Решение № 9252 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2019 г.

Решение № 9252 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11131/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Сиракова против решение № 3134 от 9.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4410/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Останалите ответници оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Б. Сиракова против заповед № РА-30-95/15.03.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ЗУТ, на същата е наредено да премахне незаконен строеж – "стоманобетонова конструкция със сглобяема дървена постройка", находящ се в УПИ ХІ-35, кв. 15 по плана на с. Бистрица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Решението, постановено по отношение на конституираните като заинтересувани страни – С. Арсова, И. Арсов и В. Арсова, е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресат на заповедта е Б. Сиракова. Конституираните заинтересувани страни са съсобственици на земята, като наследодателката на С. Арсова и И. Арсов, е и подател на сигнала за извършено незаконно строителство, но същите не са нито извършители, нито собственици на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. Като лица съсобственици на недвижимия имот, върху който е изграден незаконния строеж С. Арсова, И. Арсов и В. Арсова не са заинтересувани лица, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирани заинтересовани страни по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на С. Арсова, И. Арсов и В. Арсова, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата част решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът приема, че процесната "стоманобетонова конструкция със сглобяема дървена постройка" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и не е налице преместваем обект съобразно легалното определение, дадено в § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Фактът, че част от строежа е със сглобяема конструкция не го прави преместваем, по смисъла на цитираната норма, а освен това същият не е с предназначението предвидено в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Процесния строеж, изграден през 2016 г., е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и за него не са издавани строителни книжа, поради което са осъществени хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и същият е незаконен. Предвид годината на изграждането му строежът не е и търпим. Незаконосъобразно и необосновано, без да излага мотиви съдът приема, че извършител на незаконния строеж е жалбоподателката. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не обсъжда основното възражение на Б. Сиракова (молба от 28.01.2019 г. - л. 63), че тя не е собственик и извършител на процесния строеж и в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не указва на страните да ангажират доказателства, а именно на административния орган, който следва да установи, че извършител на незаконния строеж е жалбоподателката, а на последната да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията й, че приложения в административната преписка нотариален акт № 69/1989 г. "не е актуален" и в тази връзка, че същата не е извършител на процесния строеж. Съдът с оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства не обсъжда и приложените по делото сигнали от единия от съсобствениците на имота, върху който е реализирано незаконното строителство, в които се твърди, че другите съсобственици са започнали незаконно строителство през 2016 г. Същевременно от приложения в касационното производство нотариален акт № 78 н. д. № 215/2012 г. се установява, че Б. Сиракова дарява на дъщеря си 1/3 ид. част от имота, ведно с построената в мястото вилна сграда. От този факт обаче, при липса на други доказателства, не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателката не е извършител на процесния строеж. Следователно обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи дали жалбоподателката е извършител на незаконния строеж и в зависимост от това да направи извод за законосъобразност или не на оспорената заповед относно посочения в същата адресат. Разноски на страните следва да бъдат присъдени по реда на чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,