Решение № 10037 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 170/2010 г.

Решение № 10037 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 170/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васил Павлов Лукаров срещу решение от 11.11.2009 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 286/2009 г.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Кюстендил, чрез процесуалния си представил е изразил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Васил Павлов Лукаров срещу Заповед № 601/13.02.2009 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи му е наложена принудителна административна мярка като не му се разрешава да напуска страната и му се отказва издаването издаването на документ за задгранично пътуване. Съдът е приел от фактическа страна, че публичният изпълнител при АДВ е сезирал административния орган с искане по реда на чл. 221, ал. 6, т., б. "а" и "б" от ДОПК да наложи ограничителната мярка на жалбоподателят за това, че не е погасил установено публично задължение в размер над 5000 лв., за което е образувано изпълнително дело № 2872/2004 г. по описа на РД - гр. София при Агенция за държавни вземания. Директорът на ОД на МВР - Кюстендил е издал оспорената заповед, след като е уведомил жалбоподателя за започване на административното производство и същият не е представил обезпечение на публичното вземане, дължимо по силата на наказателно постановление № 396/2002 г. на митница Калотина, наказателно постановление № 412/2005 г. на митница Кулата и наказателно постановление № 1404/2005 г. на РУМВР - Тунджа. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че на адресата на акта е осигурено участие в административното производство, изяснени са релевантните факти във връзка с искането на публичния изпълнител и при наличие на предпоставките по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД административният орган законосъобразно е приложил визираната в текста принудителна административна мярка. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, жалбоподателят го оспорва, като поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на административния акт. В тази връзка твърди, че е изпълнил задълженията си към митниците за заплащане на митни сборове за внесен в страната лек автомобил "Фолксваген", индивидуализиран с номер на рама, още преди издаване на наказателно Постановление № 412/2005 г., поради което с този акт публичният изпълнител го задължава всъщност да заплати втори път задълженията си към митниците. При тези съображения счита, че няма непогасени публични задължения, поради което неправилно му е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, намери, че съдът, при решаване на спора за законосъобразност на оспорената Заповед № 601/13.02.2009 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Правилно е приел, че са налице фактическите основания за прилагане на ограничителната мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД спрямо касатора. По делото са приложени достатъчно данни, че лицето има публични задължения над 5000 лв., установени с влязло в сила наказателно постановление № 415/2005 г., издадено от началника на митница Кулата. Твърденията на жалбоподателя, че дължимите митни сборове са изплатени не могат да се противопоставят на акта, който съставлява годно изпълнително основание, по което публичният изпълнител е предприел мерките, предвидени в чл. 221, ал. 6, б. "а" и "б" от ДОПК. Тези възражения жалбоподателят е следвало да релевира по друг ред, в производство по оспорване на административнонаказателния акт. Касаторът разполага също с възможността, ако установи, че към настоящия момент сумите са изплатени и няма публични задължения да поиска отмяна на ограничителната мярка по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,