Решение № 4082 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2018 г.

Решение № 4082 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Любенова, срещу Решение № 188 от 24.10.2018 г., постановено по адм. дело № 217/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Енсиа" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, чрез процесуалния си представител адвокат Пейчев в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Ямбол е уважил предявения от "Енсиа" ООД, гр. Ямбол против Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното и изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началник сектор в ЦУ на НАП, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция. За осъществената в производствата пред Районен съд Ямбол и Административен съд Ямбол адвокатска защита "Енсиа" ООД, гр. Ямбол е заплатило адвокатско възнаграждение в общ размер от 740 лева, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съобразно установената фактическата обстановка по делото, при обсъждане възраженията и доводите на страните е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция, правна защита. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона, основани на липса на причинена имуществена вреда, каквото не се явява заплатеното в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед основателността на главния иск, правилно е приет за основателен и този за лихва върху приетата за дължима главница, която съставлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, а не съдебни разноски, в който смисъл са доводите в касационната жалба. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.11.2018 г., договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 300 лева е заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение