Решение № 12991 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив против решение 2121 от 05.03.2024 г., постановено по административно дело 2335/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отменено решение 2153-15-209 от 27.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01380576 от 19.06.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пловдив; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД, ЕИК 201208675, сумата от 550 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК нарушение на материалния закон, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, които са за заплащане на държавна такса в касационното производство и за юрисконсултско Минкова поддържа заявените от доверителя му искания, като прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното и претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД, ЕИК 201208675, действащ чрез пълномощника адвокат Филипова, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство, които са за заплащане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесните задължителни предписания от 19.06.2023 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от дружеството за Д. М. У. за периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г. Контролният орган на НОИ се е позовал на извършената проверка и е посочил, че осигурителят не е подал правилно тези данни за физическото лице. Предписанията са обжалвани от адресата им пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Изложил е съображения, че Д. У. е осигурена за риска общо заболяване и майчинство при осигурителя ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД, считано от 01.05.2018 г., и е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като е продължила да подлежи на задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и през периодите, в които са настъпили осигурителни рискове, за които е получавала осигурителни плащания. Акцентирал е върху това, че понеже не е вписан в Търговския регистър друг управляващ и представляващ реално функциониращото дружество през посочения по-горе период, за У. като негов едноличен собственик и управител следва да се счита, че тя е осъществявала трудова дейност и тогава, когато е била във временна неработоспособност, за което е получавала парични обезщетения. Извел е извод, че контролният орган законосъобразно е процедирал по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО с издаването на обсъжданите задължителни предписания за коригиране на данни. За да отмени обжалвания пред него контролен акт на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените със същия задължителни предписания на старши инспектор по осигуряването, първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че е налице противоречие на тези актове с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е посочил, че Д. М. У. е осигурено лице при осигурителя ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД и отговаря на условията на чл. 48а, ал. 1 и чл. 52а от КСО. Същата е вписана в Търговския регистър (ТР) като управител на ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД през периода на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Това обаче не означава, че тя е упражнявала трудова дейност през периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г., защото липсват доказателства У. да е сключвала сделки, да е подписвала и да е подавала документи от името на дружеството във връзка с осъществяваната от него дейност, да е водила търговска кореспонденция, да е сключвала и/или прекратявала трудови договори или да е извършвала каквато и да била друга дейност, която би могла да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Освен това не е установено децата на У. да са настанени в детско заведение или да се отглеждат от друго лице. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ - Пловдив за липса на пороци при издаването на предписанията и на потвърдилото ги административно решение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на търговското дружество. Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и на потвърдените със същия предписания. Страните не спорят по фактите. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти и е опровергал категорично правния извод на административните органи, за наличието на законова презумпция, че във всички случаи (дори и когато има назначен друг управител, макар и невписан в ТР, но реално извършващ цялата дейност и представителство на ЕООД-то) вписаният в Търговския регистър управител на дружество упражнява трудова дейност. Позовал се е на приложимата нормативна уредба, която се съдържа в осигурителното законодателство, а не в Търговския закон. Достигнал е до правилния извод, че за времето, когато е получавала парични обезщетения за бременност, раждане и гледане на малко дете, У. не е упражнявала трудова дейност, а назначеният като управител на дружеството й нейн съпруг изцяло го е управлявал и представлявал, за което по първоинстанционното дело изобилстват доказателства. Обвързващи касационния състав (арг. чл. 220 от АПК) са верните фактическите установявания на инстанцията по същество на спора, която на база на тях обосновано е приела, че понеже през периода 14.01.2022 г. 30.04.2023 г. осигуреното лице У. не е работила, данните за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са коректно подадени от осигурителя, респ. от материално правна страна не е било налице основанието по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за издаване на задължителните предписания за коригирането им. При установените факти, изключващи правомощието на контролния орган на НОИ да нареди предписаната корекция на данни, рацио легис -ът в приложимите в случая разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО касателно понятието осигурено лице , налага да се приеме, че следва да се свърже задължението за осигуряване с извършването на възмездна трудова дейност, за която осигуреното лице получава доход по неговото първично правоотношение, било трудово, било служебно или гражданско, както е при управителите на търговски дружества. Понеже горното не е така, У. в релевантния момент е загубила качеството си на осигурено лице. В случая административните органи не са установили съвместяване на трудова дейност и получаване на трудови доходи от лицето, с получаване на парични обезщетения от ДОО по чл. 50, 51 и 53 от КСО. Необоснован е техният извод за наличие на трудова дейност и основание за осигуряване за периода на предявените на осигурителните органи болнични листове. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест за първоначалния ответник (сега касатор) в първоинстанционното производство е била обвързаността да установи предпоставките, изключващи правото на осигуреното лице на претендираното обезщетение продължаващо извършване на трудова дейност, което не е сторено. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима към казуса, доколкото тя касае спорове за действието на вписването в ТР за придобиване качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По делото не е спорно, че У. в качеството си на едноличен собственик и управител на ДЕСИ ТУР 2010 ЕООД е била осигурено лице, а спорът е концентриран в правните и фактическите действия на осигуреното за риска общо заболяване и майчинство лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, когато този риск се е реализирал, респ. дали осигурителят законосъобразно е подал данни за него, съответно осигуреното лице законосъобразно ли е упражнило правата си на обезщетение по чл. 50, 51 и 53 от КСО. Прекъсването на личната трудова дейност на управителя на търговското дружество не е равнозначна на прекъсване на дейността на търговското предприятие, защото дейността е продължила да се осъществява от наето на работа лице. Лицето, което прекъсва трудовата си дейност, не е длъжно да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл. 21, от ТЗ или с вписването в ТР на друг управител, противно на твърдяното от ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив. В същия смисъл по сходни случаи е налице практика на ВАС, VІ отд., формирана с решенията по адм. дела 11325/2018 г., 367/2023 г., и др. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено възнаграждение на упълномощения да го представлява в процеса адвокат, в размер на 500 лв. Своевременно направеното възражение от касаторовия пълномощник по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от опонента му по делото адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,