Решение № 11560 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2009 г.

Решение № 11560 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Надя Петрова Иванова от гр. София срещу решение № 1 от 9.02.2009 г. по адм. дело № 4423/2008 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмета на Столична община, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо № 1124-00-05/18.09.2008 г., за отмяна заповед за отчуждаване № РД-40-813/20.09.1984г на председателя на ИК на СНС за S ид. ч. от имот с пл. № 958, кв. 37-нов (38-стар), м. "Стрелбище" по плана на гр. София по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. За да постанови решението си, съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като отчуждаването на имота е приключило през 1986 г., а хипотезите на ал. 1 и 2 на § 9 от ПР на ЗУТ са приложими само при висящо отчуждително производство. Обсъдено е и обстоятелството, че процесния имот е бил предмет на отказ за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др. закони, обезсилен с влязло в сила решение, поради липса на заявление в преклузивния 6-месечен срок, като е прието, че това производство безспорно сочи на завършена отчуждителна процедура. Така постановеното решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 е уредена хипотезата, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се прекратява от кмета на общината. Следователно изискването на § 9 е за висящност на отчуждителното производство, към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите кумулативни предпоставки. Следователно § 9 ПР на ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, в който смисъл е възприета от касаторката, а касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ (отм.) и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай отчуждаването на процесния имот е започнало пред 1984 г. и е приключило през 1986 г., когато отчужденият собственик е получил определеното имотното обезщетение - ап. № 7, ет. 6, бл. 87б в ж. к. "Стрелбище". С оглед на това към момента на влизане в сила на ЗУТ не е било налице висящо отчуждително-обезщетително производство. Предвид горното, изводът на съда за неприложимост на режима по § 9 от ПР на ЗУТ и законосъобразност на отказа на кмета на СО се явява правилен, както и необсъждането като ирелевантни на доказателствата за завземане на имота към 30.10.1998 г. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на липса на изискване по ал. 2 на § 9 от ПР на ЗУТ за други предпоставки, освен тази за "завземане" на имота, тъй като ал. 2 очертава само втора изключителна хипотеза от уредбата на ал. 1 на § 9, а не съставлява самостоятелно основание за отмяна на отчуждаването. С оглед на горното не следва да се обсъждат останалите възраженията по касационната жалба, тъй като касаят предпоставките по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, а нормата на § 9, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, както беше изяснено по-горе не преповтаря нормите на реституционния закон, а въвежда самостоятелно основание и то за приключване на отчуждителното производство, а не за възстановяване собствеността върху отчужден имот по приключило отчуждително производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение