Решение № 6679 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2012 г.

Решение № 6679 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Махмуд Шакер Талиб, гражданин на Ирак против решение № 3509/25.06.2012 г. по адм. д. № 2593/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 129/16.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е следвал да възприеме решението на административния орган като законосъобразно, тъй като последният не е обсъдил изтъкнатите лични причини на молителя да напусне страната си по произход, а именно - наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. Поради това твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Завръщането си в Ирак счита за невъзможно, поради това, че ще бъде убит и никой не може да го защити. Позовава се на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, която изисква да се установи, че заплахата за насилие не е насочена конкретно срещу личността на търсещия защита, а е налице поради ситуация на безогледно насилие. В тази връзка се позовава и на решение № С-465/07 г. на СЕС по тълкуване на чл. 15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което се приема, че молителят не е необходимо да докаже, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по причини, произтичащи от личните му качества. Дори и съгласно това решение държавата да има право да прецени степента на безогледно насилие, то промяната в обстановката трябва да е от такъв значителен и постоянен характер, че търсещият закрила трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си по произход. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от юрисконсулт Дияна Славова, оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че решението на съда е резултат от сериозен и задълбочен анализ, като са съобразени всички факти и обстоятелства, свързани с правния спор. Съдът правилно е приел, че причината жалбоподателят да напусне Ирак е случаен бомбен атентат и спрямо него не се установява наличие на обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота му. Данните за ситуацията в Ирак установяват, че тя не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Извършването на терористични актове не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в което сочи, че съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е обсъдил личното положение на молителя. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Липсват доказателства за въоръжен конфликт в родината му или наличие на тежки посегателства, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Махмуд Шакер Талиб, гражданин на Ирак, против решение № 129/16.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От изявленията на жалбоподателя е видно, че той не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Не е бил принуден да напусне страната си по произход или местоживеене поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода или поради насилие, възникнало от ситуация на въоръжен конфликт или поради други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може да се завърне в страната си по произход. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и прилагане на нормите на вътрешното и международното право. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Заявеното в интервютата обстоятелство, което е принудило чужденеца да напусне родината си е инцидент, предизвикан от терористичен акт, при който са пострадали негови близки - баща и брат. Молителят е изтъкнал, че вследствие на инцидента у него се е появил страх за живота му и усещане за несигурност в Ирак. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак, и в частност в гр. Басра, където е местоживеенето на чужденеца, не дават основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,