в която искът на касатора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/- С. за претърпени от него неимуществени вреди от 17 броя отменени по съдебен ред като незаконосъобразни наказателни постановления е отхвърлен за сумата над 1700 лв до пълния предявен размер от 30 000 лв със законните последици . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи в пълен размер предявения срещу АДФИ-С. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на издаване на отменените наказателни постановления - 06.07.2012 г. до окончателното й изплащане и претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Й. Ш. се явява лично и с адв. Димитров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваната част от съдебното решение като несъответно на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД по съображения, подробно развити устно в хода на делото по същество. Ответникът, АДФИ- С., редовно призован, се представлява от юриск. А. Димитров, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, развити устно и в писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно в атакуваната част, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е осъдил Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/- С. да заплати на Й. Г. Ш. от с. П. сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/лв, ведно със законната лихва върху нея от 06.07.2012 г. до погасяване на вземането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от 17 бр. отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, издадени от директора на АДФИ в периода 02.07.2012- 06.07.2012 г. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния претендиран размер от 30 000 лв. Съдебното решение е обжалвано само от Й. Ш. и само в отхвърлителната му част, поради което в осъдителната му част е влязло в сила. За да стигне до този резултат, Административен съд - П., изхождайки от фактическите и правни твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства - писмени документи и свидетелски показания - е приел, че ищецът е доказал всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на 17 броя издадени срещу него в качеството му на кмет на община - Р. наказателни постановления, постановени от директора на АДФИ, впоследствие отменени като незаконосъобразни по съдебен ред с влезли в сила съдебни решения; реално настъпили от отменените НП неимуществени вреди - изнервеност, избухливост, влошаване на здравето чрез развитие на хипертонична болест в резултат на стрес, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните НП. На база гореизложеното административният съд е приел, че искът на Шишков е доказан по основание. При определяне размера на дължимото обезщетение с оглед критериите по чл. 52 от ЗЗД, АС- П. е заключил, че изискването за справедливост предполага по-нисък размер на обезвреда от претендирания от ищеца. Предвид вида на претърпените вреди, доказаният им психоемоционален интензитет и характеристиките на личността на ищеца, АС-П. е приел за справедлив размер на обезщетение по 100 лв за всяко отменено като незаконосъобразно НП или общо обезщетение за неимуществени вреди от всичките 17 отменени НП в размер на 1700 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Именно ръководен от обективните критерии- характер на претендираните вреди, интензитет и времетраене на същите, административният съд е приел, че претенцията за неимуществени вреди от отменените 17 бр. НП над присъдения размер от 1700 лв до пълният им претендиран размер от 30 000 лв се явява неоснователна като противоречаща на чл. 52 от ЗЗД, поради което е отхвърлил същата. Съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителната му част . Касаторът твърди неправилност на същото, като несъобразено с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД - съдът не бил преценил обстоятелството, че става въпрос за над 15 НП, издадени масирано, за отмяната на които са били необходими общо 3 години и поне две от които предвиждат наказание за ищеца "глоба" в размер над присъдената като обезщетение за всичките 17 НП сума. Касационната жалба е неоснователна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- П., обосноваващи съдебното решение в отхвърлителната му част. Правилно АС-П., базирайки се на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1700 лв, като е изходил както от интензитета на негативните чувства и степента на тяхната доказаност, така и от обстоятелството, че същите са претърпени при успешно упражняване право на защита срещу незаконосъобразни НП и то от лице, което поне два мандата е кмет на община, което предполага, че при явяването му на местни избори за кмет същият би следвало да съзнава политическата отговорност на този пост и възможните личностни последици /включително негативни/ от упражняване на тази изборна длъжност. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че настоящата касационна инстанция намира посочената в осъдителния диспозитив на съдебното решение начална дата, от която се дължи законната лихва върху присъдената сума, за неправилно определена. Според т. 4 от ТР № 3/2004 по т. д. № 3/2004 г. по описа на ВКС началната дата на присъждане на законна лихва върху претендирано от отменено НП обезщетение за вреди - независимо дали те са имуществени или неимуществени, е не датата на издаване на отмененото като незаконосъобразно НП, а датата на отмяната му с влязло в сила съдебно решение. Въпреки неправилно определената с около две години по-ранна начална дата, от която следва да се начислява законна лихва върху присъдената главница, настоящата касационна инстанция не може да промени същата, предвид обстоятелството, че в тази част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение във вида и със съдържанието, с което е постановено. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав дължи произнасяне по искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ВАС, трето отделение намира това искане за неоснователно. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение